Наименование: Целина (Celery)
Ботаническо име: Apium graveolens var. dulce
Семейство Сенникоцветни (Umbelliferae) [Apiaceae]
Противопоказания!
Бергаптенът в семената може да увеличи фоточувствителността. Ето защо, етеричното масло не трябва да се нанася върху кожата преди излагане на силна слънчева светлина.
Да се избягват маслото и семената в големи дози по време на бременност, тъй като те могат да действат като маточен стимулант.
Да не се използват семена за разсад, тъй като често те са обработени с фунгициди.
Консумацията на целина преди или след силови занимания, както е известно, може да предизвика алергични реакции при някои хора.
История
Популярната днес целина е култивиран потомък на дивата целина, която била високо ценена от древните египтяни, гърци и китайци, както за аромат на храната така и като лекарство.
Древните записи показват, че тя е отглеждана от най-малко 3000 години, особено във фараонския Египет, а също и в Китай през 5 век пр. Хр.
Римляните носели венец от целина на главите си, за облекчаване на махмурлука.
През средновековието, целината била популярна със своите способности да облекчава болки и страдания, да успокоява нерви и да подпомага храносмилането.
Основни действия
• антиревматично
• газогонно
• хипотензивно (намалява кръвното налягане)
• увеличава секретирането на пикочна киселина
• седативно
• уринарен антисептик
Ключови компоненти
• етерично масло (3-N-butylphthalide)
• фурокумарини
• гликозиди
• флавоноиди
Лечебни части
Корени, надземни листа и стъбла, семена, екстрактно масло
Целината има най-малко осем различни компоненти, които могат да бъдат ефикасни срещу рак, включително и вещества, които неутрализират действието на някои канцерогени.
Тя също има някои слаби противогъбични и антибактериални свойства.
Етеричното масло, съдържащо 3-N-butylphthalide, е доказано, че намалява кръвното налягане.
Традиционна употреба
Запарки от семената се използват за лечение на ревматоиден артрит и подагра.
Разреденото етерично масло е също ефективно при такива състояния. Етеричното масло се използва, като се поставя в топла вода и се киснат болезнени, подагрени зони на краката.
Тинктури от корени са били използвани като диуретик при хипертония и уринарни разстройства, както и като компонент в артритни средства или като бъбречен стимулант и средство за изчистване.
Сок от прясна целина (цялото растение) се приема за ставни и уринарни възпаления, както и за лечение на ревматоиден артрит, цистит или уретрит, състояния на слабост и нервно изтощение.
Коренът на целината се използва като ефикасен диуретик, при камъни в пикочния мехур, както и в качеството си на горчиво храносмилателно средство и чернодробен стимулант.
Въпреки че прясното стъбло е с много по-малко лечебни свойства от другите части на растението, консумацията му може да стимулира отделянето на повече кърма, въпреки че дивата целина е по-ефективна за това.
Семената се използват предимно като диуретик и могат да помогнат за изчистване на токсините от системата, особено в случаите на подагра, където кристали пикочна киселина се събират в ставите.
Леко горчив агент, но действа като умерен храносмилателен стимулант.
Източник: www.innvista.com
Още по темата