Трактатът за смисъла на живота е суха, теоретична материя и малко хора може би ще искат да го прочетат, но докато пишех историята на Мали усетих, че тя ни дава информация, която може да се използва за доказване на неостаряващата духовна мъдрост по един по-интересен начин.

Искам да кажа, че събитията около живота на Мали ме вдъхновиха да напиша някои от следващите мисли за смисъла на човешкия живот. Мали е родена със заболяване „спина бифида“ в Нова Зеландия и още преди да проходи или говори правилно, без да е член на племето „Маори“*, била обявена за главен техен вожд. Това със сигурност е доста уникална случка, но още по-интересни са събитията около живота й.

Повечето от информацията е от нейната майка Робина, която е ясновидец, но аз бях достатъчно ангажиран, за да бъда сигурен в използването на тези събития за илюстриране на разказа ми. Независимо от всичко, искам да заявя много ясно, че не разказвам всичко това като доказателство за нещо или за да убедя някого в нещо, а само, за да илюстрирам смисъла на живота според окултната наука, като противоположност на приетия от материалистичната наука живот без-смисъл.

Първото, което трябва да откроим, е наличието на нематериален свят, съществуващ около нас, в който материалният свят изглежда е „вграден“. Пример за това, е първата среща на Робина с Манауатере, прародител на маорите, която се провела в трансформиран пейзаж, очевидно в градината му, която е съществувала много отдавна. Голяма част от хората, предимно в традиционните и „не западни“ общества, са повече или по-малко запознати с различните аспекти на този нематериален свят чрез различните прояви на психични способности.

Според окултната наука, нашият материален свят е плътна форма на утаяване на етеричния свят. Друг интересен факт, е оцеляването на личността на Мали в духовна форма. Това наистина е „призрак в машината“. Той показва реалното обяснение, наблюдавано в неврологията, че за части от секундата, преди ние съзнателно да решим да направим нещо, като да вдигнем ръката си, например, нашият мозък вече е получил сигнал за това. Мозъчната ни дейност е част от света на материята.

Затова тълкувам този сигнал, който предшества нашето съзнателно решение, като произхождащ от друго измерение, където наистина, ние реално пребиваваме. „Той“ седи на клавиатурата, а нашият мозък е като компютър свързан с кабели към биологичните машинарии. Ние обикновено сме наясно само с информацията, която се обработва от мозъчния ни компютър. Често, когато си заминат духовете, те отиват в друго измерение, без никаква комуникация повече, но духа на Мали остава много активен в нашия свят, по един конструктивен начин.

Това състояние е белег за високо развито съзнание. В другия край на скалата, са звената на общо ниско съзнание, които остават на Земята, обвързани повече или по-малко с отрицателен потенциал. От съществено значение за по-доброто разбиране на историята, е предишния живот на Робина, в който тя се запознала с лечител, при който припознала предходно прераждане на Мали, със същите тъмни очи и черна коса. Без да иска тя предизвикала този лечител и почитан учител да бъде измъчван и изгорен на клада.

Това ни показва няколко неща. Има прераждане, но не се преражда личността. Вместо това, ние можем да мислим за нея като за цял жизнен поток от много различни характери. Можем да приемем това съзнание, което ръководи този поток като Свръх Душа. Свръх Душата пребивава на много високо ниво на съзнанието, което е много по-компактно или гъсто от етеричното ниво. Смята се, че целта й е да си намери превозно средство или аватар, с което тя може напълно да работи на много по наситено ниво, като това на нашия свят на материята, например.

Първоначално планираните аватари са били доста примитивни, но с опита на повторното проектиране, те се приближават все по-близо до съвършенство. Аватарът започва като компютърна програма, която постепенно се спуска в районите с все по-висока плътност. На всяко от основните равнища на плътност, като умствено, астрално и етерично, аватарът се самоизгражда като предварително програмирано тяло, съставено от вида материя за този регион. Съвкупността от тези проектирани програми и енергийни тела може да се нарече Душа.

Тази душа се свързва с предварително определен ембрион и се превръща в „жива душа“. Докато душата съдържа вече някои важни програмни характеристики или личностни черти, личността, се развива главно чрез по-нататъшно планиране в утробата и ранната детска възраст. Ето защо ние основно се състоим от 3 части- една душа, една личност и едно биологично тяло. Комбинацията от тези три са завършения аватар или човешко същество. Връзката между Робина и Мали също показва, как работи законът на Кармата.

