Кориандър (Coriander)

Наименование: Кориандър (Coriander)
Ботаническо име: Coriandrum sativum
Семейство Сенникоцветни (Umbelliferae)

Противопоказания!

Не приемайте вътрешно етеричното масло!

История

Повече от 2000 години кориандърът се използва в Азия, Северна Африка и Европа. Той е вписан в Еберсовия папирус (1500 г. пр. н.е.). Кориандърът очевидно е използван много в древен Египет, а също и в древна Гърция от Хипократ и други лекари.

Билката достигнала Китай по време на династията Хан (202 г. пр.н.е.). Плиний (23-79 н.е.) описал неговото използване: „за намазване на рани … болни тестиси, изгаряния, циреи, течение от очите“.

Основни действия
• спазмолитично
• антибактериално
• противогъбично
• храносмилателен стимулант

Ключови компоненти
• етерично масло (до 1,5% главно делта-линалоол [70%], алфа-пинен и терпинен)
• мазно масло
• кумарини
• флавоноиди
• ябълчена киселина
• фталиди
• фенолни киселини
• танини

Използвани лечебни части
Семена, етерично масло, листа

Последните изследвания показват, че кориандърът има и инсулино-подобни свойства, и може да бъде полезен при лечение на някои форми на диабет.

Традиционна употреба

Кориандърът по-често се използва като кулинарна подправка и за ароматизиране на цигари, отколкото като лекарство, но настойката от семената му е леко лечебно средство за метеоризъм, подуване и спазми.

Като храносмилателен помощник, той успокоява спазмите в червата и контрира нервните разстройства. Може също така да помага за контролиране нивото на кръвната захар.

Настойките от кориандър се приемат при храносмилателни оплаквания по време на хранене, а като тинктури след хранене.

Използва се също и за кашлица, болки в гърдите, проблеми с пикочния мехур, проказен обрив, треска, дизентерия, главоболие (външно), орални възпаления и усложнения след раждането.

В китайската медицина се използва при загуба на апетит, предобривната фаза на варицела и шарка, хемороиди и ректален пролапс.

В Аюрведическата медицина, той се използва за лечение на кръвоизливи от носа, кашлица, хемороиди, скрофули, болезнено уриниране, оток, оплаквания с пикочния мехур, повръщане, амебна дизентерия и световъртеж.

Листата се дъвчат за подслаждане на дъха, особено след консумация на чесън.

Със семената могат да се правят лапи, лосиони или мехлеми за външна употреба, с цел предпазване на раните от инфекции и облекчаване на мускулни и ставни болки.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите