Както се вижда от дефиницията, синбиотик е добавка, която съдържа и пребиотик, и пробиотик. Те работят заедно, за да се подобри „приятелската флора“ в човешките черва. Синбиотичният продукт трябва да се разглежда като „активна храна“, а не като някакъв неясно формулиран химикал.

Ферментиралите млека (кисело мляко и кефир) се смятат за истински синбиотици. Тe са активни храни, тъй като доставят живи бактерии и храната, която е нужна за тяхното оцеляване в храносмилателната система. Но, очевидно не всички такива продукти, стимулират симбиозата. Най-добрите синбиотични комбинации в момента включват бифидус бактерии и фрукто-олигозахариди, лактобацили GG и инулини, бифидус бактерии и лактобацили с фрукто-олигозахариди или инулини.

Основната причина за използването на синбиотици е, че пробиотикът без своята пребиотична храна, не оцелява добре в храносмилателната система. За да се повиши жизнеспособността, не само в тънкото, но и в дебелото черво, продуктът трябва да позволява много по-голямо прикрепване и растеж на здравите бактерии с цел намаляване ръста на вредните бактерии.

Без необходимия източник за храна на пробиотика, той ще има по-голяма нетърпимост към кислорода, ниско рН и температура. Освен това, пробиотикът трябва да се конкурира с другите бактерии, които ще го погълнат, ако неговия специфичен източник на храна не е на разположение. Затова, „синбиотичният“ продукт (пробиотик+ пребиотик = синбиотик) е по-добрия избор.

Свойства на синбиотиците

Антимикробните свойства могат да са резултат повече от пробиотичните компоненти, отколкото от пребиотичните. Полезните бактерии укрепват чревните стени, измествайки патогенните организми, помагайки по този начин срещу закрепването им на място, където да причинят заболяване.

Пробиотичните бактерии също така стимулират антигенните и неспецифичните имунни реакции. Антиканцерогенните качества не са добре проучени, но това, което се предполага, е, че захарите, които са ферментирали чрез бактериите образуват вещества, които могат да възпрепятстват растежа на канцерогенните клетки. Пребиотичните захари помагат за увеличаване на калция и магнезия в дебелото черво. Това от своя страна, съдейства за контролиране нивото на клетъчната промяна и образуването на неразтворима жлъч или соли на мастни киселини, което може да има вредни ефекти.

Пробиотичните бактерии имат способността да се свързват и инактивират някои канцерогени. Това може пряко да възпрепятства растежа на някои тумори, както и на всяка бактерия, която може да превърне материята в канцероген. Антидиаричните аспекти са доказано успешни чрез изтласкване на патогените, които причиняват диария. Така синбиотиците засилват и чревната стена, а това ще помогне за предпазване от диария. Антиалергичните свойства могат да бъдат от полза в случаите на хранителни алергии. Защото пробиотичните бактерии помагат за засилване бариерната функция на чревната стена и по този начин може би не позволяват преминаването на някои антигени.

Профилактика срещу остеопороза, може да настъпи в резултат на подобряване на минералното усвояване и баланс. Тази способност е резултат на олигозахаридите (3-6 захарни вериги), които свързват минералите калций и магнезий в тънкото черво, но ги освобождават в дебелото черво, където те по-добре се абсорбират. Мастните киселини, формирани от процеса на ферментация, тогава ще съдействат за усвояването на тези минерали. Намаляване на серумните мазнини и кръвна захар при някои индивиди. Въпреки, че не е добре разбрано, пребиотиците, изглежда намаляват нивата на триглицеридите, общия холестерол и LDL-холестерола.

Що се отнася до способността им да нормализират нивото на глюкозата в серума, пребиотиците, могат да помогнат чрез забавяне изпразването на стомаха и / или съкращаване на времето за преминаване през тънкото черво. Освен това, веществото, преминало през ферментация (пропионат) се оказва, че подобрява използването на глюкозното молекулно преобразуване. Регулиране на имунната система, тъй като се знае, че пробиотичните бактерии могат да повишават нивата на циркулиращия имуноглобулин А (IgA).

Освен това те повишават имунните неспецифични механизми, като например увеличаване на фагоцитната активност. Лечение на свързана с черния дроб мозъчна дисфункция, използвайки синбиотици, е обещаващо според изследване, публикувано през май 2004 г. в изданието „Hepatology“. В статията се посочва, че синбиотици и ферментирали фибри имат благоприятно въздействие не само върху черния дроб, но и при мозъчна дисфункция, която засяга много хора, имащи чернодробно заболяване. Тази функция води до промени в поведението, интелекта, съзнанието и нервно-мускулната функция.

Храносмилане и синбиотици

Колко ефективен е един синбиотик, зависи пряко от способността на различните пробиотични бактерии да оцелеят в храносмилателните сокове, а също и в алкалната среда на дванадесетопръстника. Друг фактор, който също е важен и трябва да се вземе в предвид, е дали бактериите са в състояние трайно да се придържат към чревната стена, за да се колонизира дебелото черво. В резултат на това пребиотиците са необходими за подпомагане на пробиотиците, тъй като пребиотичните захари (предимно олигозахариди и дизахариди) са несмилаеми.

