Ботаническо име: Petroselinum crispum

Семейство Сенникоцветни (Umbelliferae)

Противопоказания!

Прекомерната консумация на семена може да бъде токсична.

Не приемайте семена по време на бременност, или ако страдате от бъбречно заболяване.

История

Известен на древните гърци и римляни, магданозът се използвал като диуретик, храносмилателен тоник и менструален стимулант, повече, отколкото като кулинарна подправка.

В Рим, билката свързвали с кралицата на подземния свят и я използвали в погребалните церемонии. Бил е въведен в Англия през 1548 година.

Местните американци използвали листата в компресите за лечение на ухапване от насекоми и ужилвания, както и за подути жлези.

Чероките използвали билката за лечение на проблеми с бъбреците и пикочния мехур.

Основни действия

  • противовъзпалително
  • антиоксидант
  • диуретик
  • помощник за храносмилането
  • хранителен
  • предизвикване появата на менструация
  • маточен стимулант

Ключови компоненти

  • летливо масло (включително 20% миристицин, 18% апиол, както и много други терпени)
  • флавоноиди
  • фталиди
  • кумарини (включително бергаптен )
  • витамини (включително А, С, Е, ниацин и рибофлавин)
  • минерали (включително желязо, калий, калций, магнезий и фосфор)

Лечебни части

листа, корени, семена

Флавоноидите имат противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Миристицинът и апиолът имат диуретични и маточно- стимулиращи свойства. Бергаптенът е фурокомарин, който причинява фоточувствителност при някои хора.

Традиционната употреба

В билковата медицина коренът е по-често предписван от семената или листата. Приема се при метеоризъм, цистит, ревматични състояния, за предизвикване появата на менструация и облекчаване на болките от нея.

Семената имат много по-силно диуретично действие от листата и могат да бъдат заместител на семената на целината при лечение на подагра, ревматизъм и артрит. И двете действат чрез стимулиране изчистването на отпадъчните продукти от възпалението на ставите и отделянето им чрез бъбреците.

Той също така е ефективен и когато се използва локално. Поради съдържанието си на хлорофил, магданозът се използва най-често като ароматизатор за уста и има способността да прикрива силните миризми, включително и тази на чесъна.

Поради високата си хранителна стойност, магданозът се смята за натурална витаминно-минерална добавка.

Още по темата

Книги за самолечение

Рецепта с магданоз за изчистване на бъбреците

Екстракт от цвекло и магданоз изчиства кожата от акне

Летни маски: Магданоз – за лунички, френско грозде-  за младост

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни