Основното препятствие е точно в началото на този процес, когато липсата на окисление не позволява превръщането на част от хранителните вещества в лимонена киселина. На този етап това засяга предимно глюкозата и мастните киселини. Това блокиране причинява ниското ниво на енергия. Обикновено специфични ензими вътре в клетките разделят молекулярния кислород в редица окислителни реакции. Те са наречени цикъл на лимонената киселина.

Фигура 1 показва диаграма на цикъла на лимонената киселина. Ще видите, че централната биохимична молекула, която насочва разградените хранителни вещества в цикъла, е пировиноградната киселина. Една молекула глюкоза се разделя на 2 молекули пировиноградна киселина, но пировиноградната киселина също може да се превърне обратно в глюкоза.

Основният проблем, който изчерпва енергията ни и води до съвременните заболявания, е блокиране на превръщането на пировиноградната киселина в ацетил коензим А. Това се дължи на необходимото окисление, което е повече или по-малко блокирано от микробите и техните токсини.

Основният ензим, необходим за този важен етап на окисление в митохондриите, е цитохром С оксидазата. Това е мястото, където е основното микробно запушване и е свързано с окисления глутатион вътре в клетката, след като е възстановил дехидроаскорбинова киселина (DHA) обратно до АК. Когато се редуцира отново от ензима глутатионредуктаза, окисленият глутатион вече може да насочи своята окислителна сила за изчистване на блокажи в цикъла на лимонената киселина. Например, да осигури производството на ацетил-коензим А и да осигури кислород за цикъла. Следователно глутатион редуктазата е важно биохимично вещество. То се нуждае от рибофлавин (витамин В2), за да функционира и се използва като индикатор за оксидативен стрес.

Фиг. 1: Цикъл на лимонената киселина

Въпреки това, с продължаващия дефицит на кислород, количеството на цитохром С оксидазата и други оксидиращи ензими все повече намалява. Производството на окислителна енергия в засегнатите клетки продължава да намалява.  Сега енергията се получава предимно от превръщането на пировиноградната киселина в млечна киселина. Когато това се случи, клетката преминава към производство на енергия от дрожди или гъбички. Това също е отличителен белег на раковите клетки.

Обикновено храната ни се разгражда на 2-въглеродни ацетилови групи. След това ацетил-коензим А доставя ацетиловата група в цикъла и я комбинира с 4-въглеродна оксалооцетна киселина. Така се образува 6-въглеродна лимонена киселина. Ако окисляването на пирувата се блокира, оксалооцетната киселина се натрупва, а достъпната лимонена киселина намалява. Това ни показва как можем да поддържаме цикъла на лимонената киселина да се преобръща: като пием лимонов сок! Важно е обаче да се използва истински лимонов сок, а не предлаганата лимонена киселина на прах вместо лимонов сок.

Тази диаграма също ни позволява да разберем, защо е важно в такава деликатна система да се изчисти окислителното запушване с биологични химикали, които природата е разработила за тази цел. А не просто да се заливат клетките със силно реактивни кислородни радикали. Както беше споменато, след освобождаването на натоварването с реактивен кислород тези биологични химикали моментално разполагат с антиоксидант за защита на чувствителните клетъчни структури.

Фигура 1 показва също, че витамин В3 (ниацин или ниацинамид) е необходим за повечето окислителни пътища. Това е най-важният витамин за производството на енергия, не само в тялото, но и особено за правилните мозъчни функции. За по-добра ефективност обикновено се комбинира с високи дози витамин С. Няма общо правило колко да се приема. 50 mg може да бъде минимумът за леки проблеми с окисляването. За лечение на шизофрения, например, са били използвани няколко грама на ден. Имайте предвид (полезния) ефекта на зачервяване на кожата от ниацина в сравнение с ниацинамида, който не предизвиква тази реакция.

Приемайте ниацин само на пълен стомах! Колкото повече възпаление има в тялото и колкото по-висока е киселинността на урината, толкова по-силно ще бъде зачервяването.

Назад                                                                                          Продължава

Автор: Walter Last

Книги за самолечение на Walter Last

Материалът Цикълът на лимонената киселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Описание

Алфа липоева киселина (ALA) – витаминоподобно вещество, антиоксидант, понякога наричан „универсален антиоксидант“, защото се разтваря и в мазнини, и във вода. Известна още като Витамин N6.

Тази киселина спада към групата на мастните киселини. Разтваря се както във водна, така и в маслена среда, което я прави уникална по своето действие. Синтезира се в човешкия организъм под формата на дихидролипоева киселина в недостатъчни количества. Двете киселини могат да преминават една в друга, притежавайки едни и същи свойства. Участва в метаболните процеси на протеини, аминокиселини, карбохидрати и мазнини, изпълнявайки ролята на коензим на метаболитните ензими.

Така тя стимулира процесите на горене на ниво митохондрия на клетката и повишава нивото на освободената енергия в организма, под формата на АТР (аденозин трифосфат).

Един от най-мощните антиоксиданти, неутрализира свободните радикали, както в клетката, така и извън нея, за разлика от другите извесни антиоксиданти, поради двойната й разтворимост.

Това е единственият витамин, който може да възстановява клетки.

Кои са източниците?

Тя се произвежда в организма, но в много малки количества и се среща в някои храни, по-специално черен дроб и дрожди. Има само ограничени познания за хранителните източници на този елемент.

Обаче, храни, които съдържат митохондрии (специализиран компонент на клетките), като червените меса, се смята, че осигуряват повечето алфа липоева киселина.

Добавки с липоева киселина се предлагат също в търговската мрежа.

Симптоми за недостиг

Въпреки че когато я открили за първи път, решили, че алфа липоевата киселина е витамин, бъдещите изследвания установили, че тя се произвежда в човешкото тяло и по този начин не е основен хранителен елемент. По тази причина, дефицит на алфа липоева киселина не е регистриран при хората.

Клинично изследвани полезни действия

– Диабет тип 1
– Диабет тип 2
– Витилиго
– Глаукома
– Хепатит

Как да се приема?

Количеството алфа липоева киселина, използвано при изследвания за облекчаване на диабетни невропатии е 800 мг на ден, а за глаукома 150 мг на ден.

Обаче, много по-ниски дози, като 20-50 мг на ден, се препоръчват от някои лекари за цялостна антиоксидантна защита, въпреки че няма ясни доказателства, че от такава обща употреба има някаква полза.

Има ли някакви странични ефекти или взаимодействия?

Нежелани реакции, свързани с употребата на алфа липоева киселина са редки, но могат да включват кожен обрив и възможна хипогликемия при пациенти с диабет.

Хората, които имат недостиг на витамин В1 (като алкохолиците, например) трябва да приемат и витамин В1, заедно с добавката от алфа липоева киселина.

Постоянната употреба на алфа липоева киселина при животни е довела до намеса в действията на витамин Н, биотин. Дали това има значение и при хората, остава неизвестно. Към момента не са известни лекарствени взаимодействия с алфа липоевата киселина.

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Диабет

Проблеми с очите

Кожни проблеми

Черен дроб и жлъчен мехур

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Материалът Алфа липоева киселина (Alpha Lipoic Acid) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.