Лечителят, по време на изтезанията, когато бил изгорен на клада, понесъл големи емоционални травми. За да се изгради добър аватар, тези емоционални травми трябва да се изтрият от жизнения поток. Следователно те са част от нова проекция, предизвикваща сериозни нарушения на астралното тяло, което съдържа проектираните емоции. Това от своя страна предизвиква съответно нарушение на жизнената сила и етерното тяло, което, в крайна сметка води до тежки физически увреждания. Робина, която е част от жизнения поток, който е предизвикал тези травми, трябва да направи очевидния избор, да лекува енергийните тела на Мали през целия й живот, чрез силна любов и отдаденост.

Въпреки че това изглежда като голяма жертва от страна Робина, в действителност Мали помага на Робина в еднаква степен, като й предоставя възможност да премине към следващо, по-високо ниво на своята еволюция. Като цяло има седем нива на плътност, през които еволюира съзнанието. Тези нива съответстват на нашите седем основни енергийни центрове или чакри.

Най-ниското или етерно ниво, което съответства на нашата основна чакра (I чакра), е нивото на елементарните физични сили. Второто ниво е свързано с жизнената сила и еволюцията на биологичните системи. Третото ниво, е свързано с чакрата на слънчевия сплит, това е оперативното ниво на днешното човечество.

Използвали сме емоции, за да станем силно индивидуални и правим това, като се съсредоточаваме върху себе си, върху нашия личен интерес. В своя връх, това води до общество от егоистични хора. Така обществото става все по- нефункционално и започва да се заражда копнеж за по-хармонични условия за живот. Това създава благоприятни условия за започване на работа върху четвърто ниво, нивото на сърдечната чакра и по-високите или духовни емоции.

Апогеят на това е безусловната любов. Това ще позволи съществуването на много индивидуални личности, които да работят заедно, изграждайки чрез сътрудничество справедливо общество, за доброто на всички. За да стигнете до това ниво на вашия аватар, трябва да отделяте повече любов и грижи в служба на другите, а не за своите егоистични интереси. С това аватарът ще бъде достатъчно съвършен за следващо превъплъщение в своя жизнен поток, което може да стане в по-високо развито общество, намиращо се на четвърто ниво. Това е подарък за Робина от Мали.

От друга страна, за човешката природа ние имаме историята на Рекс, кучето от детството на Робина. Рекс е починал преди няколко десетилетия, във фермата, където живяла Робина. Обикновено животните имат групова душа и не се развиват като индивидуалисти в жизнен поток. Но, домашните любимци и други животни, работещи в тясно сътрудничество с хората, могат да станат достатъчно индивидуални, така че да са подходящи като отправна точка за индивидуален жизнен поток. Това сега се случва с Рекс, който весело следва Мали в нейните мисии.

Любовта и предаността му към Робина, това е, което помага на Рекс да желае повече да се индивидуализира, отколкото да следва своята групова душа. Какви изводи можем да си направим от всичко това за смисъла на живота? Основният ми извод е, че живота тук, като биологичен живот, е етап в развитието на съзнанието. Съзнанието се развива и индивидуализира чрез изграждане на тела с нарастваща сложност.

Човешкият етап в еволюцията на съзнанието в момента, доведе до пик на индивидуализацията и сега ще започне да тече в обратна посока, към обединяване на много високо индивидуализирани хора с цел формиране на социално общество, базирано на сътрудничество, състрадание и безусловна любов. В момента всички можем да направим живота си по-смислен чрез съзнателно участие в това голямо дело и да започнем лечение на всички по начин, по който ще се наслаждаваме и сами ще се лекуваме.

Ето някои полезни връзки за по-нататъшно четене и проучване, вижте книгите: „Историята на Мали“; „Духовният път“; „Наука на духовността“ и „Законът на Единствения“ (вижте http://www.lawofone.info/q_and_a.php), чийто по-дълъг вариант е „Божествен Космос“. Маорите са коренното население на Нова Зеландия. Говорят маорски език. Към 30 юни 2007 г. в Нова Зеландия живеят 632 900 маори.

