По-долу искам да изложа теоретичните основи на нашата духовност, както аз ги виждам. Започвам от най-фундаменталното ниво, считам съзнанието като основна съставка на всичко, което съществува. Може да се сравни със съзнанието на въздуха, който може да бъдат сгъстен с различна степен на плътност, в съдове с различни форми и размери.

По подобен начин, съзнанието се сгъстява и тогава формира по-сложни структури. Различните плътности се натрупват в отделни нива, за да образуват допълнителна базова величина на плътността на съзнанието. Аз наричам тази величина „пространство-плътност“. Определена плътност произвежда атомни и субатомни частици, докато други с малка и по-малка степен на плътност се проявяват като етерна енергия, био-енергия или прана, като чувства и емоционална енергия, като умствена енергия и мисловни форми, и най-накрая като духовно осъзнаване.

Всички те са с различна величина „пространство-плътност“, като могат да проникват една в друга, за да изпълват същото триизмерно пространство. Следователно, няма съществена разлика между съзнанието на един атом и това на човека, разликата е само в сложността и разнообразието от плътности.

С това Вселената, в основата си е структура на съзнанието и действа от само себе си. По-малко плътните области на съзнанието строят, променят, отхвърлят и възстановяват форми от плътните области на съзнанието като начин за добиване на опитност и изразяване на себе си.

Основната дейност на съзнанието е творчеството; а най-висшето му проявление на нашата планета, е безусловната любов. Можем да приемем два потока на съзнанието.“Потокът на сътворението“ води към по-голяма плътност и по-малка сложност във формирането на атомни частици и физическата вселена, докато „Потокът на еволюцията“ представлява потоци от плътни към по-малко плътни структури, с по-голяма сложност, към духовната вселена.

Като част от потока на еволюцията, съзнанието използва различни форми на живот, подобно на водата- с помощта на речното корито тя се влива в океана. А формата на живот, било то вид или индивидуална форма, е полезна само, ако дава възможност на съзнанието да се развива свободно и да се разширява.

Ако формата устойчиво се развива, а съзнанието остава в застой, тогава формата остарява и скоро се разпада. Физиката не може адекватно и логично да отговори на въпроса, как цялата енергия и маса на нашата вселена би могла да бъде концентрирана в една точка, в началото на „Големия взрив“ и какво е било преди.

Духовната теория за сътворението би казала, че първоначално не е имало енергия на физическо ниво, а на етерното ниво, и не толкова като експлозия, а по-скоро като кристализация на супер-наситена течност, която започва от една зародишна точка. По същия начин, теорията отговаря и на въпроса за произхода на съзнанието, на който биологията не можа да отговори.

Според този модел, нашата физическа вселена е сгъстяване на по-малко плътна етерична вселена. Атомните частици са центрове на етерни вихри, сравними със зоните на високо и ниско атмосферно налягане.

Автор: Walter Last

Книги за самолечение на Walter Last