Прераждане (Реинкарнация)

Прераждане

Представено от християнска гледна точка, можем да кажем, че Бог, като Баща или Бащински аспект на Божествеността, е създал мощни духовни същества. “Деца на Бога”, като съ- творци на плътните нива на съзнанието. Според християнската терминология, те са “Синовният” аспект на Божествеността. Заедно те създават нашият свят.

Някои от тези деца на Бога, също наричани Монади или Свръх Души, проектирали части от съзнанието си в по-плътни форми, за да създадат “Духовни семейства”. Поради голямата разлика в нивата на съзнание между Свръх Душа и Душа, Висшият Аз (или Христовият Аз) е създаден като посредник между двете. Душите, в крайна сметка създавали по-плътни форми, дори в етерно ниво, което постепенно се превърнало в човешки раси.

Целта на това, е да се експериментира, в по-голяма степен, интеграцията между различните форми на живот на земята. Обаче, душите постепенно се заплитали в по-нисшето ниво на съзнание на своите плътни форми. В мистичното разбиране, това е “първородният грях”, “падналият ангел”, “изгубеният рай”. За да се освободи от това заплетено състояние, на част от съзнанието, Душата, ръководена от Висшия Аз и Свръх Душата, се изпращат следващи проекти с подобрени програми в една верига от “прераждания”.

С всеки проект, се програмира нова и различна личност (индивидуалност), вземайки под внимание опита на предходните личности. Ето защо, от гледна точка на личността, ние не можем да кажем, че сме превъплъщения на своите бивши животи. Все едно, картината, нарисувана от художник в момента, да се приеме, че преди това е била друга картина, рисувана от същия художник. Напротив, всяка картина е уникално ново творение.

Затова, превъплъщението, като общ принцип се отнася до душата, а не до личността. Има, обаче, изключения! Американският психиатър Иън Стивънсън разследва и публикува редица случаи на прераждане. Те показват убедително прераждане на една и съща личност със спомени, рождени белези и белези от рани, директно от предходния живот. Обаче, в тези случаи, има насилствена смърт в разцвета на силите, преди програмираната задача на живота да е изпълнена. Затова душата незабавно се преражда в бебе, родено по време на смъртта.

Според Тибетската традиция, Далай Лама и някои други важни лами се превъплъщават по същия изключителен начин. След отделянето от физическото тяло, което ние наричаме смърт, личността продължава да съществува индивидуално за определен период. Тя е облечена в астралното или психическо и емоционално тяло. Накрая се реабсорбира или реинтегрира в съзнанието на душата си, като част от цялостния жизнен цикъл, и тя формира друг проект.

Хипнотичните регресии се опитват да ни покажат, че въплъщението на проекта на душата към плода става постепенно. Душата може да бъде близо до майката, още преди зачеването и развитието на плода. Обикновено започва да влиза сама през втората половина на бременността. Дори и след раждането тя все още продължава да се доближава и слива с бебето. Връзката, която поддържа този процес и от която, душата се опитва да се освободи, се нарича “карма”.

Това означава, че личността, или нейните последващи резултати, се възползва от последствията на действията си, дори от мислите и чувствата си. Ние жънем това, което ние и тези преди нас са посели. Съзнателният опит на личността да освободи душата си от кармата или от връзката със съзнанието, се нарича “Духовен път”.

Автор: Walter Last

Книги за самолечение на Walter Last