Историята на Мали

Мали беше красиво бебе с черна коса и само на няколко седмици, когато се срещнахме за първи път. Нейната майка, Робина, се надяваше, че мога да й помогна, защото тя беше със заболяване „спина бифида“. Гръбначният й мозък не беше правилно оформен, а в средата на гърба изпъкнал, като пълен с течност сак. Често имаше парализа под проблемната област и това също беше проблем за Мали. Аз наистина не знаех какво да правя и експериментирахме с много и различни форми на енергийно изцеление. Едно такова устройство беше картонен конус, висок около 50 см, покрит с алуминиево фолио. Той насочваше енергията като пирамида.

Насочихме енергия към гърба в продължение на 20 минути и мястото се зачерви като след слънчево изгаряне. Използвахме също черен оман и житняк, и втривахме в областта масло от черен дроб на треска и витамин Е. Скоро, изпълненият с течност сак започна да се свива и да се „изсушава“ без инфекция, в крайна сметка изчезна, оставяйки мястото като добре излекувана, гладка кожа, която никога не е била наранявана. Но, нашите надежди Мали да стане танцьорка не се сбъдваха. Тя не можеше да ходи или говори правилно.

Мали използваше комбинация от сигнали, езици на тялото, а понякога и ясни думи, а вярвам и телепатия. Тя също имаше епилепсия и крехки кости, но като че ли изглеждаше интелигентна, много чувствителна и проницателна. Мали много ценеше музиката. Още като малко момиче, тя се сърдеше, ако е била лишена от музика и стихотворения за деца, когато искаше да чуе Шопен или Бетовен, или някаква друга класическа музика. Тя „танцуваше“ в точния момент на музиката, с ръцете и горната част на тялото. Нейните пръсти се движеха, като че свиреше на музикален инструмент във въздуха.

Понякога преместваше ръцете си, сякаш е диригент на оркестър, който управлява ритъма. Веднъж Мали си счупи крака и това се превърна в опасно събитие за живота й. Една нощ Робина се помолила за помощ в своята градина в Окланд. Мистериозно пейзажът се променил, Буш и духа на старата Маори се появили пред нея.

В илюстрираната книга „Дарът на Мамаку“, (виж www.giftofmamaku.com) , Робина разказва историята за това, как Манауатаре помогнал на Мали да се излекува. Мамаку е маорското име на гигантски дървета – вид папрат. Мануатаре научил Робина, с разрешение на дървото, как да отреже и положи част от него, с високо съдържание на жизнената сила, върху слънчевия сплит на Мали, което да я енергизира така, че тя да може да се лекува. Постепенно станало ясно, че тази среща на стария Маори с Робина и Мали не е съвпадение.

Той е един от най-важните предци в историята на маорите. Като млад мъж, Манауатаре управлявал първото кану, което достигнало до определено дърво на плажа в близост до Окланд. Това дърво все още съществува и до днес- 500 години по-късно. Той се върнал, за да помогне на хората си в критичен момент за племето. Миналата година (юли 2010) Мали умря внезапно след кратка белодробна инфекция. Манауатаре присъствал и казал на Робина, че това станало, както е било написано. Въпреки че е тъжно по някакъв начин, това също е и много красиво изживяване. Мали, сега е свободен дух, утешен от майка си Робина.

В церемонията, маорска церемония на плажа, под старото дърво, вождът на племето Нгай Тай, посочва Мали като „Rangatira“- което означава, главен. Той казва, че тя е малка, но 10 метра висока, тъй като нейният дух е толкова голям. По време на церемонията духът на Мали летял наоколо и танцувал заедно с децата, докато тялото й лежало на открито във „вака“ (кану/ковчег). Всички видели силна бяла светлина, излъчвана от кануто. Тя била толкова ярка, че трудно можело да се видят лицата на децата, които се били навели над нея.

В следващите дни Мали подтикнала Робина да започне да пише детска книжка за живота й и за събитията около живота й. Трябвало да се нарича „Летящата принцеса“. Когато не е с Робина, Мали често е далече, заедно с Манауатаре или на специални мисии за изцеление. Ако искате да прочетете тази история по-подробно и със снимки, вижте Мали и Манауатаре (www.health-science-spirit.com). Може би ще искате да видите някои красиво илюстрирани стихове от Робина.

Последното, което искам да каже е, че събитията около живота на Мали ме вдъхновиха да напиша някои от моите мисли за смисъла на човешкия живот.

Още по темата:

Чакри