Тревожност, гняв, желания

Три от най-често срещаните пречки за добро здраве, вътрешен мир и щастие, са тревожност, недоволство и желания.

Тревожността е проява на страха и е част от цената, която ние плащаме за липсата на вяра в нашето управление. Този, който е в хармония, в тон с Висшето си Аз, няма за какво да се тревожи относно, нито миналото, нито настоящето или бъдещето.

Гневът, от друга страна, е израз на его – центризма и е резултат от липсата на само-отговорност. Ние обвиняваме другите за това, което се случва с нас и се опитваме да им платим за това, лишавайки ги от нашата любов и привързаност. Промяната на манталитета към посока на само-отговорност ще ни освободи от самоубийствените последици на гнева и ще ни даде възможност да станем толерантни и разбиращи нашите собствени недостатъци, както и тези на другите. Ако някой прави нещо, което не харесваме, то ние трябва или да го кажем или да го приемем и да забравим за това. Гневът е най-лошият избор.

Желанията, също са склонни да отнемат нашият умствен мир и да унищожават нашата вътрешна хармония. Ние трябва, разбира се, да се грижим за нуждите на нашето тяло. Желанието за храна, когато сме гладни, и за почивка, когато сме уморени, за слънце, свеж въздух и т.н., е естествено. Също така е добре желанието да бъде творческо. Обаче, в допълнение към тези естествени желания, повечето от нас имат много желания, свързани с търсене на удоволствие и социални достижения.

Въпреки това, дори такива “материалистични” желания не са проблем, при условие че ние сме щастливи да заплатим цената за изпълнението им. Обикновено те ни помагат да се учим или растем. Колкото повече подобряваме нашата система от вярвания, толкова повече нуждата от изпълнение на желания и постижения просто ще изчезне. Толкова по-лесно ще можете да чувствате вътрешен мир и хармония.

Всъщност, не толкова желанието води до неприятности, а по-скоро последствията от резултатите на нашите действия. Прекрасно е да имаме желание, да бъдем творци. Но ако вместо това съсредоточим нашето желание във формата на очаквания резултат от нашето творчество, тогава ние се отправяме към разочарования.

Дори нашият път към по-добро здраве, осъществяване и щастие може да бъде по-успешен, ако нямаме твърде голямо желание да достигнем бързо тази цел. Вместо това, ние можем да изминем този път, заради удоволствието и собственото удовлетворение. Да проявим творчество, забавност, реализация и усещане, че правим нещо смислено. Като цяло, забавното, е повече по време на самото правене и действие, отколкото в постигнатия резултат.

Когато по някаква причина, ние сме изправени пред трудна задача, трябва да насочим всички наши енергии в тази цел. Да имаме “ограничен ум” в желанието си да успеем. Обаче ако ние искаме нещо по основно егоистични причини, не може да го получим. Ако ще го правим, цената може да бъде твърде висока и няма да можем да го оценим повече.

Ние можем да преодолеем тази пречка, като правим онова, което отговаря на потребностите за благото на нашето семейство, общество, народ или човечество, без да желаем плодовете на нашите действия за себе си. По този начин, ние никога няма да бъдем разочаровани. Винаги ще получаваме награда от удоволствието, че даваме и правим това, което трябва да се направи. Останете със знанието, че ние сме просто актьори в пиеса с Божествено ръководство и независимо от изхода на играта, всичко е за добро.

Нашият свят обгръща всяка цел и всяко състояние, което е възможно при дадените обстоятелства. Благодарение на нашето културно, социално и лично програмиране, ние избираме няколко гледни точки и условия от всичко, което е налично. Ние се фокусираме върху тях, идентифицираме с тях и се насочваме към изявата им, и дори ги превръщаме в себе си.

Какво е добро и зло, щастие и страдание, любов и омраза, радост и отчаяние, всичко е част от този свят! От тях ние обикновено правим избор, най-често подсъзнателно. С каквото ние резонираме, това и привличаме, и проявяваме в живота си. Обаче, ние можем съзнателно да повлияем на този вътрешен процес на подбор. Умишлено да се фокусираме върху това, което искаме да проявим в нашия живот или какви искаме да бъдем. Ние правим това, поддържайки положителна умствена нагласа или очакване.

За предпочитане е да развием нагласата, която остава при всички ситуации, а именно, да бъдем положителни, весели, толерантни, сърдечни и хумористични. Да се надсмиваме повече над себе си и по-малко над другите. По никакъв начин, обаче, не трябва просто да симулираме тези нагласи. Когато наистина се чувстваме различни отвътре, винаги да се изразяваме или да признаваме по подходящ начин, каквото и да чувстваме.

Нормално е понякога да се чувстваме ядосани или разстроени, или тъжни. Влезте в чувството. Обаче, отзад на своя ум бъдете наясно, че можете да промените ситуацията и да се смеете всеки път, когато искате. Колкото повече се учите да се вземате по-малко на сериозно, толкова по-лесно ще можете да се смеете на своите собствени грешки. И тогава просто ще стане невъзможно да сте ядосани или разстроени. Дори неприятности, създадени от други, могат да предизвикат у вас смях вместо рани. Всичко е просто въпрос на нагласа.
Автор: Walter Last