Недостигът на витамини при децата- причини, форми и начини за профилактика

Съгласно съвременните схващания, витамините- това са нискомолекулярни органични съединения с висока биологична активност, необходими за нормалния живот, които не се синтезират (или се синтезират в недостатъчно количество) в организма и се доставят с храната. Витамините, следователно, се отнасят към незаменимите (основни) фактори на храненето.

Съдържанието на витамини в храните е значително по-ниско от това на протеините, мазнините и въглехидратите, и като правило не превишава 10-100 mg/100 грама продукт. Затова особено важно е, непрекъснатото наблюдение за достатъчно съдържание на всеки от витамините в дневния хранителен прием на децата и юношите. Значението на витамините за гарантиране нормалната жизненост и здраве на децата е изключително високо.

Витамините са регулатори на физиологични и биохимични процеси, лежащи в основата на повечето жизненоважни функции на организма и работата на неговите органи и системи. В частност, витамините са необходими за: растежа, поддържане на нормалното обновяване на кръвта и сексуалната функция, нормално функциониране на нервната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система, ендокринните жлези, които произвеждат различни хормони, поддържане на зрението и нормалните качества на кожата.

На витамините принадлежи също много важната роля за осигуряване на адекватен имунен отговор; за функциониране на системите за метаболизма на ксенобиотиците, за формиране антиоксидантния потенциал на организма и по този начин поддържане устойчивостта му към различни инфекции, отрови, радиоактивно излъчване и други неблагоприятни външни фактори.

Други ключови функции на витамините са участието им в изграждането на ензимните системи като коензими, в изграждането и функционирането на клетъчните мембрани и клетъчни органели. Първата функция е присъща на почти всички водоразтворими витамини, както и на мастноразтворимия витамин К, а втората- на всички мастноразтворими витамини.

Витаминен недостиг

Недостатъчното постъпление на витамини от храната или нарушеното им усвояване от стомашно-чревния тракт води до различна степен на витаминен недостиг. Под витаминен недостиг разбираме патологично състояние, обусловено от намалената осигуреност на организма на децата от един или друг витамин или нарушаване на неговите функции в организма.

Появата на тези състояния се дължи на необходимостта от витамини за нормалното протичане на редица физиологични и метаболитни процеси. В зависимост от дълбочината и тежестта на витаминния недостиг се различават три негови форми: авитаминоза, хиповитаминоза и субнормална осигуреност с витамини (наричана също маргинална или биохимична форма на витаминен недостиг).

Авитаминозата е състояние на практически напълно изчерпване на ресурсите на организма от витамини, придружено с появата на комплекс от симптоми, характерни и специфични за дефицит на един или друг витамин (например, скорбут, пелагра, т.н.).

Хиповитаминозата е състояние на рязко (но не пълно) намаляване на запасите от витамини в организма, което е причина за възникване на няколко, предимно малки и специфични, и не силно изразени клинични симптоми, често общи за различните видове хиповитаминоза (като, например, намаляване на апетита и активността, бърза умора и т.н.), а също и някои по-специфични микросимптоми.

Маргиналната форма на витаминен недостиг е предклиничен стадий на витаминен дефицит, проявяващ се основно в нарушения на метаболичните и физиологични реакции, в които участва дадения витамин, както и в отделни клинични микросимптоми. Основните причини за възникване на витаминен недостиг сред децата и юношите са следните:

Причини за витаминен недостиг

I. Недостиг на витамини от храната

1. Нерационално хранене, предизвикващо дефицит на витамини в храната на бременните жени и кърмещи майки, водещи до намаляване на запасите от витамини в организма на новороденото и намаляване на техните нива в майчиното мляко.

2. Нерационално изкуствено хранене, използващо основно кисело мляко, краве мляко за кърмачета и други неадаптирани млечни смеси.

3. Късно и неадекватно въвеждане в хранителния статус на децата до 1 година на продукти за захранване.

4. Ниско съдържание на витамини в ежедневното хранене на децата от предучилищна и училищна възраст, причинени от нерационално изградена диета и ограничена консумация на продукти, съдържащи витамини.

