През 1990 г. американският учен биохимик R. Cowen публикува свои парадоксални данни от наблюдения в областта на диетологията. Парадоксът се заключава в това, че неговите пациенти от съображения на „безопасност“, отказвайки се от употреба на яйца и месни продукти значително наддавали на килограми, надебелявали. Както се оказало, виновникът за това било отсъствието в храната на витамин В4 – холин.

Изследванията, проведени през последните години, завършиха през 2002 г. с поредния сюрприз. Медици от Хамерсмитската болница в Лондон съобщиха, че синдромът на хроничната умора, по техни данни, се явява следствие на химичен дисбаланс в мозъка. Един от виновниците за който е недостигът на витамин… В4.

Ако се отчете, че само във Великобритания от това не изучено до край заболяване страдат половин милион човека, а по темпа на ръста му по данни на МЗО то влиза в първата двадесетица на болестите на съвременния човек – резонансът от работата на англичаните ни заставя внимателно да се вгледаме в „стария ни познат“.

Място на работа – мозъка

Своето появяване той дължи на немеца Штрекер, който го извлича от жлъчка (от там и името му) в далечната 1862 г. След пет години руснакът Дяконов отделил холин от яйчен жълтък, показвайки, че той се явява съставна част на лецитина (lecitios – жълтък, от англ.) – липид открит от френския учен М. Гобле още през 1848 г. Н. Лукин формулирал идеята за добавъчните фактори на храненето.

Но, са били нужни още 70 г., докато през 1932 г. англичанинът Бест публикува своите данни за предотвратяването с холин на мастната инфилтрация на черния дроб, предизвикана от отстраняване на панкреатичната жлеза. Между другото от този момент се появил нов медицински термин – „липотропен“ (lipus – мазнина, лат.), т.е. необходим за обмяната на мазнините.

Сред „събратята“ си витамин В4 изглежда доста скромна фигура със своята тясна специализация. До момента са установени три негови основни функции, но какви! Холинът се явява незаменим предшественик на един от основните нейромедиатори – ацетилхолин (химичен предавател на нервния импулс). Холинът е важен компонент на специфичните фосфолипиди (тухлите на мембраните) на нервните клетки и миелиновите мембрани – защитното покритие на нервните влакна.

Холинът се явява донор (доставчик) на едновъглеродните (метилни) групи, подобно на витамините В9, В12 и бетаина, участвайки по този начин в един от най-важните процеси при обмяната на веществата в организма на човека. Оказва се, че Витамин В4 е толкова важен за нашия организъм, че някаква част от него с помощта на витамините В9 и В12 ние можем да синтезираме самостоятелно.

Обаче, това не покрива всички нужди, във връзка с което допълнителното въвеждане на холин с храната се явява необходимо условие за нормален ръст и функциониране на почти всички живи същества. И ако дозите при другите витамини се определя в милиграми, то дневната доза В4 за човека е от 1,5 гр.(!) до няколко десетки грама при всевъзможни натоварвания и болести.

Излишъкът на холин в човека не е страшен – явявайки се донор на метиловите групи. Той „обезврежда“ много опасното вещество, натрупващо се в кръвта – хомоцистеинова киселина, която играе, по някои данни, инициаторска роля при атеросклеротичното поражение на съдовете. Във връзка с което в края на миналия век тя получи от медиците името – „новия холестерол“.

Приказката – лъжа ли е?

При недостиг на холин се появява чувство на умора, слабост, раздразнителност, необясними нервни сривове. За децата е характерно разсеяно внимание и ниска способност към обучение. Отчитайки, че холинът е важен строителен материал за мозъка, неговия недостиг в храната на бременните и децата през първите пет години може по много трагичен начин да се отрази на умствените възможности на детето. В състава на лецитина, В4 способства за транспорта и обмена на мазнините в черния дроб. А неговият недостиг в храната води до мастно израждане на черния дроб; дългото отсъствие – дори до смърт.

Но ако се нормализира храненето – изменението, все едно че не е било. Съвременната медицина препоръчва приема на холин при значителни физически натоварвания, особено спортни, при нервни изтощения, съпроводени със стрес или травми на мозъка и поражения на периферната нервна система. Например, той прекрасно се представя при дистонии (неконтролирани движения и потръпване – тикове), инсулти, полиневрити. В края на осемдесетте години на миналия век бил проведен експеримент. Английски психофизиолози давали по 10 гр. холин на група доброволци в продължение на 10 дни.

Тестовете, проведени в началото и в края на експеримента, показали значително подобряване на кратковременната памет на изпитваните, т.е. способността да запомнят. Въвеждането на холина намалява нивото на холестерола, нормализира съотношението на липопротеидите в кръвта и притежава хипотензивни, т.е. намаляващи налягането (на хипертониците им е познато) свойства. Всички тези качества на В4 са изключително важни за болните от атеросклероза. Защо ми се прииска да ви разкажа за този витамин? Много просто. С неговия пример исках да покажа, как често нашите човешки заблуждения ни носят вреди.

Световната истерия с холестерола, а сега и с отслабването, ни доведе до там, че много хора, въпреки здравия разум, въоръжени с калкулатора пресмятат всяка калория. Забравяйки, че залога за здравето, прекрасното самочувствие и красивата фигура е разнообразното, рационално хранене и редовните физически упражнения. Движението е най-важния „витамин“ за нашия организъм! Забележителните полезни и апетитни пържени яйца на очи паднаха жертва на модата. Жалко. Нали жълтъка – това е шампиона по съдържание на холин.

Един жълтък – това е минималната дневна доза В4. За да я получите, трябва да изядете почти 300 гр. черен дроб, 600 гр. грах, 500 гр. соя или 5 кг. картофи, 15 кг. моркови, 1.5 кг. телешко месо, 3 кг. кашкавал, да изпиете 5 литра мляко(!) или 1 л. слънчогледово нерафинирано олио!

При разпространителите на БАД (биологично активни добавки) за особено доверчивите има препарати, съдържащи лецитин. За любителите на подобна „екзотика“ веднага ще кажа – правят ви на глупаци! Простия бабин разбит със захар жълтък или яйце ще изпревари със сто точки напред всяко подобно заблуждение. Това дори да се обсъжда е скучно. До нови срещи.

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов– ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Какво трябва да знаем когато си купуваме витамини!

Разделният прием на витамини: мода или необходимост?

Витамините минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Синтетични или натурални витамини? Как да четем етикетите?!

Любопитно за вас…

Тест за паразити

Материалът Витамин В4. „Тесният“ специалист с „широк профил“ е публикуван за пръв път на Наноком ООД.