Живеем здравословно на всички нива на нашето съществуване, като съзнателен израз на нашите нагласи и убеждения, това показва, че ние сме готови да поемем пълната отговорност за живота си.

Обичайно е обвиняването на някого или нещо за нашите проблеми, но рядко е търсенето в себе си на източника на нашите трудности. Ние ядем нездравословни храни, създаваме вредни емоции, приемаме негативни нагласи, а когато това ни направи болни, търсим някакво средство за изцеление.

Чрез приемането на принципа на самоотговорността, ние разбираме, че отговорни за нашите проблеми никога не са някой или нещо друго, а ние самите. Когато ние се разболеем или претърпим злополука, ние не виним съдбата или някакви микроби за това, а разбираме, че сме престъпили закон на природата или сме тръгнали срещу нашия план.

Ние ще се постараем да открием това, което сме направили погрешно и ще коригираме ситуацията. Освен това, тогава ние ще вземем и мерки срещу повторението на тази грешка. Ако сме инвалиди по природа и това не може да бъде излекувано, то ние приемаме това като изпитание, дадено ни за благото на нашата душа и правим най-доброто с това, което имаме.

Същото е при социални, семейни или финансови проблеми. Ние предполагаме, че съществената цел на нашето съществуване е да изучаваме духовните и биологични закони, да направим полезни модели с нашите чувства и емоции и да правим правилния избор в подходящото време на подходящото място.

Всеки проблем, с който се сблъскваме ни предлага възможност да се научим. Начинът, по който ще научим най-много, е, като правим грешки и след това ги изучаваме. По такъв начин ще изследваме нашите граници. Когато сме научили нашите уроци, ние ще бъдем в състояние да се справим без проблеми с трудностите на живота.

С приемането на принципа самоотговорност, ние също приемаме позицията на властта. Ние повече не сме жертви на някой или нещо, а по-скоро сме господари на нашата съдба.

Ние разбираме, че трябва да се учим, така или иначе, или по дългия, труден път на страданието, причинено от нашето невежество, или можем да се учим с отношение на желание за партньорство в нашата схема на съществуване. Пътят на самоотговорността е много по-приятен, отколкото пътя на страданието. Той е вълнуващо приключение в самореализацията ни. Всеки неприятен случай или здравословен проблем не е само огледало, за това какво трябва да научим, но и ни показва решение – ако и, когато сме в състояние да го видим.

Самоотговорността по отношение на здравните грижи не означава, че ние трябва да разчитаме изцяло на себе си без външна помощ. Взаимопомощта и умението да си сътрудничим един с друг, са също важни части на самоотговорността. В допълнение към вашите собствени усилия за самопомощ, търсете услугите на компетентен лечител, всеки път, когато смятате за правилно.

Нашето отношение към здравния професионалист не трябва да бъде едно пасивно подчинение към авторитета, а още едно полезно и оптимистично партньорство, обединяване за изцеление, в което сме си запазили пълната отговорност. Очаквайте вашият лечител да ви помогне, но не и да свърши вашия своя собствен дял от работата, вие все още трябва да изпълните необходимите вътрешни и външни промени.

Въпреки че окончателното решение за нашето лечение е създадено във/ или над нашето душевно ниво, ние трябва да приемем самоотговорността, която да подготви пътя и отстрани всички пречки, за да стане възможно изцелението. Аз виждам отношенията между нашите Висше Аз и Средно Аз като между родител и дете.

Докато детето не може да вземе решение къде да отиде на почивка, родителите ще вземат под внимание желанията на детето. Ако родителите са доволни от детето и няма важни пречки, то те вероятно ще се съгласят с желанията на детето. Аналогично, в случай на така нареченото „крайно“ заболяване, висшето Аз може да изпълни желанието на Средното Аз, да бъде излекувано и запазено настоящото тяло, особено, ако това ще доведе до по-нататъшен духовен растеж.

Продължава > > >