Идеалите. Аз писах за важността от наличието на високи идеали. Но, съществува опасност в начина, по който те обикновено се използват.
Често това е свързано с религиозни или хуманистични догми, както е например с „Десетте заповеди на Християнската религия“. Често ние сме твърде слаби, за да изпълним очакванията, генерирани от тези идеали, и това ни създава вътрешен конфликт и чувство за вина. Това може да бъде доста фатално за живота на някои индивиди.
Това показва, че идеалите, както всичко останало в този свят, могат да се използват правилно или неправилно. Това не означава, че понеже могат да бъдат използвани неправилно, ние не трябва да имаме никакви идеали. Начинът, по който трябва да се използват идеалите е подобно на фар, който ни помага да следваме духовния път през противоречивите морета на ежедневието ни. Духовната пътека не се ограничава до онези, които декларират, че вярват в Бог. Буда никога не е декларирал такова твърдение. Хуманистът може да бъде духовен, това зависи от неговите или нейни идеали.
Да предположим, че имаме идеал, да действаме за най-висше добро на всички заинтересовани. Но разбираме, че сме били егоистични или невнимателни по конкретен повод, какво правим тогава?
От една страна, няма нищо неправилно в явната, старомодна вина, ако това е необходимо. Вината може да бъде сигнал, че ние сме наранили някого ненужно и да предизвика у нас желание да го компенсираме. Тогава ние се извиняваме, вероятно показваме нашия начин за компенсиране от вредите, които сме причинили. Засегнатата страна, вече няма да чувства обида към нас. Сега ние вече не се чувстваме виновни. Това е правилната функция на вината.
Чувството на вина е ненужно, ако няма никакъв начин да се изкупи ситуацията, ако вредата е неумишлена или злополука, ако сме навредили само на себе си или вярваме, че сме изменили на своите идеали. В тези случаи просто осъзнаваме, че всичко това е част от нашия процес на обучение и кармата на участващите. Необходимо е да се правят грешки.
Когато правим грешки, без да сме в състояние да направим незабавно овъзмездяване, можем да бъдем сигурни, че ще платим за това в някакъв друг момент, умишлено или неумишлено. Това е всичко. Ако ние не искаме да чакаме да се разплащаме в някакво неизвестно бъдеще време, имаме право да направим подходяща жертва, която да удовлетвори нашите вътрешни предчувствия. Това ще изтрие нашия дълг дори ако наскърбената страна, очевидно не се възползва от нашата жертва.
Дори тези, които твърдят, че нямат никакви идеали, но щастливо приемат всичко, което се случва, следват идеала за- прави това, което другите правят. Дори с тази идеал може да възникне конфликт в ситуация, в която е недопустим и бихте предпочели да го промените. Наличието на висок идеал не означава, че ние трябва да бъдем близо до съвършенството или светеца. Ние можем да следваме висок идеал по чисто егоистична причина, която ни помага да останем далеч от неприятностите и ни води към по-здрав, щастлив и пълноценен живот.
Автор: Walter Last