Ботанически имена: Marrubium vulgare; Ballota Nigra

Семейство Устоцветни (Labiatae)

Противопоказания!

Няма публикувани.

История

Римляните и други древни цивилизации използвали пчелинока за лечение на множество заболявания, включително магарешка кашлица, туберкулоза, жълтеница, менструални болки и запек.

Египтяните го използвали за прогонване на мухи, наред с другите приложения.

Пчелинокът още от древни времена бил лек срещу гръдни проблеми и бил вземан главно под формата на сироп. Гръцкият лекар Диоскорид (40-90 н.е.), препоръчвал отвара за лечение на туберкулоза, астма и кашлица. Той препоръчвал лапи с листа на черен пчелинок и сол за ухапване от куче. Казвал, че балсама, направен от изсушени листа и мед, помага за изчистване на инфектирани рани и язви.

През 1597, билкарят Джон Джерард похвалил пчелинока като „най-сигурното лечебно средство срещу кашлица и затруднено дишане“. Пчелинокът е най-известен като ароматизатор за бонбони и някои напитки.

Въпреки че билката има много дълга история на употреба и е одобрена от Европейските Здравни Органи, американската FDA я премахва от одобрения списък през 1989 г. с довода: не са налице достатъчно доказателства, че билката има каквато и да е лечебна употреба.

Въпреки това, натуропати, билкари и други практикуващи лекари продължават да я използват, въз основа на нейната обширна история като ботаническо лекарство.

Основни действия

(а) Пчелинок

  • антисептично
  • отхрачващо
  • лекува рани
  • стимулира жлъчния поток
  • стабилизира сърдечния ритъм

(б) Черен Пчелинок (Ballota Nigra)

  • спазмолитично
  • антиеметик (спира повръщането)
  • стимулира жлъчния поток

Ключови компоненти

  • дитерпени (до 1% марубиин)
  • марубенол
  • флавоноиди
  • алкалоиди (включително бетоницин и стахидрин)
  • етерично масло (до 0,6%)

Лечебни части

Надземни части

Марубиинът е силно отхрачващ и горчив. Като отхрачващо, се смята, че е отговорен за разреждането и придвижването на слузта в дихателните пътища, което прави кашлицата по-лека.

Традиционна употреба

Пчелинокът отдавна се използва за лечение на респираторни инфекции, включително простуда и астма, и помага за лекуването на мембраните. Тъй като билката е много горчива, се използва предимно под формата на сироп.

Като горчив тоник, пчелинокът може да се прави на отвари, настойки, тинктури за увеличаване на апетита и подпомагане функцията на стомаха. Той е много полезен в случаите на грип, когато пациентът е загубил апетит.

Той се използва за лечение на черния дроб, оплаквания от жлъчния мехур, диспепсия, загуба на апетит и чревни глисти. Използва се за нормализиране на сърдечния ритъм и подобряване на ритмичността.

Външно, настойки и отвари помагат за лечение на различни кожни състояния.

Пчелинокът се използва също в акушерството и гинекологията, тъй като влияе върху менструалния цикъл, както и за отделяне на плацентата след раждането. Това се постига, като се взема силна настойка или отвара веднага след раждането.

Днес черният пчелинок не се използва много, тъй като той е с по-слаб лечебен ефект, но все пак може да заменя пчелинока, когато не е наличен. Той може би е най-полезен при гадене, произтичащо от нарушения на вътрешното ухо.

Още по темата

Книги за самолечение

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите