Млечка (Spurge)

Наименование: Млечка (Spurge)
Ботанически наименования: Видове Euphorbia- Euphorbia hirta; Euphorbia Lathyrus; Euphorbia pekinensis; Euphorbia corollata
Видове в България: Млечка горска (Euphorbia amygdaloides); Млечка градинска (Euphorbia peplus); Млечка мирсинитска (Euphorbia myrsinites); Млечка обикновена (Euphorbia cyparissias); Млечка пясъчна (Euphorbia peplis)

Семейство Млечкови

Предупреждения

Много видове млечка се използвали като отрови за стрели, а не за човешкото здраве. Ето защо, правилното разпознаване и добрата осведоменост, как да я използвате, е от жизнено важно значение.

Euphorbia lathyrus е токсично растение и не трябва да се използва при никакви обстоятелства.

Euphorbia pekinensis е токсично растение и трябва да се използва само под професионално наблюдение. Тя не е съвместима с видовете женско биле, тъй като неутрализира техния ефект.

История

Както подсказва името на Euphorbia hirta (астма млечка), тя има традиционна употреба за лечение на астма.

Чероките използвали свързания с нея вид, E. maculata, за лечение на възпалени зърна на гърдите и кожни заболявания. Много други сродни видове използвали при запек. В продължение на хиляди години, Euphorbia lathyrus била възприемана като силно очистително. Прочистването било първото средство на много традиционни медицински системи и особено в Западна медицина през 18 век.

Обикновено били използвани семената на Euphorbia lathyrus, но маслото, извлечено от тях, също било използвано в много малки дози, тъй като е силно токсично.

В миналото млечния сок на Euphorbia lathyrus бил използван като депилатоар (обезкосмяване) и за премахване на мазоли.

През 1 век гръцкият лекар Диоскоридес, препоръчвал “6 или 7 семена в таблетна форма или взети със смокини или фурми, като очистително за храчки и жлъчка”. Тази препоръка все още се използвала през 19 век в селските райони на Франция.

Листата на Euphorbia lathyrus служели на просяците, за да правят грозни рани по кожата си, като по този начин увеличавали шансовете си да предизвикат съжаление и милостиня.

През 16-ти век е открито средство на Ацтеките с корени на млечка за лечение на подут корем и отделяне на глисти.

Мескуаките начуквали парче (1 см.) от корен на Euphorbia corollata, сварявали го във вода и го пиели преди закуска като слабително. Използвали я и за лечение на ревматизъм, като след пет или шест дози, болестта изчезвала.

E. serpyllifolia била използвана от племената Омаха и Понка за увеличаване на кърмата на майките и за подут корем при децата.

Лакотите използвали различни видове, за същата цел, което показва, че племената са прилагали учението, че външния вид на растението показва за какво е полезно. В този случай, млечния сок “показва, че трябва да се използва за увеличаване млякото на кърмачките”.

Основни действия

(а) Euphorbia hirta
• антиамебно
• спазмолитично
• противовъзпалително
• антисептично
• антиастматично
• отхрачващо
• седативно

(б) Euphorbia Lathyrus
• силно очистително

(в) Euphorbia pekinensis
• очистително

(г) Euphorbia corollata
• средство за изпотяване
• отхрачващо
• силен еметик (предизвиква повръщане)

Ключови компоненти

(а) Euphorbia hirta
• флавоноиди
• терпеноиди
• алкани
• фенолни киселини
• шикимова киселина
• холин

(б) Euphorbia Lathyrus
• семената съдържат нелетливо масло и смола
• латекса съдържа еуфорбон (euphorbon)

(в) Euphorbia pekinensis
• еуфорбон

(г) Euphorbia corollata
• флавоноиди
• аминокиселини
• алкани
• тритерпеноиди
• алкалоиди

Лечебни части
Надземни части (Euphorbia hirta), семена и латекс (Euphorbia Lathyrus), корен (Euphorbia pekinensis), корени и листа (Euphorbia corollata).

Шикимовата киселина и холина в Euphorbia hirta могат да бъдат причината за спазмолитичното действие на растението. В изследване на 60 вида Euphorbia, местни за Европа и Африка, само седем не успели да предизвикат алергична реакция на кожата. Всички части на растението съдържат токсични вещества, свързвани с появата на дерматит.

Традиционна употреба

(а) Euphorbia hirta

Това растение има способността да отпуска бронхиалните тръби и да улеснява дишането, което го прави добро лечебно средство за бронхиална астма.

Като леко седативно и отхрачващо се взема и за бронхити, и други състояния на дихателните пътища. Обикновено се приема заедно с други антиасматични билки като Гринделия (Grindelia robusta;gumplant) или Лобелия.

В англо-американската традиция, тя се приема за лечение на чревна амебна дизентерия.

В Мексико, настойка от листата все още се използва и днес при възпаления на храносмилателния тракт и диария, но може да бъде токсична, ако се използва неправилно.

Настойката е безопасна, когато се използва локално при лечение на кожни възпаления.

Млечния сок се използва за лечение на брадавици, но може да бъде много дразнещ за околната тъкан.

В Мексико, растението се използва и за лечение на ужилвания от скорпион, ухапвания от змия, вагинит, язви и рани.

(б) Euphorbia Lathyrus

Това растение е толкова силно очистително, че то много рядко се използва (ако изобщо се използва!) в съвременната билкова медицина.

(в) Euphorbia pekinensis

Това растение е класифицирано като токсична билка в китайската билкова медицина и следователно, се предписва само за сравнително сериозни заболявания.

Приема се като очистително за изчистване на излишни течности в такива състояния като плеврит и асцит (воднянка), както и за лечение на бъбречни проблеми, особено нефрит.

Въпреки че китайски изследвания потвърждават, че билката е терапевтично полезна при лечение на асцит и нефрит, тя има значителни странични ефекти.

Външно се прилага за възпалени рани, за намаляване на отока.

Друг вид – E. Kansui, е подобен на Euphorbia pekinensis, но има по-силно очистително действие и се дава само на хора със силни организми.

E. lancifolia, местна за Антилските острови, се използва за стимулиране на кърмата.

E. atoto, местна за Малайзия и Индокитай, се използва за предизвикване на забавена менструация и като средство за аборт.

Източник: www.innvista.com