Ботаническо наименование: Hypericum perforatum

Семейство Звъникови – Guttiferae [Hypericaceae]

Противопоказания!

Билката може да причини дерматит или фоточувствителност, ако като сте я приели вътрешно и след това изложите кожата си на слънце. Ако берете растението във влажни, но слънчеви условия, това може да предизвика контактен дерматит.

Да не се приема заедно с МАО-инхибитори (моноаминооксидазни-инхибитори) или други антидепресанти, включително Prozac, Paxil, Zoloft, литий, Демерол или декстрометорфан, обичайна съставка в сиропите за кашлица. Комбинацията може да доведе до много опасна реакция, известна като серотонинов синдром, характеризиращ се с висока температура, обърканост, мускулна скованост, диария и дори смърт.

Билката намалява ефективността на: антикоагуланти и противозачатъчни хапчета. Консултирайте се с вашия лекар преди да приемате жълт кантарион, ако сте: кърмачка; бременна; вземате лекарства срещу отхвърляне на транспланти; вземате лекарства за лечение на ХИВ; за сърце; срещу пристъпи; за фоточувствителност.

Тритерпеновите гликозиди в билката потискат секрецията на лутеинизиращия хормон (LH), което може да доведе до липса на менструация при продължителен прием. При спиране на приема цикъла се нормализира.

История

От 5-ти век пр.н.е. жълтият кантарион се славел като билката за рани. Смята се, че името си е получил от Рицарите на Св. Йоан от Йерусалим, който го използвал за лечение на раните по бойните полета на кръстоносните походи. Растението традиционно цъфти към 24 юни, което е свързано и с Йоан Кръстител, според католическия календар.

Смятало се, че билката прогонва зли духове и лудите често били принуждавани да пият отвари от растението.

Съгласно Доктрината за символите, жълтият й цвят бил свързван с „гневливите“ настроения и тя се използвала при жълтеница и истерия. Използвана е в продължение на стотици години от редица индиански племена, заради успокояващ и ефект върху нервите, но също се смята от някои билкари и за стимулант.

Диоскорид, Павел от Егина, Плиний, Гален, всички са описвали растението като билка, която облекчава силната болка, премахва ефекта на шока и е с тонизиращо въздействие върху ума и тялото. Като такава, тя е особено ценна за пост-хирургическата болка.

Въпреки че билката отпада от употреба през 19 век, неотдавна тя възвърна своята слава като изключително ценно средство при нервни проблеми.

Основни действия

  • адстрингент
  • аналгетик
  • противовъзпалително
  • антидепресант
  • спазмолитично
  • антивирусно
  • антибактериално
  • антидиарично
  • противотуморно
  • възстановяващ тоник за нервната система
  • седативен
  • стимулира жлъчния поток

Ключови компоненти

  • гликозиди
  • флавоноиди (включително и рутин)
  • етерични масла
  • танини
  • смоли

Използвани лечебни части

Надземните части

Много видове Hypericum съдържат хиперицин, но в по-малки количества от жълтия кантарион. Жълтият кантарион и няколко вида от рода Hypericum са показали антитуморно действие при животни, а около седемнадесет вида антибактериални свойства в организма.

Някои видове имат противогъбично действие, а седем вида антивирусни свойства. Екстракти от H. perforatum са показали антидиарични, седативни, антитуморни и диуретични действия.

Хиперицинът, активното вещество в билката, се смята, че увеличава циркулиращите нива на серотонин, невротрансмитерно средство за контролиране на настроението. Този механизъм на действие е сходен с този на Prozac, Zoloft и други антидепресанти. Той може също да потиска МАО (моноаминооксидазен), мозъчен ензим, който разрушава серотонина, епинефрина и допамина, повишаващите настроението невротрансмитери.

Използвани лечебни средства

Отварите се използват за лечение на тревожност, нервно напрежение, раздразнителност или емоционални разстройства, особено, ако са свързани с менопауза или пременструален синдром.

Тинктурите се вземат най-малко два месеца при дългогодишно нервно напрежение, водещо до изтощение и депресия. Те се използват също и в случаите на детско нощно напикаване.

Промивки с отвара се използват за рани, кожни възпаления и контузии.

Кремове, направени от цъфтящите върхове се използват при локална нервна болка (ишиас, навяхвания и спазми) или срещу гръден застой по време на кърмене.

Кремът може да се използва като антисептично и кръвоспиращо средство при ожулвания, рани и язви. Екстракционните масла (вижте маслени настойки) от цъфтящи върхове могат да бъдат използвани при изгаряния и мускулни или ставни възпаления, включително тенис лакът, невралгия и ишиас. Няколко капки лавандулово масло могат да се добавят при изгаряния, а за лечение на ставни възпаления може да се добави масло от бял равнец.

Традиционна употреба

Червеният цвят на екстракционното масло се дължи на хиперицина, който е силен антидепресант и силно антивирусно средство, което в момента се изследва за лечение на вируса на СПИН. То също е отлично антисептично средство и се използва за рани изгаряния и облекчаване на нервни спазми и болка.

Жълтият кантарион е едно от най-ценените европейски лечебни растения за нервни проблеми. Билкарите отдавна го използват за лечение на тревожност, напрежение, безсъние, депресия, особено свързани с менопаузата.

Въпреки че широко се използва за лечение на депресия, той е полезен за намаляване на умората и изглежда е ефективен за преодоляване на менструални спазми и предменструален синдром. Има и някои доказателства, че билката може да се бори с ХИВ.

Съвременните билкари го използват за лечение на СПИН и други имуносупресирани състояния. Той е също много ценен тоник за черния дроб и жлъчния мехур. Екстракционното масло е полезно при лечение на стомашни възпаления и пептична язва.

По време на процеса на накисване, екстракционното масло от тези жълти цветове се оцветява в кърваво-червено. За процеса на накисване се използва студенопресовано шафраново, орехово или слънчогледово олио, което се оставя на слънце в продължение на няколко седмици (обикновено около шест).

Външно жълтият кантарион [билка / масло] се използва за: болки в корема при бебета; абсцеси; лоши насекомни ужилвания; натъртвания; за затваряне на рани; контузии; порязвания и одрасквания; замърсени септични рани; подувания на жлезите; зарастващи рани; засегнати нерви; наранявания причинени от удар; отворени рани; предпазва рани драскотини порязвания и пробиви да се превърнат в септични; намаляване на възпаление; рани; навяхвания; отоци; подути лимфни възли; язви; разширени вени.

Клинично изследвани полезни действия:

  • Депресия
  • Екзема (локално приложение)
  • Периодично емоционално разстройство
  • Меланхолични състояния
  • Безпокойство
  • Обрив на устата херпес
  • Ушни инфекции (повтарящи се)
  • ХИВ подкрепа
  • Инфекция
  • Менопауза
  • Язвен колит
  • Зарастване на рани

Как да се приема?

Стандартната препоръка при лека до умерена депресия е 500-1 050 мг екстракт от жълт кантарион на ден. Резултатите могат да се отбележат още след две седмици.

Продължителността на употребата трябва да бъде обсъдена с медицинско лице.

При по-тежка депресия могат да се използват по-високи дози, но под наблюдение на специалист.

Още по темата

Книги за самолечение

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите