Касис (Blackcurrant)

Наименование: Касис (Blackcurrant)
Ботанически имена: Ribes nigrum; Ribes americanum ; Ribes rubrum; Ribes alpinum; Ribes Multiflorum; Ribes grossularia.
Семейство Grossulariaceae

Противопоказания

Да не се използва при наличие на сърдечна или бъбречна недостатъчност!

История

Индианците Омаха правели силен чай от корена за лечение на проблеми с бъбреците.

Племето Уинебаго използвали чая за лечение на маточни проблеми.

Други племена правели лекарство от кората на корена за изчистване от глисти. Племето Чернокраки ядели плодовете срещу запек.

Ирокезите и Шошоните счуквали вътрешната част на кората на дивия касис, за да правят лапи върху отоци; когато кожата пожълтявала от лапата, се смятало, че тя е достатъчно силна.

Рафинеско в своята “1830 Medical Flora”, заявява, че кората на дивия касис е добра за гаргари; цялото растение се използва за лечение на добитъка и хората при изчистване на дизентерия. Популярното си име “ангинов плод”, касисът е получил заради използването му при лечение на възпалителното състояние на сливиците, наречено ангина.

Въпреки че плодовете са популярни за консервиране, те са и добър приемник за гъбата Cronartium ribicola, причиняваща, т.нар. “ръжда по белия бор”, която може да зарази и покоси боровите дървета. Повечето райони, в опита си да спасят боровите гори, не позволяват отглеждането на касисови растения.

Основни действия

• антихипотензивно
• антимикробно
• противовъзпалително
• антисептично
• противодиарийно
• противогъбично
• помощник за храносмилането
• диуретик
• имуностимулант
• стимулира надбъбречните жлези

Ключови компоненти

(а) листа
• етерично масло
• танини
• витамин С
• флавоноиди (включително астрагалин, изокверцитрин, рутин)

(б) плодове
• антоцианозиди
• флавоноиди (изокверцитрин, глюкозид на мирицетина, рутин)
• пектин
• танини
• витамин С
• калий
• феноли
• плодови киселини (ябълкова, лимонена, изолимонена)
• захари

Използвани лечебни части
Листа, плодове, семена

Компонентите в листата на касиса увеличават секрецията на кортизол от надбъбречните жлези, като по този начин стимулират активността на парасимпатичната нервна система, което може да се окаже полезно при свързани със стреса състояния.

Семената са богати на гама-линоленова киселина, мастна киселина, подобна на тази намерена в маслото на Вечерната иглика и маслото от семена на Пореч.

Гама-линоленовата киселина се смята, че намалява възпалението при артрит, лупус и други възпалителни заболявания, чрез увеличаване производството на простагландин Е-1, хормоноподобни вещества, които намаляват възпалението. Това също така намалява съсирването на кръвта и по този начин може да предпази от инфаркти и инсулти.

Ципата на плодовете е с високо съдържание на антоцианин, биофлавоноид, който е мощен антиоксидант.

Листата и плодовете също съдържат вещества, които имат противогъбични и антибактериални свойства, което може да обясни защо касиса е толкова ефективен при лечение на диария, причинена от E. коли бактерии.

Чайовете и соковете са богати на калий, един от основните електролитни минерали, които много фармацевтични диуретици измиват от организма.

Традиционна употреба

Сокът и настойките от сушени плодове се използват при оплаквания от пикочния мехур, венозна недостатъчност, хемороиди, синини и петехии.

Те също са ефективни при лечение на настинки и грип, за успокояване на храносмилането и проблеми, свързани с диария.

Листата се използват като диуретично средство, което в крайна сметка намалява кръвното налягане, артритните болки и възпалението.

Гаргарите с отвари от листата са ефективни за възпалено гърло и гангренясали рани.

Компреси или лапи със стрити свежи листа се прилагат върху рани и ухапвания от насекоми.

Листата, плодовете и семената, всички са използват като лекарство за облекчаване на менструално подуване и други подобни симптоми, за лечение на екземи и други кожни проблеми.

Източник: www.innvista.com