Духовният път

Духовният път

Не можеш да станеш майстор, ако си останал слуга. Целта на живота, включително на човешкия живот, е развитие на съзнанието. Целта на нашето човешко съществуване е да станем съвършен човек, ако е възможно. Да се реализираме или да направим реален пълния потенциал, присъщ на човешката природа.

Това се отнася за всички нива на човешкия живот, на биологично, емоционално и мисловно ниво. Вместо да виждате себе си само като личност, с ум и тяло, представете си, че сте част от индивидуален жизнен поток, който постоянно тече все повече нагоре, към по-високи нива на съзнание. Този жизнен поток изгражда различни личности, като носители на този поток на съзнанието.

Вие сте едно от тези временни средства. Вашата личност е временна, тя е настоящия модел на жизнения поток, формиран в нашето пространство-време. Целта на нашия жизнен поток за това настоящо ниво, е да разработи носител, който позволява пълно изразяване на душата и е подходящ за пътуване извън човешкото състояние. Когато това бъде постигнато, нови личности няма да са нужни. Когато се въздигне човека, жизненият поток вече ще може да преминава през транс-човешки състояния на съзнание.

Духовно пробуждане

Тази еволюция на съзнанието обикновено е бавен процес и повечето личности не знаят, че са част от еволюционен растеж. Обаче, тъй като личността се приближава към съвършенството, тя започва да осъзнава своята цел и да копнее за духовно развитие. Преди това духовно пробуждане, личността може би вече е повярвала в Бог, следвайки религиозна вяра по традиционния начин. Но, има разлика.

В традиционния религиозен живот, вярващият може да се опита да следва догмите на вярата си, най-добре го може, но ще си остане в същия бавен еволюционен път на съзнанието. С духовното пробуждане, духовният растеж става основната цел на тази личност. Бавният еволюционен процес, сега става духовна революция, не само по отношение на скоростта на растежа на съзнанието, но и по отношение на премахването на утвърдените ценности. Тази духовна революция може да се извърши в рамките на дадена религия или може да се случи извън религиозната вяра.

В рамките на религията, тези пробудени духове рано или късно ще влязат в конфликт с утвърдените догми. Те могат да се опитат да променят или реконструират своята църква към тези високи идеали. В крайна сметка ще станат мистици или светци, или мъченици, или просто ще си направят своя собствена църква или секта. Повечето утвърдени религии имат в най-добрия случай обтегнати отношения със своите мистици и (по-късно) светии.

Във всички случаи, независимо дали пробуждането и следващото го духовно израстване става във/или без утвърдена религия, пробудената личност ще започне да следва духовно ръководство. То й идва отвътре, а не от установените правила и учения на църквата и обществото.

Духовността вече не е нещо, което човек ще прави в неделя сутрин или други определени дни, в съответствие с установените правила, а по-скоро ще се превърне в главна цел и ориентация в живота. С това можем да кажем, че личността сега върви по духовния път.

Автор: Walter Last