Наименование: Пореч (Borage)
Ботаническо име: Borago Officinalis
Семейство Грапаволистни (Boraginaceae)
Противопоказания!
Може да предизвика контактен дерматит.
Той е противопоказен при пациенти с камъни в бъбреците.
Растението съдържа лазиокарпин (чернодробен канцероген) и два отровни алкалоида (ликопсамин и супинидин виридифлорат).
Днес вече започнаха да съветват, че поречът не бива да се приема вътрешно.
Въпреки това, тези предупреждения не се прилагат за маслото от семена на Пореч.
История
Преди векове европейците правели чай от листата като ги накисвали във виното, за да намалят скуката и меланхолия. Въпреки това, не е известно дали този ефект се дължи на билките или на виното?!
Днес е известно, че резултатът от това ще бъде значително повишаване нивото на адреналин в кръвта. Келтите наименуват пореча с думата „courage-смелост“ , уелското наименование пък означава „билка на радостта“.
През 1597 билкарят Джон Джерард, изтъква предимствата на билката и казва, че сиропа, направен от цветовете, помага при депресия.
Поречът бил засаждан в много градини, не само, за да привлича пчелите (оттам и неговото име), но и за да стимулира растежа на ягодите и да контролира червенеенето на доматите, ако се отглеждат близо до него.
Цветовете често „плували“ в чашите за вино и били давани на кръстоносците преди заминаването им, като емблема за смелост. „Аз, Пореч, нося винаги смелост“ („I, Borage, bring always courage“), била популярна рима в продължение на векове.
Пресните листа на пореч се използвали също като зеленчук и все още се включват в салати, пресни плодови напитки и десерти. Цветовете често ги захаросвали и днес те също все още се използват за декорация.
Основни действия
• противовъзпалително
• антипиретично
• диуретично
• нервоуспокояващо
• седативно
• успокоява лигавиците
Ключови компоненти
• слузно вещество
• танини
• сапонини
• витамин С, калций, калий (листата)
• пиролизидин алкалоиди, които са токсични за черния дроб
• основни мастни киселини (40% линолова и 26% гама-линоленова), но само в семената.
Лечебни части
Надземните части, цветове, масло от семената
Поречовото масло е един от трите най-големи допълнителни източници на линоленова киселина, основна мастна киселина, която служи като прекурсор на простагландините. Простагландините (PG ) са хормоноподобни съединения, които помагат за регулирането на различни физиологични процеси.
PG1- простагландиновото семейство е фактор за разширяване на кръвоносните съдове, намаляване склонността на кръвта да образува съсиреци, понижаване на холестеролното производство и регулиране на имунната система.
Поречовото масло съдържа повече линоленова киселина, отколкото маслото от вечерната иглика или касисовото масло. То също така съдържа линолова киселина, омега-6 основната мастна киселина, от която се получава гама линоленова киселина (GLA). В Западната диета има много малко GLA.
По-нататък въпросите се усложняват още повече от някои състояния, които увреждат способността на организма да преобразува ефективно линоловата киселина в GLA , такива състояния като стареене, алкохолизъм, диабет, екзема, висок прием на наситени мазнини, високи нива на холестерол, мастит, вирусни инфекции и недостиг на витамин В6, цинк , магнезий, биотин, или калций.
Много изследвания са показали, че при хора с ревматоиден артрит се намалява болезнеността и подуването на ставите, когато за период от няколко месеца вземали капсули с поречово масло. Подобни резултати са открити при изследвания на системен лупус еритематозус, заболяване подобно на ревматоидния артрит.
GLA е ефективна за намаляване възпалението на кожата при екзема, за облекчаване на сърбежа и на размера, и сериозността на лезиите.
GLA е стандартно лечение за фиброзно-кистозни заболявания на гърдата и е признато официално като такова. В едно проучване, GLA е сравнявана с три предписвани лекарства (Даназол, Бромокриптин и Прогестин) и 56% от групата с GLA открили лечебния и ефект чрез намаляване на болката.
GLA е широко използвана в Европа за лечение на диабетна невропатия и симптоми на предменструален синдром. Други състояния, които се повлияват добре са астма, алергии, бурсит, синдром на хроничната умора и аномалии с простатата.
Използвани лечебни средства
Пресен изцеден сок от пореч се използва в лапи или под формата на настойки за лечение на рани и възпаления на кожата.
Сокът от свежи листа се използва за лечение на депресия, мъка или безпокойство.
Настойки се използват за лечение на респираторни състояния, особено ранните етапи на плеврит или магарешка кашлица, както и за други състояния със суха, дразнеща кашлица.
Настойки, когато се комбинират с копър, стимулират лактацията.
Тинктурите се използват като тоник при стрес и след стероидна терапия.
Лосиони се правят от сока за лечение на суха кожа или обриви.
Маслото съдържа незаменими мастни киселини, необходими за коригиране на много физически оплаквания.
Сироп от цветовете се използва като отхрачващо и може да бъде комбиниран с лопен или цветове на градинска ружа.
Традиционна употреба
Високото му съдържание на слузно вещество действа облекчаващо на дразненето и успокоява дихателните проблеми. Неговите омекотяващи свойства го правят полезен при възпаления на кожата.
Той често се използва за лечение на свързани със стрес състояния, умора, сънливост, подобряване на имунитета и кърменето, настинки, грип, треска, артрит и алергии.
Поречът често е използван за облекчаване на дискомфорта при фиброцистозни заболявания на гърдата, за облекчаване на възпаление и болка при диабетна невропатия, екземи, ревматоиден артрит, лупус и предменструални симптоми.
Традиционно лечителите го използват за кашлица, бъбречни и на пикочния мехур разстройства, като диуретик, сърдечен тоник и успокояващо средство.
Източник: www.innvista.com
Още по темата
Коноп, люспи на семената (Shelled Hemp Seed)