Тя също е намерена и в много телесни течности, включително слюнка, урина, гръбначномозъчна течност, околоплодна течност и кърма. По време на бременност, нивата на сиаловата киселина са повишени, което предполага нейното важно значение за имунната система, заедно с другите физически и умствени системи за развитие на бебетата.

Прекъснат метаболизъм на сиаловата киселина е наблюдаван при деца, които са със забавено развитие, имат груби лицеви черти, с уголемен черен дроб и/ или далак, и не успяват да произвеждат пигментация за кожата и косата. Подобно на други гликонутриенти, сиаловата киселина е важна за клетъчната комуникация и е имунномодулатор.

Като имунен модулатор, тя влияе върху вискозитета на слузта, което от своя страна отблъсква вируси, бактерии и други патогени. В лабораторни тестове, сиаловата киселина показва също така, че се бори с грипния вирус А & В много по-ефективно, отколкото повечето предписвани лекарства в момента на пазара. В действителност, сиаловата киселина беше показано, че е ефективна в защитата срещу вирусите, които причиняват хепатит, вирусна пневмония и обрив на устата/ херпес, както и обичайната настинка.

Изследователи от Япония, откриха, че сиаловата киселина блокира отделянето на хистамин. Това от своя страна намалява тежестта на астматичните бронхиални спазми и алергични реакции. Сиаловата киселина бързо се отделя от бъбреците и пикочния мехур. При лабораторни животни, 98-процента от сиаловата киселина е отделена в рамките на 6 часа от поглъщането и.

Изследвания при животни показват, че тя подобрява паметта, производителността и нивата на този захарид намаляват с възрастта. Сиаловата киселина също понижава нивата на LDL (лошия холестерол) и влияе на кръвосъсирването. Хората със синдром на Ларсон и алкохолна зависимост имат значително по-ниски нива на сиалова киселина. Това подсказва, че добавки съа сиалова киселина могат да бъдат от полза при тези болести, но са необходими повече изследвания, за да бъде проверено това предположение.

Сиаловата киселина е кисела аминозахар, която е била открита едновременно от няколко различни учени, които правели независими изследвания. Третият учен предложил правилната структура и име за сиаловата киселина (N-acetylneuraminic acid). Сиалова киселина идва от гръцката дума Sialos за слюнка. Сиалова киселина може да бъде намерена в суроватъчния протеин изолат или концентрат, и в концентрирани количества в яйцата.

Обърнете внимание: Основните захари не трябва да се приемат преди хранене. Те няма да навредят, но няма да направят и доброто, за което се вземат, защото захарите от храната ще отидат за гориво или съхранение. Когато тялото е вече задоволено, основните захари, взети след хранене, ще се използват по предназначение.

Още по темата:

Основни Захари

Тест за диабет

Тест за нивото на кръвната захар

Преодолей Диабета

Диабет

Тест за недостиг на витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Тест за паразити

Хранене на органите

Здравословно хранене

Материалът N-acetylneuraminic acid (сиалова киселина) – основна захар е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Манозата е основен играч в комуникацията между клетките и се абсорбира осем пъти по-бавно от глюкозата. Когато манозата е погълната, тя отива директно от горния стомашно-чревен тракт към кръвния поток, вместо да се превръща в гликоген или складира в черния дроб. След това се филтрира чрез бъбреците и изпраща към пикочния мехур за отделяне.

От осемте основни захари, важни за доброто здраве на хората, манозата е най-значимата. Тя е въвлечена в повече клетъчни действия от която и да е от другите основни захари и недостигът на маноза може да доведе до цяло множество здравословни проблеми.

Манозата се свързва не само с помощта и в комуникацията между клетките, но също и с потискане на туморния растеж и предпазване от паразитни, бактериални, вирусни и гъбични инфекции, с основната и роля при тъканното ремоделиране. Подпомагайки имунната система, манозата е необходима за производството на цитокини, които се борят срещу инфекции и болести.

Според изследванията, манозата облекчава възпалението при ревматоидния артрит, понижава кръвната захар и нивата на триглицеридите при диабетиците, намалява холестерола.  Помага при инфекции на пикочните пътища, може да помогне на пациенти с лупус, защото както показват изследванията, тези пациенти са с недостиг на маноза.

Учените от Гликобиологичния Институт в Оксфорд (Glycobiology Institute at Oxford ) са установили, че макрофагите имат манозни рецептори, които активират имунните атаки. E. coli бактериите, които се съдържат в лигавицата на пикочния мехур по време на инфекция, се закрепват към манозните молекули и се отделят по време на уриниране.

Това закрепване и механизма на изхвърляне могат да дадат на манозата по-висока успеваемост от антибиотиците в борбата с пикочните инфекции. D-Манозата може да се намери в някои плодове, включително червена боровинка, ето защо сокът от червени боровинки понякога се препоръчва като средство за борба с инфекции на пикочния мехур.

Манозата е открита в Gum Ghatti (индийска дъвка), която се получава от сока на дървото Индийска смрадлика.  Среща се и в някои други растения, като например Алое Вера, рейши (гъбата на дълголетието), гъбата шийтаке, някои трици. Може да се приема и допълнително чрез гликонутриентни добавки.

Обърнете внимание: Основните захари не трябва да се приемат преди хранене. Те няма да навредят, но няма да направят и доброто, за което се вземат, защото захарите от храната ще отидат за гориво или съхранение. Когато тялото е вече задоволено, основните захари, взети след хранене, ще се използват по предназначение.

Още по темата:

Основни Захари

Тест за нивото на кръвната захар

Симптоми за алергии и проблеми с кръвната захар

Тест за алергии

Тест за диабет

Преодолей Диабета

Диабет

Тест за недостиг на витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Тест за паразити

Хранене на органите

Здравословно хранене

Материалът Маноза – основна захар е публикуван за пръв път на Наноком ООД.