Концепцията за природата на Бог може да се определи по два начина, като две форми на проявление. Ние сравняваме Бог със съзнанието и казваме, Бог е всичко. Съзнанието се проявява в различните вселени, физическата, етерната и така нататък до духовната вселена, като енергийни тела на Бог, а непроявената част може да се нарече съзнанието на Бог.
Освен това, ние можем само да гледаме на непроявеното универсално съзнание като на Бог и това можем или не можем да виждаме, приемайки го за съществуване на специфични нива на съзнание. За еволюцията на собственото ни съзнание на този етап, детайлите за това, което смятаме за природата на Бог, не са от голямо значение.
Като част от духовна философия ние можем само да предполагаме, че колкото повече съзнанието става по- кондензирано, толкова по-малко знаем за него, особено като проява на част от Бог или Всичко, Което Е. Аз виждам Свръх Душа като създател на нашата душа и като наш личен Бог или Бог на нас самите, нашата индивидуална проява на универсалния аспект на Бога.
Всяка връзка с това повече или по-малко божествено ниво, може да достигне до обикновеното човешко съзнание, като проникне през нашите умствено и емоционално нива. Те обаче действат като филтри, които ще изопачат и интерпретират съобщенията според собствените ни вярвания и емоции. Ето защо, като вярващ католик, вие ще получавате съобщения облечени в католически символи, а индусите ще усещат божествените откровения според своите религиозни убеждения.
Колкото по-слаби и неструктурирани са нашите вярвания, толкова по-малко ще се изкривява тази комуникация. Колкото повече се развива нашето съзнание, колкото по-близо сме до това по-висше „ръководство“, толкова по-лесно ще бъде общуването. Неверието, от друга страна, ще блокира всяко съобщение.
Автор: Walter Last