Ботанически имена: R. Canina (шипка –дива роза); R. Arkansana; R. Laevigata; R. gallica var. Centifolia; R. Damascena; R. Rugosa; R. multiflora

Семейство Розоцветни (Rosaceae)

Противопоказания!

За лечебни цели използвайте само видовете роза, изброени тук, а не градинските хибриди.

Поради високата цена на розовото масло, фалшификацията му е често срещана. Ето защо, за лечебни цели използвайте само най-висококачествено, оригинално розово масло.

Розовото масло не е токсично и може да се приема вътрешно, но е препоръчително да потърсите професионално наблюдение, ако не сте запознати с неговата употреба и дозировка.

История

През 1-ви век от н.е., Плиний Стари записва тридесет и две различни лечебни приложения на розата. Розите били отглеждани в средновековните градини повече за лек и храна, отколкото за красота. По ирония на съдбата, Чероки розата (R. Laevigata) произхожда от Китай, а сега расте навсякъде из Северна Америка и е щатското цвете на Джорджия. Тя е използвана в Китай за лечение на диария.

През 19-ти век е доказано, че розите съдържат етерични масла. Розовото масло се дестилира от венчелистчетата и се използва в ароматерапията.

За разлика от Западната медицина, всички древни култури вярват, че няма разделение между физическото и умственото или духовно тяло, че и двете трябва да бъдат добре оценявани преди да започне лечението. Същото вярване отдавна е поддържано като истина по отношение на розата и за нея са казвали: „Розите са полезни за кожата и душата“.

Ботаническото наименование на дивата роза (шипка), идва от използването и от римляните. Шипката (canina- кучешки), е била използвана срещу ухапване от бясно куче. Розата става официално лекарство през 1930, когато в Британската фармакопея тинктурата от вид роза се предписва за възпалено гърло.

Розите били широко използвани като леки адстрингенти и за ароматизиране на други лекарства. Има десетки видове рози в Северна Америка. Местните американци се научили как да ги използват като лекарство, а в извънредни случаи и като храна. Листа, венчелистчета, плодове и корени са били широко използвани за различни състояния, включително настинки, треска, диария, грип и стомашни проблеми.

Основни действия

  • антидепресант
  • спазмолитично
  • афродизиак
  • адстрингент
  • антибактериално
  • антивирусно
  • антисептично
  • противовъзпалително
  • тоник за кръвта
  • пречистващо
  • храносмилателен стимулант
  • отхрачващо
  • увеличава жлъчното производство
  • тоник за бъбреците
  • менструален регулатор

Ключови компоненти

етерично масло витамини и минерали (особено С, А, В, Е и К, калий и желязо)

Използвани лечебни части

Цветове, венчелистчета, плодове, корен, кора от корен, етерично масло

В розите има около 300 химически съставки, от които само 100 са идентифицирани. В зависимост от източника, някои чайове от роза, са в състояние да доставят до 1000 мг. витамин С от една чаша.

Последните проучвания показват, че когато се взема повече от 2000 мг. витамин С на ден, витаминът се изменя в про-оксидант, което всъщност увеличава клетъчните увреждания, причинени от нестабилните свободни радикали. Други експерти смятат, че това действие се извършва и с малко от 1000 мг. витамин С на ден.

Използвани лечебни средства

Семената на японската роза (R. Multiflora) се използват в Източната медицина като диуретик и лаксатив.

Настойки от сушени розови венчелистчета се използват за главоболие и се приемат след хранене, за подпомагане на храносмилането.

Парна инхалация с отвара от розови венчелистчета, мента и карамфил помагат при проблеми със заспиването.

Компресите напоени с настойки от сухи цветове са добро противовъзпалително средство за очите или други възпалени части на тялото, прилагат се и за охлаждане при главоболие.

Отварите от цветове се вземат с Дяволска уста при тежка менструация или в комбинация с китайски билки за чернодробни дисфункции.

Тинктури от венчелистчета се използват за диария или лениво храносмилане.

Когато се комбинират с други билки, те се използват за лечение на нередовна или тежка менструация.

Гаргарите с настойки от венчелистчета, се използват самостоятелно или в комбинация с градински чай за възпалено гърло.

Кремове от етеричното масло се използват за лечение на суха или възпалена кожа.

Лосиони от етеричното масло се комбинират с Цариче при вагинален сърбеж.

Розовата вода в съчетание с равни количества хамамелис се използва като хидратиращ лосион за кожа, склонна към акне или пъпки. (Розовата вода е страничен продукт на парната дестилация на българското розово масло и се използва като лечебно средство за кожата.) Вижте още за употребата на Розова вода

Няколко капки от етеричното масло могат да се добавят към водата във ваната при депресия тъга или безсъние.

Масажно масло се прави чрез смесване на няколко капки етерично масло с неутрално масло и се използва за намаляване на стреса и преумората или при лениво храносмилане.

Традиционна употреба

Китайците използват цветовете на розата като „чи“ или енергиен стимулант и тоник за кръвта за освобождаване от застойни енергии в черния дроб. Те ги използват също и при храносмилателни проблеми или заедно с Дяволска уста при тежка менструация.

Цветовете на R. damascena се появяват само за няколко седмици през което време се събират венчелистчетата и чрез парна дестилация се произвежда истинското Българско розово масло, което се използва в почти 96% от всички женски парфюми. Като лекарство то е добро успокояващо нервите средство и се използва при депресия и тревожност.

Галската (френска) роза (R. gallica var. centifolia) се използва за производство на френско розово масло което се различава значително по своя химичен състав от българското розово масло и има славата на афродизиак.

Още по темата

Книги за самолечение

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите