Сарсапарила (Sarsaparilla)

Наименование: Сарсапарила (Sarsaparilla)
Ботанически наименования: Smilax aristolochioefolia; Smilax Officinalis
Семейство Кремови (Liliaceae)
Български видове и наименования: Скрибка висока (Smilax excelsa)

Предупреждения!
Няма публикувани

История

Ацтеките използвали тази билка за лечение на сифилис, хронични кожни заболявания, особено тези, които причинявали гниещи язви и в случаите на костни заболявания.

През 16-ти век лекарят Никълъс Монардес посветил две глави на тази билка в своята книга “Joyfulle Newes Out of the Newe Founde Worlde”. Възхвалявайки достойнствата на растението, Монардес следвал традиционната теория за времето, че когато тялото е завладяно от заболяване, то трябва да излезе с помощта на кървене, диуретици, лаксативи или с такива билки като сарсапарилата, чрез обилно потене. Той описва един труден начин за лекуване с тази билка, но според него тя била много ефективна срещу различни заболявания, включително и сифилис.

Ранни записи съобщават за нейната употреба от американските индианци, които смятали, че билката е прекрасен пролетен тоник за кръвта. През 1624 година Хурон я използвал за лечение на възпаления, язви и рани. През 1708 година било записано, че тя лекува воднянка.

Индианските племена препоръчвали на ранните заселници, когато има заплаха дадено заболяване да се превърне в сериозно да вземат веднага сарсапила. Индианците пиели чай от корена за лечение на настинки и кашлица. Локално била използвана за лечение на тения и кожни проблеми.

До 1750-та година, лекарите я използвали в лечението на много болести, включително белодробна туберкулoза, живеница, сифилис, кожни заболявания и винаги, когато било нужно пречистващо лекарство.

До 1868 г. била в официалната Канадска Фармакопея. В едно канадско аптекарско издание през 1876г. била публикувана рецепта за оригинална бира от корена на билката:

• от всяка от билките по 240 грама- сарсапарила, женско биле, канела и джинджифил.
• 60 грама карамфил,
• 90 грама семена на кориандър.

Сместа се оставя да ври в продължение на 15 минути в 40 литра вода, оставя се да престои, докато изстине. Прецежда се през тензух и към него се добавя:

• газирана вода,
• 6 литра сироп,
• 2 литра мед,
• 120 грама тинктура от джинджифил
• 120 грама разтвор на лимонена киселина.

Основни действия
• противовъзпалително
• антидепресант
• адстрингент
• аналгетик
• изчистващо
• хормоно-подобно
• спира кървенето
• тоник

Ключови компоненти
• стероидни сапонини (1-3%)
• фитостероли (включително бета-и е-ситостерин)
• нишесте (около 50%)
• смола
• сарсапилова киселина
• минерали

Лечебни части
Цялата подземна част, корени и включително грудките, създавани от мустачките.

Едно изследване през 1940-те показало, че пациенти с псориазис се подобрили след използването на билката, но изследването било критикувано заради липсата на обективност.

В Китай, изследвания показват, че до 90% от случаите на остър сифилис били лекувани ефективно със сарсапарила.

Традиционна употреба

Билката е отличен кръвен очистител и алтернатива. Тя често се използва за лечение на всякакви инфекциозни заболявания, когато кръвта показва някакво необичайно отклонение.

Тя отдавна се използва за облекчаване на състоянието при такива кожни болести като екзема, псориазис и сърбеж.

Отварата често се използва за лечение на тения и паразитни инфекции по кожата. Тя може да помогне в лечението на ревматизъм, ревматоиден артрит и подагра.

Нейният тестостерогенен ефект води до повишаване на мускулния обем и има потенциал за лечение на импотентност. Нейното прогестерогенно действие я прави полезна при предменструални проблеми, слабост и депресия, свързани с менопаузата.

Растението се използва във Великобритания като тоник и укрепващо средство.

В Мексико, тя често се консумира като тоник и е известна с ефектите си на афродизиак. Тя също така традиционно се използва за лечение на различни кожни проблеми.

Аборигените в Амазония я използват за повишаване на мъжествеността и за лечение на менопаузни проблеми.

Китайски изследвания сочат, че коренът има потенциал при лечение на лептоспироза, рядко заболяване, което се предава на хората от плъховете.

Коренът в комбинация с пет други билки, също бил тестван за лечение на сифилис и се съобщава, че 90% от острите случаи били изчистени.

Рецепта за домашно приготвен бирен сироп от корена:

• 1 чаша настърган джинджифилов корен
• 2 чаши корен от лаврово дърво 2 чаши корен от сарсапарила
• 1 ч.л. корен от женшен

Поставете всичко в голям съд с 5 литра вода. Сместа трябва да ври в продължение на 1/2 час, или докато водата намалее наполовина. Изсипете през цедка в друга тенджера. Добавете 5 чаши мед и отново кипнете преди да налеете в буркани. След това 2 супени лъжици от сместа поставяте в чаша с газирана вода и пиете.

Източник: www.innvista.com