Наличието в живата природа на такива разрушителни сили подразбира, от само себе си, и система за съответна защита. Тя действително съществува във всички живи същества и носи названието антиоксидантна. Думата „стрес“ някак тихо и незабележимо се включи в нашето всекидневно общуване. И ако чувате разговори- „аз съм постоянно в стрес“, за всички е разбираемо: индивидът под натиска на социално-битовите условия изпитва психо-емоционално натоварване, изтощаващо неговите адаптационни и приспособителни възможности.

Малко теория: Свободните радикали се образуват в момента, когато кислородът, участващ в процесите на метаболизма, губи своя електрон. Ставайки химически агресивен, свободният радикал допълва загубата, отнемайки електрон от съседните молекули. Например, от водата той прави водороден прекис (перхидрол), известното на всички нас вещество за изрусяване на косата. Особено трагични са последствията, когато към него се „залепи“ молекула от клетъчната мембрана. Подобна верижна реакция отслабва мембраната, нарушава целостта на клетката и открива пътя за множество заболявания.

Разрушителното действие на излишната концентрация на свободни радикали се проявява в ускоряване процесите на стареене, активиране на възпалителни и дегенеративни процеси, нарушаване функцията на нервната, имунната и сърдечно-съдовата система. И ако физиците знаеха за свободните радикали още преди 50 години, то на биолозите и в най-страшните си сънища не би им дошло в главата, че те могат да се образуват в организма на животните и човека.

Днес се смята за доказано, че свободните радикали участват в процеса на стареене, канцерогенезата, химическото и лекарствено поражение на клетките, възпаленията, радиоактивното въздействие, атерогенезата. Оказва се, че в биологията на прекисите (продуктите от реакцията на свободните радикали) служат за оръжие. Тях ги използват едноклетъчните организми срещу своите врагове. Без тях нашите защитни клетки на кръвта (некрофили и макрофаги) не биха могли да унищожават проникващите в организма бактерии.

Война на три фронта Наличието в живата природа на такива разрушителни сили подразбира, от само себе си, и система за съответна защита. Тя действително съществува във всички живи същества и носи названието антиоксидантна. Нейното откритие дължим на биохимика Ричард Посветер. Неговата пионерска работа за възможностите за забавяне процесите на стареене се появява през 1971 г. След две години той публикува резултати от свои изследвания за връзката на свободните радикали и рака.

Ето така съвършено делнично било установено, че всяко живо създание непрекъснато се защитава от три свята: макросвета– стихиите, катаклизмите, нещастните случаи, агресията на себеподобните; микросвета– вируси и бактерии и молекулярен– свободните радикали. Всъщност, всеки един миг на нашето съществуване е непрестанен двубой между антиоксидантите, защитаващи живота, и свободните радикали, носещи смърт. Някои учени смятат, че първите видимо започват да губят битката в организма на човека, примерно към 25-годишна възраст.

А самата смърт не е нищо друго, освен господстващо преобладаване на прекисните окисления над антиоксидантната защита на клетката. Дори такъв термин измислиха „оксидантен стрес“. В природата за антиоксиданти служат или определени молекули, или специални белтъчини- ферменти. От най-значимите са витамините: бета-каротин (провитамин А), А, Е, К, С и цял клас биофлавоноиди, на които много богати са растенията, тъй като те им служат за защита от пагубното въздействие на ултравиолетовото облъчване.

И още, помнете, рекламата за козметика „с коензим Q10“?! Това не е нещо друго, а широко разпространеният антиоксидант- убихинон (Q10). Ферментите- антиоксиданти- това е огромен клас изключително важни за живота и здравето белтъчни молекули, в активните центрове на които се съдържат атоми на желязо, цинк, магнезий, мед и др.

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

ЗАБОЛЯВАНИЯ

НАТУРАЛНИ ТЕРАПИИ

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

ХРАНЕНЕ НА ОРГАНИТЕ

Лечебни картинки