Живакът се натрупва в щитовидната жлеза и мозъка!
В щитовидната жлеза, защото живакът прилича на йода (с който тя работи) и лесно е допуснат в нея.
В мозъка, защото в него има много мазнини, които той използва за енергия (мозъка не обича глюкоза!). А живакът се привлича като магнит от мазнините!

Как да се изчисти?

1. Спрете приема на храни, които могат да съдържат живак.
2. Кориандър – изважда живака от мозъка, но не може да го изхвърли от кръвта.
3. Спирулина и Хлорела (зелено водорасло) – свързва се с живака в кръвта и го изхвърля.

Поддръжка

1. Селен – свързва се с живака. Достатъчни са 2-3 бразилски ореха дневно.
2. Чесън, който съдържа серни съединения, които също се свързват с живака.
3. Прием на повече вода, за да бъдат изхвърлени отпадъците.

Материалът Стратегия за изчистване на живака от тялото е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Живакът е тежък течен метал, използван главно в научното оборудване, стоматологичните амалгами и някои ваксини. Той е най-известен като съединение в термометрите. Неговите соли все още се използват в антисептици, диуретици, фунгициди и паразитоциди. Живакът във ваксините (тиомерсал) е бил свързан с аутизма.

Токсичността е притеснителна поради въздействието й върху телесните тъкани, особено върху мозъка, тъй като изглежда, че той има афинитет към съединението. Живакът отдавна е признат за токсичен елемент. Средновековните миньори, добиващи живак, са страдали от така наречената „болест на лудия шапкар“ – наречена така по очевидни причини.

Днес живакът става все по-разпространен. Пестицидите и рибите са най-мощните източници на живак, попадащ в човешкото тяло. Живакът попада във водоизточниците от промишлените отпадни води и се утаява в бактериите във водата, които след това отиват във водораслите. Рибите ядат водораслите, а хората ядат рибата. По този начин концентрациите на замърсяването са хиляди пъти по-големи, отколкото при попадане във водопровода.

Същото се случва, когато зърната в нивите се ядат от дивеча и след това той се яде от хората. Зърната са обработвани с пестициди и поливани със замърсена вода.

Живакът, който се съдържа в амалгамните пломби замърсява въздуха по време на високоскоростната обработка на зъба, а по-късно и системите на организма от пломбите. Вдишването на живак предизвиква симптоми като болка в гърдите, треска, кашлица и студени тръпки. Много зъболекари днес използват други видове пломби.

Препаратите с живачен хлорид могат да бъдат закупени без рецепта, включително някои лаксативи, съдържащи каломел. Продължителната употреба на тези продукти в крайна сметка води до натрупване на живак в телесните тъкани, включително мозъка. Около 10% от погълнатия живак попада в мозъка.

Две форми, метилов и фенилов живак, изчерпват цинка от мозъчните тъкани. Метиловият живак (видът, който се съдържа в рибите), предизвиква нервни, вродени и генетични дефекти. Симптомите на отравяне с метилов живак включват загуба на координация и интелектуални способности, както и намалено зрение и слух.

Живачни съединения се добавят и към някои козметични продукти срещу бактериите, а след това те се абсорбират през кожата. Контактът с кожата води до зачервяване, дразнене и образуване на мехури, които обикновено се описват като алергия към продукта.

Симптомите на подостро отравяне с живак включват прекомерно слюноотделяне, загуба на зъби, стоматит (възпаления в устата) и диария. Неврологичните признаци са придружени от физически такива като тремор, световъртеж, раздразнителност, капризност, депресия, психоза, безсъние, умора, главоболие, изтръпване на устните, ръцете и краката, загуба на паметта.

Средният прием на живак с храната се оценява на около 0,5 mg. на ден. Поглъщането на 100 мг. може да предизвика токсични симптоми, докато 500 мг. е почти винаги фатално смъртоносно, освен ако не се окаже медицинска помощ с пенициламин, стандартен хелатиращ агент. Токсичността се дължи на способността на живака да се свързва с тъканните протеини, пречещи на клетъчния метаболизъм.

