Ботанически имена: Rumex crispus; Rumex aquaticus; Rumex acetosella (киселец); Rumex alpinus; Rumex obtusifolius

Семейство Лападови (Polygonaceae)

Предупреждения!

Не трябва да се взема от хора, склонни към образуване на камъни в бъбреците.

Прекомерната употреба може да предизвика възпаление на стомашно-чревния тракт.

Освен лека диария или редки изпражнения при някои хора, лападът рядко е свързван със странични ефекти.

История

В миналото, листата се ядели като пролетен тоник, но сега се използва само корена. Също така бил използван като зеленчукова салата и за готвене. Ирокезите използвали чай от корените за лечение на стомашно разстройство, бъбречни проблеми и общи проблеми с червата. Много племена, използвали билката локално като пюре от корена, което прилагали върху възпаления и отоци.

Киселецът (Rumex acetosella) е съставка на местно индианско противораково средство, известно като Есиак (Essiac), което включва и репей, хлъзгав бряст и китайски ревен.

Западните билкари научили за него в началото на 20 век, когато в Канада една медицинска сестра наблюдавала възстановяване на пациента с рак на гърдата, която използвала тази формула, около двадесет години по-рано. Тази медицинска сестра започнала да използва сместа с голям успех и въпреки успешното лечение, няма проведени клинични изпитания.

Ацтеките наричали лапада „atlinan“, което означава „майка му е водата“, което е свързано с растенето му около потоците. Те също така го наричали „axixpatlic ztic“, което означава „жълто уринарно средство“, което се отнася до използването му като диуретик. В трактат от 1629 испански духовник описва ацтекско средство, което използвало билката в клизма за лечение на болки в корема и повишена температура.

Корените и листата, пък били смилани и с тях се поръсвали рани и язви. В Европа, билката била използвана като очистително от времето на древните гърци. Листата на лапада също се използвали за лечение на скрофулни рани, болки в очите и подувания на жлезите. За да се излекува сърбеж по кожата, листата са начуквали, смесвали с масло, свинска мас или сметана и се поставяли върху мястото.

Някои племена индианци използвали растението като кръвен очистител и за лечение на много заболявания на черния дроб. Древни арабски лекари препоръчвали растението при хепатит и лошо храносмилане.

Мнозина смятат растението за безполезна трева, но това е по- често казвано от производителите на хербициди , наред с други лекарствени „плевели“, като глухарчето и репея.

Основни действия

  • адстрингент
  • детоксикатор
  • диуретик
  • леко слабително
  • стимулира жлъчния поток
  • тоник

Основни компоненти

  • антрахинони (до 4% неподин, емодин, хризофанол и фисцион)
  • танини
  • оксалати
  • летливо масло
  • витамини (А, В и С)
  • минерали (особено манган, фосфор, калций, желязо, магнезий и селен)

Лечебни части

Надземни части, листа, корени

Изолирани антрахинони са дразнещи и имат слабителен ефект. Научно изследване е показало, че растението потиска Escherichia, Salmonella и Staphylococcus.

Традиционна употреба

Всички части на растението се използват като детоксикираща билка; пресният сок има значителен диуретичен ефект, както и леко слабително действие. Антрахиноните имат очистително действие за дебелото черво и въпреки, че не е толкова силно средство, колкото китайския ревен или американския зърнастец (Cascara Sagrada), то е умерена алтернатива. Много ефективно средство, когато се използва с женско биле при запек.

Използването на отвари вътрешно за кратко време, не само облекчава запека, но и се използва също за циреи, като се смесва равно количество жълт лапад, репей и червена детелина. Билката е била използвана за заболявания на стомаха, черния дроб и за очистване на кръвта. Коренът се смята, че е ефективно лечение на пост-хепатит и затруднения при обработката на мазни храни. Той стимулира жлъчния поток, като по този начин подобрява храносмилането и отделянето на токсичните отпадъци.

Такова изчистване се използва за лечение на редица състояния, свързани със застой на токсини в тялото, включително акне, циреи, екземи, псориазис, гъбични инфекции, бавно храносмилане, запек, артритни и ревматични заболявания. Също така притежава потенциал за продължително лечение на хронично заболяване, особено на стомашно-чревния тракт.

Лападът обикновено се използва за остри и хронични възпаления на носните проходи, гърлото и дихателната система, както и за рани, ожулвания, проблеми с венците и главоболие. Използва се заедно с други билки, той е антибактериален адювант (ускорител). Листата на всички видове, но най-вече тези на Rumex obtusifolius, се използват като антидот на опарвания от коприва, като листата се втриват върху засегнатото място. Различните култури по света са използвали лапада за различни заболявания от рак и туберкулоза до сифилис и проказа, трихофития и хемороиди.

В Индия, сок от корените се използва за зъбобол, а корен на прах се използва за възпаление на венците и като паста за зъби. Маорите от Нова Зеландия първо сдъвкват листата и ги прилагат върху рани, които, твърдят те, ще се излекуват.

Смесен в равни части със сарсапарила, корен от глухарче, репей, корен от орегонско грозде и живениче, лападът е ефективен при лечение на псориазис.

Клинично изследвани полезни действия

  • Лошо храносмилане
  • Кожни заболявания

Как да се приема?

Тинктура от лапад, 1/4-1/2 чаена лъжичка (1-2 мл) може да се приема три пъти на ден.

Алтернативно, може да се направи чай чрез кипване на 1-2 чаени лъжички (5-10 грама) корен в 2 чаши (500 мл) вода за 10 минути. Три чаши (750 мл) могат да се пият всеки ден.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Кожни проблеми

Витамин С

Синбиотици

Лизин

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни

Инфекции и възпаления

Етерични масла и Ароматерапия