Вие не ме убедихте“… „Ако витамините бяха толкова важни – никой нямаше да доживее до старост, а ето живеят си хората и без тях!“… „На мен витамините ми стигат, аз пия сокове?!“… „Вие самите вярвате ли, че това е необходимо и полезно?“… Всеки читател може да добави в тази „касичка“ още поне две-тройки свои аргументи. Дайте да се уточним веднага.

Вярвам, не вярвам- това е теологично понятие. Ние не сме в църква. Лош е онзи специалист, който „вярва и не вярва“, той трябва да знае! Иначе, що за специалист е той- това е някакъв „псевдо терапевт“?! И второ. Аз не съм си поставил за цел да убеждавам някого. В популярните статии просто се дава научна информация в достъпна и разбираема форма. А изводите с помощта на „новите знания“ е желателно всеки да си направи сам.

Ако възникват въпроси, просто се обърнете за помощ и ще я получите. От една страна – „спасението на давещите се е в техните ръце“, а от друга „знанието е сила?!“ Това още на никой не е донесло полза. Този, който редовно чете моите статии е забелязал, че в тях аз специално акцентирам вниманието към съдържанието на витамините и микроелементите в нашите хранителни продукти и ги съпоставям с необходимите дневни нужди на организма.

Прости аритметични сметки са достатъчни, за да ги съпоставите. Единственото, върху което искам да насоча вниманието на читателя е това, че съвременния живот толкова много е притиснал биологичния организъм, че без намесата на науката, без нейните препоръки едва ли ще ни се удаде възможността да се порадваме на поредната новогодишна нощ на третото хилядолетие.

Вие сте достойни за това

Днес предлагам да продължим запознанството с незаменимите и жизнено важни за организма вещества, постъпващи в него само отвън. И така – рибофлавин – витамин В2. Колкото и да е парадоксално, открили са го много по-рано преди да разберат, че са го открили. През далечната 1879 г. англичанинът Блайт отделил от млечната суроватка ярко жълти кристали, фосфоресциращи със зелен цвят и ги нарекъл флавин (Flavium- жълт, лат.) По-късно им се удало да го отделят от мускулите и урината на кравите.

Наистина титанична работа провежда американецът Кун със сътрудниците си, който за да получи 30 мг. кристали на това вещество преработил 10000 кокоши яйца. През 1935 г. била идентифицирана неговата структура и го нарекли рибофлавин- витамин В2. Било времето на великите витаминни открития! Една след друга изчезвали страшни болести за човечеството- бери-бери, пелагра (болестта на бедните), рахит, скорбут- достатъчно било просто да се включат в приема недостигащите химични съединения.

Обаче с В2 било сложно. Учените не можели да разберат каква работа изпълнява този „златист“ витамин в организма? Никакви конкретни заболявания от неговата липса не били забелязани. Обаче симптоматиката на недостига на витамин В2 била твърде разнообразна и специфична. Разсъдете сами.

При нарастване на авитаминозата (недостиг на витамини) се появявали признаци: отначало обща слабост и недостиг на сили, загуба на апетит. Лош сън и безсъние. Главоболие. Хапането на устните (този симптом е познат почти на всички, но малко хора знаят, че цепнатините в краищата на устните- са „поздрав“ от В2). В хладното време на годината се лющят устните? Е, досещате ли се? Много жени, особено изтощените от диети за отслабване, се оплакват от сухост и лющене на кожата особено на откритите части на тялото (ръце и лице).

Тази категория са обикновено мечта за козметиците, собствениците на парфюмерийни магазини, пробивните и настойчиви продавачи на БАД (биологично активни добавки). Ще използвам думите на всяка реклама „Вие сте достойни за това!“. Няма да спра да повтарям- кожата се храни отвътре, тя не е градинка на вилата. Кремовете- те са един от „честните“ начини да ви „влязат под кожата“.

