Много от нас са се наслушали за така нареченото „трето око“. За него има легенди, древните мъдреци го смятали за специален клапан, който се намира в центъра на мозъка и приема жизнена енергия от Космоса, а индийските гурута- орган за ясновидство. Както се вижда от последните изследвания, и едните и другите са били много близо до истината…

Традицията на индийските йоги е дошла в Европа и Америка през втората половина на деветнадесети век. Тогава понятието „трето око“ било тълкувано в по-първично за науката материализирано обяснение за работата на епифизата (епифизната жлеза на човешкия мозък). За първи път епифизата била описана от анатома на Ренесанса Везалий. А основателят на новата европейска философия- френският философ Рене Декарт през първата половина на 17 век вярвал, че епифизата е „място на душата“, където става контакта и взаимодействието между ума и тялото.

Доста дълго време епифизната жлеза се смятала за рудимент (зачатък), функционално безполезен за организма орган. Обаче, през втората половина на миналия век, интереса на научния свят към епифизната жлеза става неизменно силен- започнали да се провеждат вълнуващи учените изследвания и да се появяват открития. Органът бил признат за част от ендокринната система, въпреки че към днешна дата, си остава един от най-малко проучените й сегменти.

Къде се намира?

Според легендите, на челото. Но, в действителност- на темето, в теменната част на главата. При новородените бебета в това място е разположена мека фонтанела, участък с несраснали се кости на черепа. И кое е интересното?! При хора, занимаващи се медитация в тази област на „фонтанелата“ стават биохимични промени, като костта на мястото силно изтънява. На специалистите са известни примери с индийски йоги- садху, на които мозъкът в короната на главата бил покрит само с кожа. Между другото, в далечното минало, в епохата на горния палеолит жреците правели трепанация на черепа, именно, през фонтанелата. За тези операции свидетелстват намерените черепи с овални дупки.

Как действа?

Нека започнем с рептилите (влечуги). Оказва се, че при някои техни видове съществуват теменен орган с леща и фоторецептори. Живеещият в Нова Зеландия гущер хатерия (или таутара, с 3 очи) е запазена формата на това око, което се намира в малка очна орбита, под прозрачна ципа. Смята се, че третото око позволява на влечугите точно да улавят милиметровия диапазон на вълните, а също и магнитното поле, усещайки, ултра- и инфразвуците. Благодарение на този уникален орган влечугите имат специална чувствителност към различни природни бедствия: земетресения, магнитни бури и вулканични изригвания. Особено внимание към епифизата проявяват геронтолозите (изучаващи измененията на организма в старческа възраст).

Изяснило се, че тази жлеза, която произвежда мелатонин и серотонин е истински биологичен часовник за организма. Именно, по нейни „инструкции“, ние ту спим, ту бодърстваме. Известно е също така, че хормоните на епифизата помагат в борбата с рака, допринасят за поддържане на сексуалната активност. И най-важното: оказвайки на тялото подмладяващ ефект те могат да удължат живота на човека. В специалистите дори се родила идея: ако изкуствено поддържат функцията на епифизата, старостта никога няма да настъпи.

Преди няколко години руски учени от Санкт Петербургския институт за биорегулация и геронтология, обявиха, че са създали ново лекарство – епиталон. То било тествано върху стари маймуни (макак) и това било истинска сензация: организмът на „старите дами“ започнал да се самоподмладява, коригирали се всички хормонални процеси. Един от изследователите на епифизната жлеза, Уолтър Пиерпаоли, нарекъл епифизата „диригент“ на ендокринната система, основаващ се на своите изследвания той достигнал до извода, че дейността на хипофизата и хипоталамуса се контролира от епифизната жлеза.

Също така се оказало, че при диабет, депресия и рак се намалява синтеза на мелатонин или се нарушава нормалния ритъм на неговата секреция. Приемът на хормона при тези заболявания води до положителни резултати. Явява ли се епифизата всъщност това загадъчно трето око или тя е самостоятелен орган, за сега е трудно да се каже.

Обаче, епифизата действително е свързана със зрението и специфичните информационни възможности на човека. Някои учени смятат, че епифизата е точно тази „антена“, която дава на хората екстрасензорни качества, че този орган е в състояние да възприема и излъчва „фина“ енергия- „да вижда“ какво се случва извън тялото и вътре в него.

Още по темата:

Заредени камъни и кристали

Чакри

Лечебни картинки

10-минутен релакс с цветове за енергизиране на вашите чакра точки

Енергетика на тъканите и кожите