Опасни форми са алкиловите производни на живака (метилов и етилов живак). По време на бременност алкил живакът може да премине през плацентата и да се натрупва в мозъка на плода, причинявайки енцефалопатия (мозъчна дегенерация). Най-честите източници на отрови са яденето на риби и птици, които са били изложени на замърсена вода и зърно.

Ескимосите, които ядат големи количества риби с живак, не винаги страдат от ефектите на отравяне, тъй като, изглежда, токсичността се появява само когато естествената защитна система на тялото е била потисната едновременно и от други замърсители. Изглежда ескимосите до известна степен имат естествена защита, която не е натоварена от други замърсители.

Инхибитори: витамини Е и селен
Живакът може да се детоксикира със селен.

Симптоми за токсичност:

• слаби (клатещи се) зъби
• лош дъх
• метален вкус в устата
• колит
• влошаване на урината
• намален апетит
• анемия
• повишено или намалено кръвно налягане
• умора
• нервност
• тревожност
• депресия
• емоционална възбуда
• безсъние
• треперене
• апатия
• халюцинации
• болки в ставите
• промяна в походката и зрението
• влошаване на умственото развитие
• парализа
• изтръпване
• треска
• студени тръпки
• кашлица
• гадене
• болки в стомаха
• възпаление на устата/венците/гърлото

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за изчистване на организма от Walter Last

Хроничното отравяне с живак

Зъбно – органна връзка

Как да се роди здраво бебе?

Противоракова диета (хранене при рак)

Candida и „антибиотичния синдром“

Токсините в човешкото тяло

Материалът Живак (Hg). Източници и симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Даже обичайно безопасните микроби стават много опасни и силно токсични в анаеробните условия на мъртвите зъби. Уестън Прайс, бившия директор на Научните изследвания към Американската Дентал Асоциация, наблюдавал, че отстраняването на запълнени зъбни корени на пациенти с бъбречно или сърдечно заболяване в болшинството от случаите довело до подобрение. Тогава той поставил отстранен запълнен зъбен корен под кожата на заек, който умрял за два дни. Когато имплантирал нормален зъб нямало никакви неблагоприятни ефекти за здравето.

В някои свои експерименти той имплантирал същите тези парченца от запълнени зъбни канали, последователно, под кожата на 100 зайци, всички те умрели в рамките на две седмици от същата болест, от която страдал и човешкия донор. Д-р Прайс провел приблизително 5000 експеримента за повече от 25 години.

Той не открил надежден метод за дезинфекция на мъртвите зъби и превръщането им в безопасни. Неговото изследване било премълчано и ако е споменавано, то от всички в зъболекарската асоциация е определяно като „остаряло“, защото изследването е проведено и публикувано преди 70 години, но никога не е повтаряно или проучвано, а зъбните канали са показвани като безопасни.

Основният аргумент за тяхната предполагана безопасност е, че милиони хора ги имат и все още са живи много години след това. Въпросът, че запълнените канали на корени, които причиняват широко разпространени заболявания, не се обсъжда или изследва. Базисната оценка е, че приблизително 30% от индивидите имат толкова силна имунна система, че не развиват проблеми от зъбните канали, докато не остареят, но останалите 70 % развиват проблеми много скоро.

Аз гледам на запълнените зъбни корени, дори повече като на чревна дисбиоза, като на основна причина за автоимунните заболявания. Неотдавна George E. Meinig, бивш американски специалист по зъбни канали, преиздаде зъбното изследване на д-р Прайс в популярна версия, като включи и свои наблюдения.

Автор: Walter Last

Книги на Walter Last

Още по темата

Живакът

Зъбно – органна връзка

Цялостното решение за преодоляване на автоимунните заболявания- Ново разбиране за причини и лечение

Заболявания

Аминокиселини

Витамин С

Масажи

Candida и „антибиотичния синдром“

Йодът. Нужен като въздуха!

Забравеният разтвор на Лугол

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за алергии

Рецепти – диетични

Материалът Безопасни ли са запълнените зъбни канали? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Старите пломби по такъв начин са много „по-леки“, отколкото новите пломби, тъй като вече са загубили голяма част от живака. Киселите храни увеличават процента на разпадане на живака от пломбите. Отделянето на живак от няколко пломби за 10 години е изчислено приблизително на 560 mg или по 150 mcg на ден и почти всичко се абсорбира и складира в телесните мазнини, особено в мозъка.

Симптомите за отравяне с живак могат да включват: умора, летаргия, депресия, раздразнителност, стеснителност, загуба на краткосрочната памет, алергии, заразни дихателни заболявания, намален имунитет, увеличено слюноотделяне, възпаления на венците, падащи зъби, язви в устата, нервно-сърдечни проблеми, храносмилателни проблеми, дерматити, а също промяна на слуха, виждането, говора и писането.

Най-видни, обаче, са разстройствата на нервната система и мозъчните разстройства. Много от признаците са фактически същите както при множествената склероза. Днешната епидемия от аутизъм някои изследователи свързват с прекалено високите нива на органични живачни съединения, използвани като консерванти при някои ваксини.

Съобщено бе за случаи с пациенти, при които след отстраняване на всички амалгамни пломби се стига до излекуване на левкемия и болестта на Хочкинс, възстановяване на зрението след 23-годишна слепота, успешно лечение на умерено и силно главоболие, упорствало в продължение на 50 години, излекуване от артрит и възстановяване след цялостно разстройство, придружено от умора и депресия.

Намалете до минимум здравословните проблеми свързани с амалгамните продукти, като се откажете от нови пломби, съдържащи живак и разгледайте възможността да замените старите такива пломби, доколкото, разбира се, това е възможно по препоръка на вашия зъболекар.

Живачното отравяне от риба в последното десетилетие се увеличи много. Дори органите по здравеопазване потвърждават, че сега има такъв проблем и препоръчват да се избягват големите хищни риби, особено от бременните жени. Някои изследвания показват, че по принцип количеството натрупан живак при рибите е по-голямо от това в амалгамните пломби.

Същите здравни проблеми, разгледани по-горе, за живака от зъбите ще се проявят и при живака от рибите. Само не хищните риби или дребните хищни риби са безопасни, това е разумния и правилен избор! Можете да проверите безопасността на най-често консумираните риби.

Какво да правите?

Заменете амалгамните пломби с пластмасови. При сериозни състояния (МС, рак) и големи пломби, изваждането на амалгамно запълнените зъби може да доведе до много по- добри резултати от простата замяна.

Живакът, който сигурно сте приели чрез амалгамните пломби или от други източници трябва да бъде изчистен от тялото. За целта използвайте големи дози витамин С, Л- цистеин, МSМ и хлорела, преди и след отстраняването на амалгамите. Препоръчително е да използвате и хомеопатичен живак със сила на разтвора 1М или повече.

Ако имате частично метални и порцеланови зъби с метална основа, също е добре да ги замените с пластмасови. Никелът в неръждаемата стомана може да потиска имунната система и да бъде канцерогенен. Дори зъбното злато може да създаде проблеми, тъй като то обикновено се смесва с много вредния паладий. Всеки метал в устата ви може да води до алергии, средностатистически при 30 % от хората алергиите са причинени от метали в устата.

За научна информация относно вредното влияние на тежките метали върху здравето можете да посетите: www.melisa.org

Автор: Walter Last

Книги на Walter Last

Още по темата:

Безопасни ли са запълнените зъбни канали?

Аминокиселини

Витамин С

Спирулина (Spirulina)

Цялостното решение за рака- Ново разбиране за причините и лечението на рака

Алтернативното решение за лечение на рака

Алтернативни методи за инхибиране (потискане) на метастазите

Цялостното решение за преодоляване на автоимунните заболявания- Ново разбиране за причините и лечението

Лечение с камъни

Материалът Хроничното отравяне с живак е публикуван за пръв път на Наноком ООД.