Само си представете: в момента, когато вашият организъм е в катастрофа, не му достигат витамини за регенерация на стари, отмиращи тъкани, на вас ви предлагат „мазилка“ за повърхностен козметичен ремонт? А пърхотът? Да, често пъти това е просто сигнална лампа за вашия организъм. Той се опитва някак да почука на вашата… глава. Нарушението на виждането при здрачаване. Страхът от светлината- ярката светлина дразни до сълзи, заставяйки ви да примижавате. Познато ли ви е? Нататък- повече.

Нещата приемат сериозен обрат: възпаляват се клепачите, слизестите обвивки на очите. Възпалява се езика, става червен и оттекъл, обилно се отделя слюнка. Появява се повишена болезнена чувствителност, повишават се сухожилните рефлекси, дистрофични поражения на кожата и лигавиците. Малокръвие. Разбира се, за един витамин това е твърде много. В това се и криела загадката за учените.

Последващите интензивни изследвания прояснили картината. Оказало се, че витамин В2 е колективно „същество“. И без неговото участие бездействат други витамини, например РР, В6, Д, В9 (фолиева киселина). Всъщност, натрупващият се вторичен витаминен дефицит дава такава „разностранна“ симптоматика. Такова е коварството на „скромния“.

Авитаминозата? Нещо просто…

Рибофлавинът е широко разпространен в природата. Както в растителния така и в животинския свят. Но! Неговото съдържание в това цялото многообразие е лесно да се запомни. В 100 г. черен дроб, дрожди и 5 кокоши яйца се съдържа дневната норма от витамина. Във всички останали той е 10-100 пъти по-малко. Това е- едно! А второ- е това, че той много бързо се разрушава под действието на светлината, да и още, продуктът става токсичен!

Така на светлина за един час в бутилка мляко „загива“ 1/10 част от рибофлавина. Няколко часа и… опс!!! Той е по-устойчив от другите на нагряване, но само в кисела среда, а при пастьоризацията на млякото се губи 15-20% от него. На нас ни е нужен 2-3 мг. дневно (по стари сухи отчети). Животът, обаче не стои на едно място. Какво ние знаем за него сега? Че той е един от важните антиоксиданти (защитава ни от свободните радикали на кислорода), който интензивно се изразходва при всякакъв стрес, физически и психически натоварвания, многочислени остри и хронични възпалителни заболявания.

Рибофлавинът е своеобразен двигател на организма, който в състава на специалните белтъци без умора работи на „енергетичните“ станции клетки-митохондрии и помага за превръщането на получената енергия в мускулна активност. И още! Той способства за строителството на самите тези мускули, защитава ретината и лещата на окото от ултравиолетовите лъчи. Помага на стомаха да изработва лигавицата. Охранява мембраните на съдовете и капилярите.

Предотвратява процесите на стареене в организма, овлажнява кожата. Този „златист“ витамин ни прави енергични и темпераментни. В2- „горда птичка“. Той е на нож със своя брат тиаминът (В1). Въвеждането на последния води до загуба на рибофлавина. Така на него му въздейства и никотинамидът (РР) и излишните мастни киселини. Наистина биохимиците изясниха, че за това са виновни продуктите от разпада на витамините и „стресовите“ хормони. Аргументите в защита на последните са пролетно-есенните изостряния на авитаминозата на В2.

От всичко казано до тук следва, че недостигът на витамин В2 в наши дни не е такава рядкост. По данни на американците тази участ постига всеки трети жител на цивилизованите страни. Особено това се отнася за старите и възрастни хора, от които почти всеки втори страда от недостиг на рибофлавина в кръвта. Това е наистина толкова тревожно и сериозно, че от правителствата на САЩ, Канада и Русия бяха предприети мерки за допълнителна витаминизация на брашното с В2.

И накрая! Току що съобщиха, че пиянското бълнуване- е недостиг на рибофлавин! А вие какво си мислехте- че водката е виновна?

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов– ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия.

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Какво трябва да знаем когато си купуваме витамини!

Разделният прием на витамини: мода или необходимост?

Витамините минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Синтетични или натурални витамини? Как да четем етикетите?!

Любопитно за вас…

Тест за паразити

Материалът Витамин В2. Скромното обаяние… е публикуван за пръв път на Наноком ООД.