Дисбиоза или дисбактериоза

Дисбиоза или дисбактериоза

На Нобеловия лауреат за 1908 година И. И. Мечников принадлежи откритието: “Многочислени разнообразни общности от микроорганизми, обитаващи храносмилателния тракт, до голяма степен определят психическото и физично здраве на човека”. Към момента е известно, че в червата живеят около 400-500 различни вида микроби и гъбички.

При еубиоза “добрите” (бифидус бактерии и лактобацили) и “лошите” (като ешерихия и клостридия) микроорганизми живеят в хармония. Броят на “добрите” многократно превишава броя на “лошите”.

При дисбиоза или дисбактериоза “лошите” микроорганизми започват да доминират. При тежки случаи, те почти напълно заменят “добрите”. Често дисбактериозите са скрити, причинявайки множество здравословни проблеми. Проверете вашето състояние с Кандида тест

Поради неправилно хранене, замърсяване на околната среда, емоционален стрес, прекалена употреба на антибиотици и други лекарства без защитна за микрофлората терапия, и други фактори, дисбактериозите днес са широко разпространени, особено сред градското население.

За болшинството хора, постоянната дисбактериоза е по-скоро норма, а еубиозата – изключение. И.И. Мечников предположил, че основните причини за стареенето са размножаването на вредна микрофлора в червата и хроничното отравяне на организма с продукти на гниенето. Известна е неговата крилата фраза: “Колкото по-дълги са дебелите черва, толкова животът е по-кратък!”

За борба с дисбиозата руският учен предлага просто решение – да се възстанови числеността на добрата микрофлора отвън чрез млечно- кисели продукти, в които бифидус бактериите и лактобактериите са в относително големи количества. Идеите на Мечников определят насоката за борба с дисбактериозата през целия двадесети век. И днес ние имаме едно огромно разнообразие от пробиотици – продукти и препарати с нормофлора за заселване на червата.

Защо дисбактериозата не се предава лесно?

Едва ли някой се замисля, че пиейки кисело мляко, той праща съдържащата се в него микрофлора на сигурна смърт. Първо, тя е подложена на вредните действия на солната киселина в стомаха и храносмилателните ензими в тънките черва. Оцелелите и отслабени бактерии се срещат в дебелото черво с жестоката агресия от страна на местните микробни общности. В отговор на това, биотехнологиите разбраха как да израства устойчива флора и поставиха в капсула няколко милиарда бактерии.

Тези препрати са наречени пробиотици и имат очевиден ефект при дисбактериозата. За съжаление, тази флора не се заселва лесно и много бързо се озовава в тоалетната. Учудващо е, че способността на някои хранителни вещества, неразпадащи се в горната част на стомашно-чревния тракт, благополучно да достигат до дебелото черво и избирателно да подпомагат растежа на “добрата” микрофлора, е открита в самия край на ХХ век.

Тези вещества са наречени “пребиотици”. Пребиотиците представляват хранителни влакна с въглехидратна природа (полизахариди). Сред най-добре изучените към момента е инулина и се явява пребиотик № 1. Това е полизахарид, състоящ се, преди всичко, от 30-36 молекули фруктоза. Инулинът се съдържа в повече от 36000 растения, обикновено в корените, и се явява резервен източник на енергия, обезпечаващ покълването и развитието на растенията.

В големи количества той се съдържа в артишока, аспержите, топинамбура, репея, глухарчето, лука, чесъна, цикорията. Способността на инулина да увеличава броя на бифидус бактериите и частично на лактобацилите убедително е доказана в много изследвания.

Литература за преодоляване на дисбиоза

Още по темата

Хранителните влакна (фибри)- грижа за червата!

Синбиотици