5. Загуби и разрушаване на витамините в процеса на технологичната преработка, дълго и неправилно съхранение, неправилна кулинарна обработка.

6. Действие на антивитаминни фактори, съдържащи се в продуктите.

7. Наличие в продуктите на витамини в слабо усвоима форма. Небалансиран химичен състав на храненето и нарушение на оптималните съотношения между витамини и други нутриенти, и между отделните витамини.

8. Хранителни извращения и религиозни ограничения, налагащи консумацията на някои продукти в някои народности.

9. Анорексия, включително anorexia nervosa при девойките.

II. Потискане растежа на нормалната чревна микрофлора, която произвежда някои витамини

1. Заболявания на храносмилателния тракт.

2. Употреба на антибиотици и други лекарства без противогъбична терапия.

3. Нерационална химиотерапия.

III. Нарушения на метаболизма и асимилацията на витамини

1. Нарушения с абсорбцията на витамините в стомашно-чревния тракт:

а. заболявания на стомаха;

б. чревно заболяване;

в. поражения на хепатобилиарната система;

г. конкурентни отношения в усвояването с други витамини и хранителни вещества;

д. вродени дефекти и (или) незрелост на транспортните и ензимни механизми на усвояване на витамините.

2. Утилизация на постъпващите с храната витамини от чревни паразити и патогенна чревна микрофлора.

3. Нарушение на нормалния метаболизъм на витамините и образуването им на биологично- активни форми:

а. наследствени дефекти;

б. недоносеност;

в. придобити заболявания, действие на инфекциозни агенти.

4. Нарушения в образуването на транспортни форми на витамините:

а. наследствени; б. поради незрялост на метаболитните процеси (недоносени и т.н.); в. придобити.

5. Антивитаминни ефекти на лекарства и други ксенобиотици.

IV. Повишени нужди от витамини

1. Периоди на особено силен растеж на деца и юноши.

2. Особени климатични условия.

3. Интензивни физически натоварвания.

4. Интензивно невро-психическо натоварване, стресови състояния.

5. Инфекциозни болести и интоксикация.

6. Влияние на неблагоприятни екологични фактори (радионуклиди, пестициди, тежки метали и др).

7. Заболявания на вътрешни органи и ендокринни жлези.

8. Повишено отделяне на витамините (бъбречни заболявания и т.н.).

Класическа авитаминоза днес се среща много рядко. Основните причини за нея са в дълбоките нарушения с поглъщането на нутриенти, включително витамини, при синдром на малабсорбция (възникващи при малки деца, най-често в резултат на хранителни алергии и лактозна недостатъчност, а при по-големите деца в резултат на хронични ентерити), резекия на тънките черва, поражение на хепатоболиарната система и различни наследствени аномалии (например, Д-резистентен рахит при болни деца с нарушено образуване на хормонално- активни форми на калцифероли, недостиг на витамин Е, фолат-зависима анемия, причинена от вродени нарушения с усвояването на фолатите в тънките черва и т.н.).

Значително по-разпространени са хиповитаминозите, които могат да се появят при болни деца със синдром на малабсорбция, увредена хепатобилиарна система, с продължително парентерално хранене; дълбоки и продължителни нарушения на принципите на добро хранене на децата в първите години от живота им и след това; нерационална химиотерапия; продължителни инфекциозни заболявания и интоксикации; при недоносените бебета, които са с недоразвита система за усвояването, транспорта и метаболизма на витамините и образуването на техните активни форми.

Често при децата има съчетаване на недостиг от няколко витамина, наричано полихиповитаминоза. Най-разпространената форма на витаминен недостиг днес се явява, обаче, маргиналната форма, която се появява сред практически здрави деца от различни възрасти.

