Стихове

Стихове

Реших да споделя някои свои стихове, писани през годините. Надявам се, че много от вас ще намерят някоя своя истина в тях.

Моят свят

Какво ми трябва на този свят-
парченце хляб и малко вода,
на Исус от плътта и кръвта?…

Ода на хлебарката

Колко прекрасно живея…
Приличам на хлебарка
плуваща в помия
и съм щастлива с мярка,
за да не се опия
от сладостта
на тази вкуснотия!
Колко прекрасно живея!
Идва ми да запея:
Химн на българска хлебарка
оцеляла с мярка!

Ода на мижитурката

Казват ми мижитурка!
Смятат ме за притурка
в книгата на този живот,
която пишем ние-
малките мижитурки!

Ние сме армия-
покорила този свят,
не ни е нужен месия-
наш е всеки град!

Казват ми мижитурка-
нямал съм Душа?!
Написал съм толкова съдби-
за какво ми е Тя?!

Не познавам болка и страх,
обичам всеки грях!
Не ми е нужен Бог,
важен е моят джоб!

Казват ми мижитурка!
Бил съм притурка?!

Пиянството на един народ

Колко е жалко да бъдеш
цар без царство!
Колко е трудно да бъдеш народ
на цар без царство!
Колко е страшно е за този народ
на цар без царство,
смазан е от мъката на своето пиянство!

Моята сълза

Моята сълза-
колко мъничка е тя
за голямата сълза
в моята Душа…

Лутане

Колко е нужно, за да бъда красив?
Малко, много, много малко…
Колко е нужно, за да бъда щастлив?
Още по-малко…
Защо не съм красив и щастлив?
Търсиш многото във малкото…

Маска

С толкова маски покрих
лицето и красивите очи!
Останал е бегъл щрих
от моите детски мечти!

Кой съм аз и ти,
сред хиляди маски и лъжи?
Какво ли Бог откри-
от всичко, с което ни дари?

Оцеляваме аз и ти
в маскения бал- живот!
Танцуваме всички в такт-
валс на мъртвите Души!

Късно своите маски открих!
Дали Бог ще ми прости,
че лицето си в живота скрих?!

Полет

Глътка въздух ми дайте,
искам да летя!
Птица без крила
това ли е моята съдба?!
Пълзим по тази земя,
ръка за ръка с греха,
приличаме на влечуги
хапещи с уста!
Кой кого ще изяде,
така храним своето сърце!
Какво ли е неговото лице,
погълнало толкова ръце?
Глътка въздух ми дайте,
искам да летя!

Децата

Тези създания мили
от Бога ни дарени
какво ще стане с тях
щом живеем в страх?!
Къде е това творение,
което превърнахме
във собствено владение
на нашата агония
за мнимо спасение?
Какво направихме
със своите деца?
Та нашите сърца
са пълни само със тъга!

Бързо време

Препускаме яхнали стреме
със конски галоп
в своя малък живот!
Бързо време,
къде препускаме в галоп-
сърцето ни е бреме?!


Любов, Мъдрост и Истина!

Започнете да пишете и натиснете Enter, за да търсите

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Количка