Наименование: Кориандър (Coriander)
Ботаническо име: Coriandrum sativum
Семейство Сенникоцветни (Umbelliferae)
Противопоказания!
Не приемайте вътрешно етеричното масло!
История
Повече от 2000 години кориандърът се използва в Азия, Северна Африка и Европа. Той е вписан в Еберсовия папирус (1500 г. пр. н.е.). Кориандърът очевидно е използван много в древен Египет, а също и в древна Гърция от Хипократ и други лекари.
Билката достигнала Китай по време на династията Хан (202 г. пр.н.е.). Плиний (23-79 н.е.) описал неговото използване: „за намазване на рани … болни тестиси, изгаряния, циреи, течение от очите“.
Основни действия
• спазмолитично
• антибактериално
• противогъбично
• храносмилателен стимулант
Ключови компоненти
• етерично масло (до 1,5% главно делта-линалоол [70%], алфа-пинен и терпинен)
• мазно масло
• кумарини
• флавоноиди
• ябълчена киселина
• фталиди
• фенолни киселини
• танини
Използвани лечебни части
Семена, етерично масло, листа
Последните изследвания показват, че кориандърът има и инсулино-подобни свойства, и може да бъде полезен при лечение на някои форми на диабет.
Традиционна употреба
Кориандърът по-често се използва като кулинарна подправка и за ароматизиране на цигари, отколкото като лекарство, но настойката от семената му е леко лечебно средство за метеоризъм, подуване и спазми.
Като храносмилателен помощник, той успокоява спазмите в червата и контрира нервните разстройства. Може също така да помага за контролиране нивото на кръвната захар.
Настойките от кориандър се приемат при храносмилателни оплаквания по време на хранене, а като тинктури след хранене.
Използва се също и за кашлица, болки в гърдите, проблеми с пикочния мехур, проказен обрив, треска, дизентерия, главоболие (външно), орални възпаления и усложнения след раждането.
В китайската медицина се използва при загуба на апетит, предобривната фаза на варицела и шарка, хемороиди и ректален пролапс.
В Аюрведическата медицина, той се използва за лечение на кръвоизливи от носа, кашлица, хемороиди, скрофули, болезнено уриниране, оток, оплаквания с пикочния мехур, повръщане, амебна дизентерия и световъртеж.
Листата се дъвчат за подслаждане на дъха, особено след консумация на чесън.
Със семената могат да се правят лапи, лосиони или мехлеми за външна употреба, с цел предпазване на раните от инфекции и облекчаване на мускулни и ставни болки.
Източник: www.innvista.com
Още по темата