Източници на олово: замърсяване на въздуха/транспорта/водата, инсектициди, замърсяване на храните и водопроводните тръби.

Оловото е открито във всички растителни и животински тъкани, околна среда, храни и напитки, като по-високи нива се съдържат в преработените храни. Токсичността от олово е значително намалена след отстраняването му от боите и замяната на оловото в кутиите с алуминий. Обаче, сравняването на лъвовете с вълците само дава знанието, че и двамата трябва да се избягват.

Пластмасите, керамичните глазури и печатарското мастило все още съдържат олово, което при неправилна употреба може да попадне в храните от опаковките. Водните резервоари и цигареният дим имат най-голям принос за попадането на олово в организма.

Когато оловото навлезе в клетките на тялото се свързва с активните ензимни участъци, блокирайки тяхната функция. Оловото може също да повлияе на преноса на йони, функция на плазмената мембрана, клетъчното дишане и синтеза на големите молекули. Регистрирано е, че хората натрупват олово бавно и постепенно с възрастта (периода на полуразпад на оловото е около 20 години), което предполага, че отделянето му от тялото не е в състояние да поддържа баланса.

Около 10% от оловото в тялото се намира в кръвта, а останалите 90% се намират в скелета. Запасите в организма могат да бъдат мобилизирани в резултат на стрес, травми или бременност, като по този начин причиняват отравяне, дори когато приемът на олово е малък.

Признаците и симптомите на отравяне с олово в началото могат да бъдат неясни, например, отпадналост, загуба на апетит и бледност. По-късно се развиват колики и болки в стомаха. Повишеното му поглъщане води до анемия, периферна невропатия (нерви, засегнати в най-голяма степен), енцефалопатия (мозъчна дегенерация) и увреждане на бъбреците.

Експериментално предизвиканият дефицит на олово е бил свързан със забавен физически и умствен растеж, анемия, намалени запаси в кръвта/черния дроб/ и далака, повишен серумен холестерол/фосфолипиди/ и жлъчни киселини, намалени чернодробни концентрации на глюкоза/триглицериди/ и фосфолипиди, повишен холестерол в черния дроб и променени ензими на кръвта и черния дроб. Обаче, за нормален растеж и здраве са необходими съвсем малки количества олово. Балансът между токсичността и дефицита е ненадежден.

Съвременните виновници за прием на олово са по-различни, но един от тях, който си струва да се наблюдава, е диспенсерът за вода. Водните охладители може да имат високи нива на олово, тъй като обикновено имат резервоари, които съдържат това вещество и никой никога не се сеща да измие диспенсъра за вода.

Дори водата от чешмата, която стои неизползвана в тръбата през нощта, може да съдържа високи нива на олово при първото изпускане. Кранът за топла вода съдържа най-много олово и никога не трябва да се използва за приготвяне на храна.

Когато настъпи криза, често се препоръчва водата да се вари, за да се унищожат всички налични бактерии, но по този начин оловото става значително по-концентрирано.

Има начин да разберете дали водопроводните тръби са оловни. Почукайте по тръбите с метален предмет. Ако тръбите са оловни, ще се чуе „бръмчене“ вместо „звън“. Цветът и текстурата също са признак. Оловото е с мек тъмносив цвят, който може да се надраска с нокът.

Възможностите за отравяне с олово обаче не спират дотук. Свързването на медните тръбопроводи често се прави с олово. Нова спойка може да се отмива във водата до пет години. Едно утешение, макар и незначително, е в това, че ако водата, която тече през тези тръби, има високо съдържание на минерали, ще се получи натрупване, блокиращо изтичането на оловото във водата. Въпреки това, както и случая с алуминия, един проблем се решава със създаването на друг.

Симптоми за токсичност:
• намален апетит
• запек
• метален вкус
• гадене
• албумин и протеин в урината
• киселини в стомаха
• намалено тегло
• промени в слуха
• влошаване на баланса
• умствена вялост
• понижен коефициент на интелигентност
• разрушаване на нервните тъкани
• изтръпване/скованост/парализа на крайниците
• конвулсии
• кома
• затруднено преглъщане
• влошаване на зрението
• влошаване на дишането
• промени в гласа
• много фино потрепване на лицето
• леко треперене на ръцете и пръстите
• главоболие
• виене на свят
• умора
• болка в ставите
• неопределени болки
• болка във врата/рамото
• периодични спазми или скованост
• анемия
• малки спонтанни синини
• тревожност
• депресия
• емоционална възбуда
• безсъние
• сатурнизъм (поражения на централната нервна система).

Инхибитори на оловото: Витамини С, Е, N (липоева киселина), калций, желязо, селен, цинк.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Тест за пиролурия. Симптоми и състояния.

Минерали

Добавянето на химикали в храните

Употребата на химикали в селското стопанство или какво ядем ние?!

Лекарства и химикали

Материалът Олово (Pb). Ползи, симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Никелът е метал, подобен по атомна структура на хрома, мангана, желязото и меда. Той се абсорбира слабо при поглъщане и не изглежда да има афинитет към някой конкретен орган в тялото. Открит е във всички тъкани в минимални количества. Въпреки това, могат да се натрупват токсични нива в надбъбречни жлези, щитовидна жлеза, кости и бъбреци.

Никелът активира ензимите в черния дроб, такива като аргиназа, трипсин и карбоксилаза, а също така участва в метаболизма на глюкозата. Този ултра микроелемент е необходим за хормоналния, липидния и мембранния метаболизъм, както и за базовата клетъчната цялост, за растежа на здравия плод. Значителни количества никел са открити в ДНК и РНК и той действа като стабилизатор на тези нуклеинови киселини.

Следи от минерала са открити в растенията и животните, както и в добавките с водорасли и люцерна. Никелът е отпаден продукт на много промишлени производства и това поставя проблема за токсичността на горивата, цигарения дим, суперфосфатните торове, автомобилните газове и хидрогенираните мазнини и масла.

Въздействието на индустрията върху човешкото тяло е признато като причина за рак на дихателните пътища и може да е резултат от антагонизма между никела и цинка. Никелът е токсичен при дози от 10 микрограма и е особено токсичен в съчетание с въглероден окис, тъй като се образува никелов карбонил. Анализ на косата ще определи нивото на никел в тялото.

Симптоми за недостиг:
• хормонален дисбаланс,
• влошаване функцията на жлезите / щитовидна жлеза / надбъбречна жлеза,
• влошаване регулацията на пролактина,
• влошаване на растежа и пигментацията,
• аномалии в кръвта,
• намален хематокрит,
• повишен холестерол в кръвта,
• умора,
• твърди коси,
• влошаване производството на РНК / ДНК и намалена цялост на клетъчната мембрана.

Недостигът може да засегне метаболизма на цинка и желязото и да произведе такива симптоми като:
• цироза на черния дроб,
• хронична бъбречна недостатъчност,
• прекомерно изпотяване,
• малабсорбция,
• стрес,
• желязодефицитна анемия
• нарушена чернодробна функция,
• забавяне на растежа,
• промени в цвета на кожата
• репродуктивни проблеми.

Симптоми за токсичност:
• възпаление на венците/езика,
• малки червени бучки по кожата,
• виене на свят,
• кашлица,
• задух,
• нискостепенна треска (температура около 37°),
• хронична астма,
• главоболие,
• гадене и повръщане,
• дихателни проблеми,
• смущения в ензимите на цикъла на Кребс (окислението на въглехидрати, липиди и белтъци),
• кожни обриви,
• болка в гърдите.

Не са известни помощници или инхибитори.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Зъбно – органна връзка

Минерали

Детоксикация (лечебна картинка)

Пробиотици – добрите бактерии за червата

Желязодефицитна анемия

Цинк (Zn). Ползи, симптоми и храни

Материалът Никел (Ni). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

В същото време, микробните токсини, които са повлияни от огромното количество химични вещества, мутират извън рамките на очакванията. Всяка категория от микроби изработва разновидности, които произвеждат токсини в клетките на приемника.

Съвременната действителност доказва категоричната връзка между натрупването на токсини в телесните тъкани и развитието на хронични заболявания. Външните токсини, или химически или микробни, навлизат в организма чрез храна, вода, въздух, или физически контакт с кожата или лигавиците.

Вътрешните токсини, като свободни радикали, се произвеждат в рамките на тялото чрез нормалните метаболитни процеси или чрез разлагането на храните в тънките и дебели черва. В случаите на хроничен запек могат също да се формират бактериални токсини и обрастване с дрожди. При нормални обстоятелства, тялото е в състояние да елиминира токсините от организма чрез урината, изпражненията, издишването и изпотяването.

