При вас е Ангелът на Отказа, който днес се възприема трудно, защото много хора свързват понятието отказ с мрачния аскетизъм. Нали Бог иска ние да изживеем живота си във всичката му пълнота- Защо тогава е необходим отказа? Днес, масово се рекламира консумирането на възможно най-много, колкото е възможно повече. Има достатъчно примери за това, как хората изразяват недоволството си чрез силно отричане на нещо.

Но трябва ли отказът задължително да доведе до позиция, която е враждебно настроена към живота? Да се откажеш, по същество, означава – да престанеш да претендираш за нещо, което смяташ, че ти се полага. Целта на отказа е вътрешната свобода. Тези, които искат да имат всичко, което виждат наоколо, се превръщат в напълно зависими, несвободни. Такъв човек позволява да бъде контролиран отвън.

Отказът е израз на вътрешна свобода. Отказът може също така да бъде начин за намиране на тази свобода. Например, когато се отказвате от месото и алкохола по време на Великия пост, можете да изпитате приобщение към свободата. Когато се опитате да се откажете от телевизия, алкохол, тютюнопушене, месо и дори кафе, и успеете, вие ще се почувствате прекрасно, защото ще усетите чувството, че не сте роб на своите навици, че нямате нужда от стимуланти. Това е усещането за вътрешна свобода и е един от компонентите на нашето достойнство.

Когато имате впечатлението, че при умора, веднага посягате към кафето, то вие осъзнавате, че сте пристрастени и се чувствате ядосани за това. Това ви лишава от достойнството на човека, самостоятелно вземащ решения. И това е така, защото се появява чувството, че не определяте сами своите действия, че вашите навици ви владеят в много голяма степен.