Помолих Бог да отнеме гордостта ми, а Бог ми каза: „Не“.

Той каза, че гордостта не се взема, от нея се отказва.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми, прикована на легло от болест, а Бог ми каза: „Не“.

Той каза, че душата й е оздравяла, а тялото все едно ще умре.

Помолих Бог да ме дари с търпение, а Бог ми каза: „Не“.

Той каза, че търпението е резултат от изпитания, то не се дава, а заслужава.

Помолих Бог да ми подари щастие, а Бог ми каза: „Не“.

Той каза, че дава благословение, а ще бъда ли щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да отнеме болката ми, а Бог ми каза: „Не“.

Той каза, че страданието отделя човека от житейските грижи и го приближава към Него.

Помолих Бог за духовно израстване, а Бог ми каза: „Не“.

Той каза, че духът трябва да расте сам, а Той само ще го подрязва, за да го застави да дава плодове.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите, както Той обича мен.

И Бог каза: „Най-сетне ти разбра какво трябва да поискаш …“

Аз помолих за сила и Бог ми даде изпитание, за да ме кали.

Аз помолих за мъдрост и Бог ми даде проблеми, над които да блъскам главата си.

Аз помолих за смелост и Бог ми даде опасности.

Аз помолих за любов и Бог ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Аз помолих за блага и Бог ми даде възможност.

Аз не получих нищо от това, което поисках. Аз получих всичко, което ми беше нужно. Бог чу молитвите ми …

Причта: И в това има нещо добро!

Имало едно време един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото израстнали заедно и били неразделни. Този приятел имал един доста странен навик. Винаги, каквото и да се случи в неговия живот, независимо дали добро или лошо- той казвал:

– И в това има нещо добро!

Един ден двамата отишли заедно на лов. Приятелят приготвил пушките, заредил и подал на краля. Но явно объркал нещо с едната от тях. И когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал случващото се и верен на навика си, отново изрекъл:

– И в това има нещо добро!

Но този път разгневеният крал не издържал и се развикал:

– Какви ги говориш?! Не виждаш ли, че ми се откъсна пръста?! В това няма нищо добро!

И веднага щом се прибрали, наредил на хората си да го затворят в тъмницата…

Минало се около година време и един ден кралят решил отново да иде на лов. Събрал малка група от хората си и тръгнали. Но този път избрал една много опасна местност. И станало така, че попаднали в плен на канибали, които след като ги заловили, вързали ръцете и краката им и ги завлекли в своето селище.

Вечерта се събрало цялото племе, донесли дърва и наклали голям огън, с намерение да ги опекат и изядат за вечеря. Но когато доближили краля до огъня забелязали, че палецът на едната му ръка липсва. А те били много суеверни и никога не ядяли човек, на когото нещо му липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Но другите му хора не могли да се спасят…

Когато се прибрал в двореца, той се замислил дълбоко за случилото се. Осъзнал на какво дължи живота си. Сетил се за приятеля си, който вече цяла година бил в затвора по негово нареждане. Тогава станал, отишъл при него в килията, освободил го и му казал:

– Ти беше прав, приятелю! Наистина се оказа, че има нещо добро в това, че палецът ми се откъсна тогава…

И след като му разказал премеждието си, проплакал:

– Чувствам се много виновен сега пред теб. Моля те, да ми простиш! Зная, че това, което направих с теб, беше много лошо…

– Не!- усмихнал се приятелят- И в това има нещо добро!

– Но какво говориш, как така? Кое му е доброто на това, че стоя в продължение на цяла една година в затвора?

– Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите! И вероятно сега нямаше да съм жив…- бил отговорът.

Независимо какво ти се случва и на Теб и независимо колко зле ти изглежда положението, в което се намираш, винаги се стреми да намираш доброто в ситуацията! Такова винаги има! Дори да не се вижда на пръв поглед…

Внимавай, какво си пожелаваш!- притча за негативното мислене

Жена пътува в тролея и си мисли:

„Пътниците- алчни грубияни. Мъжът- пияно животно. Децата- садисти и хулигани. А аз- толкова бедна и нещастна…“

Зад рамото й стои ангел-хранител с тефтер в ръка и си записва всичко по ред:

1. Пътниците- алчни грубияни;

2. Мъжът- пияно животно;

3. Децата- садисти и хулигани;

4. А аз- толкова бедна и нещастна…

Накрая прочита списъка и се замисля:

– Боже, за какво й е нужно всичко това?! Но щом го иска, трябва да го изпълня…