По този начин основните органи, участващи в елиминирането са бъбреци, черен дроб, дебело черво, бели дробове и кожа. Освен това, WBCs (бели кръвни клетки) на имунната система имат предназначение да неутрализират микробните токсини. Черният дроб е органът, който е основно отговорен за превръщането на токсините в безвредни вторични продукти, които се отделят чрез изпражненията или чрез бъбреците в урината.

Процесът на елиминиране може да бъде затруднен по една или друга причина. Когато даден токсин затруднява нормалните механизми на отделяне, тялото създава възпаление в областта на токсина, като се опитва да се отърве от проблема. Тези възпалени области са сигнали за началото на заболяване. Те са всъщност сигнали на тялото, които то изпраща, указвайки, че не може да се отърве от натрупаните токсини. Ако токсините останат, тялото преминава в следващия етап, в който ще ги складира в области, където те ще нанесат най-малко щети.

Тези области са обикновено мазни клетки, кисти, полипи и тумори. След години на съхранение, токсините започват да се движат в телесните клетки и тъкани. Те в крайна сметка произвеждат такива дегенеративни заболявания като рак, диабет, артрит и болест на сърцето. Токсоидът е обработен токсин, често използван във ваксините, който запазва своята имунологична структура, но който вече не причинява увреждане на тъканите.

Например, дифтерия токсоидът е стерилен препарат на третирани с формалдехид продукти, произведени от растежа на Corynebacterium diphtheriae. Той обикновено се смесва с токсоидът тетанус и коклюш в DPT ваксината, но може да се използва и самостоятелно (DT). Същото важи за тетанус токсоидът, произведен от растежа на Clostridium tetani, който се използва самостоятелно или в смеси с дифтерия токсоид и коклюш ваксината.

Има две основни категории токсини, които се различават по потенция и функция:

Ендотоксините са част от клетъчната стена на грам-отрицателните бактерии. Само малки количества могат да избягат в обграждащите живата бактерия течности. Големи количества се освобождават, когато бактериите умрат и техните клетъчни стени започнат да се разпадат. Ендотоксините не са толкова мощни и са необходими големи количества, за да предизвикат болестни симптоми.

Също така, те са топлоустойчиви и не могат да бъдат превърнати в токсоиди. Екзотоксините са предимно протеини, които са отделени от бактериалната клетка в околните течности и се произвеждат от Грам-отрицателните и Грам-положителните бактерии.

Повечето са лесно унищожими от високата температура, но могат да бъдат превърнати в токсоиди, които се използват като ваксини. Екзотоксините са изключително мощни биологични отрови, както в случая на тетануса, където е установено, че 1 мг пречистен тетанус токсин може да убие милиони мишки.

Някои примери на токсини са:

Бактериалните токсини са произведени от бактерии, които включват екзотоксини, ендотоксини, ентеротоксини, невротоксини и токсични ензими. Токсинът на Ботулизма е един от няколкото вида специфични екзотоксини, произведени от Clostridium botulinum. Токсинът на Холерата е екзотоксин, произведен от Vibrio cholerae, в който протеина ентеротоксин стимулира клетките по такъв начин, че да се причини тежка диария, характерна за заболяването.

Клостридиалният токсин се произвежда от един от видовете Clostridium, които всъщност са онези, които причиняват ботулизъм, газова гангрена и тетанус. В допълнение, C.difficile произвежда екзотоксин, който предизвиква тежка чревна некроза. C.perfringens произвежда редица потенциално опасни екзотоксини. Токсинът на Дифтерията е протеин, екзотоксин, произведен от Corynebacterium diphtheriae.

Токсинът на Дизентерията се произвежда от организмите на различните видове Shigella. Токсинът на Erythrogenic е бактериален токсин от някои щамове на Streptococcus pyogenes. Екстрацелуларният токсин е екзотоксин. Токсинът на Газовата гангрена е един от най-малко десетте вида екзотоксини, произведени от Clostridium perfringens. Вътреклетъчният токсин е ендотоксин.

Стрептококовият токсин е смес от екзотоксини, произведени от Streptococcus pyogenes. Токсинът на Тетанус е мощен екзотоксин, произведен от Clostridium tetani, който се състои от две части, един невротоксин (tetanospasmin) и един хемолизин (tetanolysin).

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за алергии

Рецепти – диетични

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Материалът Токсините в човешкото тяло е публикуван за пръв път на Наноком ООД.