Понятието духовност, очевидно означава различни неща за различните хора. В тази статия тя означава съзнателна проява или стремеж за проява на по-силно и чисто мислене. Ние правим това чрез съзнателно развитие на качествата на истинската духовност, като състрадание, проницателност, вяра, високи идеали, хармония, радост, вътрешно познание, интуиция, доброта, откритост, търпение, лична отговорност, спокойствие, толерантност, мъдрост и нежна любов към всичко.

Да си духовен не е същото като да си религиозен, което означава да следваш кредото на своята религия. Някои могат да са духовни, без да са религиозни и обратното. Тези, които са религиозни стават духовни, следвайки най-високите идеали на своята религия, докато тези, които нямат религия следват собствените си идеали и най-висшето си ръководство. На по-високите нива на осъзнаване истинската религия и духовност се препокриват.

От гледна точка на християнството, например, ни се препоръчва „първо да се търси небесното царство“, а всичко останало ще ни бъде дадено. В духовен план това означава, първо да се търси и следва нашето висше ръководство и да се проявяват белезите на истинска духовност. Тогава, като естествен резултат за нас можем да очакваме здраве и щастие. Духовното развитие не бива да се бърка с психичното развитие. Психичните способности не са мярка за духовност.

Обаче, те ще се развиват самостоятелно и по естествен начин по време на нашето духовно пробуждане, в зависимост от нуждата за използването им. Въпреки че психичните способности сами по себе си не са нито добри, нито лоши, без духовност те са като ядрена енергия без морал; заедно могат да доведат до бедствие и катастрофа. Духовното развитие, в търсене на изменение на съзнанието, може да се появи като естествен резултат на дълбоката релаксация и медитация.

Тези техники могат да бъдат полезни и да ни дават прозрения, както и красиви и вдъхновяващи вътрешни преживявания. Но, нашата основна задача е, на нивото на нормалното ни съзнание, тези вътрешни преживявания да бъдат трансформирани в подобряване на ежедневните ни навици на живот. Ние ставаме по-духовни, като живеем според нашите идеали и чрез съзнателно подобряване на нашите отношения и чувства.

Всеки момент от нашето ежедневие ни въздейства и ни дава възможност да станем по-духовни. В това начинание ние сме подпомогнати, с молба за помощ, от най-висшето ръководство на нашето съзнание, което можем да наречем Висше Аз или от християнска гледна точка, от Светия Дух.

Автор: Walter Last

Книги за самолечение на Walter Last