Основните причини за нея са: – нерационално кърмене на децата в първата година от живота им и нарушения в храненето на бременните жени и майките кърмачки, – широкото използване в храненето на децата на рафинирани продукти, които са лишени от витамини в процеса на производство (хляб от смляно жито, захар и т.н.), – загуба на витамини при продължително и неправилно хранене и кулинарна обработка на храните; – обездвижване, свързано със значително намаляване на енергийните нужди на децата и съответно намаление на общото количество храна, по този начин и количеството на постъпващите витамини.

Макар маргиналната форма на витаминен недостиг да не е придружена от изразени клинични нарушения, тя значително намалява устойчивостта на децата към действието на инфекциозни и токсични фактори, физическа и умствена работоспособност, забавя времето за възстановяване на болни деца с различни заболявания, включително и деца с тежки травми, изгаряния, следоперативни пациенти, способства за обостряне на хроничните заболявания на горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт и хепатобилиарната система.

Заедно с това могат да се появят и отделни микросимптоми, като раздразнителност, главоболие при недостиг на тиамин (витамин В1), аскорбинова киселина (витамин С), пиридоксин и други, кървене на венците при недостиг на витамин С, суха кожа при недостиг на витамини А, В2 и др.

Профилактика при витаминен недостиг

Профилактиката трябва да бъде насочена към осигуряване на пълно съответствие между нуждите на децата от витамини и тяхното постъпление с храната. Следва да се отбележи, че целия набор от всички необходими за организма витамини, може да постъпи в него само, при условие че в храненето се използват всички групи продукти, докато еднообразното хранене с един или друг продукт, дори с много висока хранителна стойност, не може да осигури в организма целия спектър от витамини.

По-специално, необходимо е да се акцентува върху широко разпространената заблуда и сред населението, и сред здравните работници, включително и педиатрите, че за основен източник на витамини в храненето служат пресните плодове и зеленчуци.

Тази група продукти е наистина важен (и на практика единствен) източник на витамини С и Р, и има значителен принос за осигуряването на организма с фолиева киселина и бета-каротин, но ролята им по отношение удовлетворяване нуждите на децата от тиамин, рибофлавин, ниацин- е малка, а осигуряването на нуждите от витамините В12, Е и D практически не съществува, защото плодовете и зеленчуците не съдържат тези витамини.

В същото време, месото и месните продукти са основен източник на витамин В12 и имат основен принос за осигуряването на организма с витамините B1, B2, В6. Млякото и млечните продукти доставят витамини А и В2, зърнените храни- витамините В1, В2, В6, РР, Е, растителните мазнини- витамин Е и F, животински мазнини- витамини А и D и т.н. В тази връзка, в изграждането на диетата на децата трябва да има максимално разнообразие и да са включени всички продуктови групи.

Особеностите на живот и хранене на децата в момента не позволяват, обаче както вече бе отбелязано, напълно да се удовлетворят техните потребности от всички основни витамини само чрез подходяща диета. В тази връзка е необходимо допълнително осигуряване на децата с витамини.

То може да бъде постигнато чрез:

а) използване в храненето на продукти, специално обогатени с витамини (конкретно, брашно, обогатено с витамини B1, B2, PP, мляко и кисело мляко, обогатени с витамин С и др),

б) С-витаминизация на децата в предучилищни и училищни учреждения (болници, санаториуми, и т.н.),

в) индивидуален прием на поливитаминен препарат с профилактично предназначение.

Още по-съвременен подход се явява, витаминизиране на храненето на децата не само с един витамин, а с комплекс от витамини. За тази цел могат да се използват специални витаминни смеси, които включват всички основни витамини. Тези смеси, както и витамин C, можете да добавяте към каши, трето ястие и др. Индивидуална витаминизация може да се провежда с помощта на поливитаминни препрати.

Обаче, в ранна детска възраст (до 4-5 години), поради трудност с приема на таблетки и капсули, е добре да се използват други форми- течни, водни, дъвчащи таблетки. След всичко казано дотук е добре да припомним, че „Един милиграм профилактика, струва килограм лечение“, а когато става въпрос за децата ни, си струва да го направим!

Още информация:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Антиоксидантите срещу свободните радикали

Витамини

Минерали

Аминокиселини