Мащерка (Thyme)

Наименование: Мащерка (Thyme)
Ботанически имена: Thymus vulgaris; Thymus serpyllum
Семейство Устоцветни (Labiatae)

Противопоказания!

Да не се използва по време на бременност, външно или вътрешно, тъй като е маточен стимулант.

Има проблем и с нормалните количества, използвани при готвене.

Маслото от мащерка може да раздразни лигавиците, затова трябва да се използва добре разредено.

История

Тя е известна като “майчина мащерка”, защото традиционно се употребява при женски разстройства.

Ароматът на Мащерката е вдъхновявал поетите от Върджил до Киплинг и той е особено силен по топлите слънчеви склонове на Средиземно море. За гърците, мащерката е била етикет на елегантност и след къпане, масло от нея трябвало да се включва в масажа. Нейното ботаническо наименование може би е получено от гръцката дума thymon, която означава “храброст”, подобно на много от техните традиции, свързани с тази добродетел.

Дивата мащерка получила ботаническото си наименование от пълзящия си вид. Плиний я препоръчвал като противоотрова срещу трилиум (Trillium cernuum) и други отровни твари, и за главоболие. Римляните изгаряли растението като вярвали, че дима ще отблъсне скорпионите.

Римските войници се къпели във вода с мащерка, за да добият сила. По време на Средновековието, европейските дами вшивали стрък мащерка, като знак за техните странствуващи рицари. В рецепта за супа от 1663 е вписано използването на билката, както и в бира, за преодоляване на притеснителност.

Шотландските планинци пиели чай, направен от дива мащерка, за сила и кураж, и за спиране на кошмарни сънища. Нейните мощни антисептични и консервантни качества били добре познати на египтяните, които я използвали за балсамиране.

Тя е използвана също и за запазване на анатомични и хербарийни екземпляри, и за защита на хартията от мухъл. Клончетата били включвани в съдийските букети и закачвани на благородниците, за предпазване от болести и за аромат.

Мащерката е първата билка, записана в Светите Магически Билки. Английският билкар, Никълъс Кулпепер (1616-1654), хвалел мащерката като подсилваща белите дробове и я предписвал на деца, които имали магарешка кашлица. Той също я използвал за вътрешни кръвоизливи и повръщане. През 18-ти век шведският ботаник Карл Линей използвал билката за лечение на главоболие и махмурлук.

В Ацтекската книга за билките и използването им от 1552, растението, идентифицирано като мащерка, е включено в сложна рецепта на лекарство за кърмещи майки, чиито гърди давали много малко мляко. Към 18-ти век, антисептичните свойства на мащерката били известни и нейното масло, тимол, се изличало и използвало.

Тя е широко използвана като антисептично средство по време на Първата световна война, но при недостиг на тимолов разтвор, постепенно бил заменян с други антисептици. Тимолът остава ключов елемент на водата за уста Listerine. В края на 19 век, мащерката е била използвана като дезинфектант в болничните стаи и за ускоряване възстановяването на пациентите.

Основни действия

(а) Мащерка
• антисептично
• спазмолитично
• свивящо, стягащо
• антимикробно
• антипаразитно
• антибиотик
• диуретик
• отхрачващо
• лекува рани
• увеличава притока на кръв към дадено място (локално)
• успокоява кашлицата
• маточен стимулант

(б) Дива мащерка
действия, подобни на тези на градинската мащерка, но по-слаби като етерично масло.

Ключови компоненти

(а) Мащерка
• етерично масло (различни количества тимол, карвакрол, метилхавикол, цинеол, борнеол и други)
• горчив агент
• сапонини
• тритерпени
• флавоноиди (апигенин, лутеолин)
• танини
• смоли

(б) Дива мащерка
• етерично масло (тимол, карвакрол, линалоол)
• флавоноиди
• кафеена киселина
• танини
• смола

Използвани лечебни части
Надземни части, етерично масло (само от градинска мащерка), цъфтящи върхове (дива мащерка)

Тимолът има антисептични свойства, ефективни срещу много организми. Тимолът, карвакролът и сапонините действат като отхрачващи, които отпускат и отслабват храчките, като по този начин облекчават задръстванията в горните дихателни пътища и синусите. Тимолът и карвакролът помагат за отпускане на гладката мускулатура, като по този начин облекчават менструални спазми или разстройства в храносмилането.

Танините имат стягащи свойства, които облекчават лека диария. Когато се прилага върху кожата, тимолът причинява увеличаване притока на кръв в мястото, създавайки усещане за топлина, облекчаване на болката и възпалението при артрит, навяхвания, мускулни болки, главоболие и евентуално напрежение в главата.

Изследователите също така доказаха, че етеричните масла са ефикасни при убиването на E. coli и някои други бактерии, отговорни за хранителното отравяне.

Използвани лечебни средства

Настойки се използват при инфекции на гърдите, стомашна простуда или раздразнени черва.

Тинктурата се използва при диария или като отхрачващо средство при гръдни инфекции.

Гаргарата с настойка или разредена тинктура се прилага при възпалено гърло.

Тоалетен душ с настойка се използва за лечение на вагинални дрождени инфекции.

Сироп, направен от отвара се използва за кашлица и белодробни инфекции.

Гърдите се разтриват с етерично масло при гръдни инфекции. Етерично масло се прилага при ухапвания от насекоми, а също и краста, инфектирани рани или се добавя към водата във ваната при слабост и артритни състояния.

Масажното масло от етерично масло на мащерка заедно с лавандулово масло, е едно много ефективно лечение при ревматични болки или разтегнати мускули.

Традиционна употреба

Дивата мащерка е сходна в действието си на градинската мащерка, но е малко по-стимулираща и ефективна за спиране на спазми. Антисептичните, антибактериални и противогъбични свойства на мащерката се използват за лечение на всякакви инфекции, включително кашлица, настинки, болки в гърлото, тонзилит, грип, гръдни инфекции и гастроентерит.

Тя също така подобрява имунитета и помага на тялото в борбата с инфекцията. Нейното отхрачващо действие, съчетано със спазмолитичния ефект, е отлично за изчистване на храчките, за облекчаване на стягане в гърдите, дразнеща и суха кашлица. Нейният спазмолитичен ефект е също така полезен за освобождаване на напрежението при синдром на дразнимото черво и спазматично дебело черво.

Нейното стягащо действие, заедно с антисептичните и способности, я правят ценна в използването и за лечение на диария, инфекции на червата и за възстановяване нормалната флора в червата, особено след прием на антибиотици.

Мащерката е особено добро средство за хората, които страдат от слабо кръвообръщение и когато се използва външно е добър мехлем за артрит или мускулни болки.

Тя може да се прилага и при порязвания, ожулвания и инфекции.

Етеричните масла и флавоноидите, както е известно, намаляват мускулните спазми и имат подчертан ефект върху стареенето, поддържайки нормална функция на тялото и противодействайки на застаряващите му ефекти.

Мащерката заедно с други билки се предписва при астма, особено при деца, и може да бъде полезна при сенна хрема.

В Коста Рика, тя се използва за отстраняване на глисти, за лечение на брадавици, диария, зъбобол, магарешка кашлица, краста и газове. Също така се смята за мощно подсилващо белия дроб средство.

Използва се в ароматерапията, мащерката е добро средство при предменструален синдром, стрес, умора и лека депресия.

Източник: www.innvista.com