Това дава възможност на пребиотиците да пътуват през храносмилателния тракт и да хранят бактериите в червата. Тези захари, след ферментация чрез бифидус бактерии, лактобацили и други в дебелото черво, произвеждат някои полезни продукти, които включват: – късоверижни мастни киселини ацетат, пропионат и бутират (важно дихателно гориво за клетките на дебелото черво).

Тези продукти предимно се абсорбират от дебелото черво и се транспортират до черния дроб, където се метаболизират. Тези, които не се метаболизират в черния дроб се разпращат до различни други тъкани за употреба; – водород, сероводород, въглероден двуокис и метанови газове; – лактат, пируват, сукцинат и формиат.

Прием на синбиотици

Приемът на пробиотична добавка, в която също така е включен и подходящ пребиотик, има много полезни свойства. Най-важното е, комбинацията да е в състояние да лекува и регулира чревната флора. Особено след унищожаването на микроорганизмите от прием на антибиотици, химиотерапия или лъчева терапия.

Без полезни организми в храносмилателната система, правилното храносмилане, абсорбция, и/или производство на хранителни вещества, не може да се осъществи. Синбиотикът също потиска развитието на гнилостните процеси в стомаха и червата. По този начин предпазва от възникването на редица сериозни заболявания. Като хранителни алергии, улцерозен колит, запек, диария, ракови заболявания, стомашно-чревни инфекции и така нататък.

Като правило, синбиотичният продукт съдържа 1- 10 милиарда активни клетки. Те се приемат по няколко пъти на седмица, ако не и всеки ден. В случаите, когато е вземан антибиотик, понякога се препоръчва да се взема такъв продукт по няколко пъти на ден. За предпочитане поне 30 минути преди хранене.

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Инулинът пребиотик № 1

Хранителните влакна (фибри)- грижа за червата!

Пробиотици

КАНДИДА ТЕСТ

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ

Candida и антибиотичният синдром

Материалът Синбиотици – за „приятелска флора“ в червата е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Какво е инулин? Обикновено, когато хората чуят думата „инулин“, те учудено запитват „инсулин“? Да, думите са подобни, но химическата формула и механизъм на действие на тези вещества са напълно различни. Инсулин- хормон, който се произвежда от клетките на панкреаса. Инулин- естествен полизахарид, получаван от грудките и корените на някои растения.

Най-много инулин се съдържа в топинамбур (земна ябълка), а също и в цикория, чесън, глухарче, както и в модната сега ехинацея. Модерната „студена“ технология ни позволява внимателно да го извлечем от тези растения, като същевременно запазим биологичната му активност.

Инулинът по най-радикален начин влияе върху обмяната на веществата. Солната киселина в стомаха и чревните ензими разделят инулина на отделни молекули фруктоза и други малки фрагменти, които проникват в кръвопотока. Останалата неразделена част на инулина се извежда от тялото, увличайки със себе си маса от ненужни за организма вещества- от тежки метали и холестерол до различни токсини.

При това, инулинът подпомага усвояването на витамините и минералите в организма (особено на Ca, Mg, Zn, Cu, Fe и P). Инулинът подобрява обмяната на липидите – холестерол, триглицериди и фосфолипиди в кръвта. Затова намалява риска от сърдечносъдови заболявания, смекчава техните последствия, укрепва имунната система на организма. Активирайки работата на кръвоносната система, инулинът способства за извеждане от организма на солите на тежки метали и радионуклиди.

Освен това, допринася за развитието на бифидус бактериите в микрофлората на стомаха, подпомагайки по този начин, нормалното функциониране на стомашно-чревния тракт. Инулинът стимулира съкращаваща способност на чревната стена, което ускорява прочистването на организма от шлаки и необработена храна. Той премахва запека и диарията. Инулинът оказва имуномодулиращо и хепатопротекторно действие, предпазва от възникване на онкологични заболявания.

Приемът на продукти, които съдържат инулин, намалява нивото на захар при диабетици, предпазва от възникване на усложнения при диабета (ретинопатия, ангиопатия и т.н.). Поради това, инулинът се използва като биологично активна добавка за лечебно и профилактично хранене при диабет тип I и II, включително и при усложнена диабетна ангиопатия. А диабетиците по света са почти сто милиона души.

Добре е да се използва инулин при затлъстяване, атеросклероза, исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, жлъчно-каменна и бъбречно- каменна болест, артрит и остеохондроза. С цел да се засили действието на инулина в био-добавките го съчетават с други природни лечители, като целина, магданоз, облепиха, шипка, калина, женшен, солодка, елеутерокок. Биологично-активни добавки, които съдържат инулин, се предлагат в търговската мрежа. Добавките се пускат под формата на капки, капсули или таблетки.

И така, ползвайте за здраве, на който както му е удобно. Противопоказания няма.

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с чесън

Дисбиоза или дисбактериоза

Синбиотици

Хранителните влакна (фибри) – грижа за червата!

Пробиотици

Кандида тест

Тест за паразити

Хранене на органите

Здравословно хранене

Candida и антибиотичният синдром

Материалът Инулинът – пребиотик № 1 е публикуван за пръв път на Наноком ООД.