Водата

Вода – състои се от една част кислород и две части водород. Въпреки че мозъкът е 1/50-та част от общото телесно тегло (което е 75% вода), той получава 20% от кръвната циркулация, тъй като се състои от 85 % вода. Водата е от жизненоважно значение за мозъка, както и за останалата част на тялото. Всеки ден 2-2,5 литра вода трябва да влизат в храносмилателния тракт, слюнчената, стомашната, чревната и второстепенната жлезна секреция допринасят за още шест до седем литра.

От това общо количество само около 150 мл. се губят с фекалните отпадъци. Останалото е необходимо на организма, за да функционира. Водата е необходима за провеждането на химични реакции – наречена хидролиза – в тялото. В клетъчната мембрана, осмотичният воден поток генерира “хидроелектрическа” енергия, която се превръща и съхранява в енергийни бази под формата на ATP и GTP.

Водата също изгражда структури и повърхности, насочва материалите за изграждане и слепване на клетките, и също така определя гъстотата на “леда” при висока температура на тялото. Продуктите, произведени от мозъчните клетки се транспортират по “водни пътища” до всички части на тялото.

Протеините и ензимите стават по-ефективни при наличие на вода. Елементният ред по важност за тялото е кислород, вода, натрий и калий. Усвояването на натрия и хлоридните йони е най-важният фактор, насърчаващ водното движение. Натрият е необходим за оцеляването. 27% от телесния натрий се складира в костите под формата на кристали, които придават твърдост на костите. Натриевият дефицит е допринасящ фактор за остеопорозата.

По време на периоди на дехидратация, натрият се отделя от костите, за да се поддържат нормалните му нива в кръвта. Предписваните на възрастни хора диети без сол, особено утежняват и без това влошената ситуация. Повечето проблеми, ще бъдат решени като просто се добавя повече вода към храната, а не по-малко сол. С увеличената консумация на вода, приема на натрий вече не представлява проблем. Диетите с ниска консумация на сол в крайна сметка ще доведат до нарастване на киселинността в някои клетки. Това води до ДНК увреждане, което е предшественик на заболяване.

С други думи, дехидратацията, допринася за заболяване. Без вода, тялото не е в състояние да промива натрупаните токсини, хранителните вещества нямат никакъв начин за придвижване до мястото, където трябва да отидат и накрая се изхвърлят като отпадък. Всичко това заставя цялата система да стане вяла и слаба. Друга полза от пиенето на вода, повече, от намаляването на умерения прием на сол, е ефектът и върху HTN (хипертония).

При обезводняване, организмът инструктира бъбреците да съхраняват натрия, който се концентрира в тъканите, принуждавайки ги да задържат водата, която обикновено се използва за потене и уриниране. Това състояние се нарича водно задържане или оток. Когато това се случи, тялото трябва да прилага голяма сила за придвижване на водата до нуждаещите се области. Тази увеличена мощност или налягане се нарича хипертония.

Тъй като тялото няма воден резервоар, който да използва, както камилата, то трябва да работи с приоритетно- разпределителна система. Когато няма достатъчно вода, 66% от нея трябва да бъде взета от вътрешността на клетките, 26% от външната страна на клетките, както и 8% от водата, държана в съдовото легло.

Цялата тази бърза компенсация с цел опазване на водните сили на кръвоносните съдове, за затваряне на техния лумен (кухина или канал), води до повишено налягане, познато като хипертония. За това състояние обикновено се предписват диуретици – с което започва омагьосания кръг. Солта е необходима за съхраняването на водата в тъканите, но когато се диагностицира хипертония, веднага се предписва безсолна диета заедно с придружаващата я рецепта на диуретик. Диуретиците изхвърлят и малкото останала вода от тялото; и, тъй като солта е забранена, ситуацията се влошава с всяка приета течност.

Първоначално са диуретиците, когато състоянието се влоши, следват бета-блокерите, следва калциев блокер и накрая байпас хирургия. Това е утвърден образец, освен ако пациентът не намери по-добро решение за себе си. Потреблението на вода е прекалено просто и евтино, за да бъде прието от медицинската професия, тъй като лекарствата са единственото решение, което се преподава в продължение на вече петдесет години.

Но какво точно са правели хората, преди да се появят компаниите с техните обещания? Във времето, постоянният пациент ще открие, че неговата нужда от тези лекарства намалява и резултатите ще бъдат очевидни. Едно ценно научно изследване показва, че понякога и тези, които страдат от язви на стомаха може би са дехидратирани.

Стомахът произвежда солна киселина. Лигавицата на стомаха остава незасегната от тази киселина, ако тъканите са добре хидратирани. Панкреасът произвежда воднист бикарбонатен разтвор, който неутрализира киселината, преди тя да премине в червата. Когато няма достатъчно вода за панкреаса, за да неутрализира киселината, се стимулира мускулен спазъм между стомаха и дванадесетопръстника, произвеждащ болка.

Полученият спазъм често се диагностицира погрешно като панкреатит. Тази болка спира, когато се изпият няколко чаши вода, последвано от изчакване за около двадесет минути. Болката никога не се наблюдава, ако водата е взета преди ядене. Този метод постепенно елиминира нуждата от медикаменти за язва в 3000 случаи на диспепсна болка (юни 1983, Journal of Clinical Gastroenterolog). В допълнение, много от пациентите в проучването също имали и астма, която се изчистила след увеличаване на тяхната консумация на вода.

Това провокирало допълнително изследване, разкриващо, че страдащите от астма са хронично дехидратирани. Проучванията показали, че 94% от астматичните пациенти получили облекчение в пиенето на голямо количество вода при първите признаци на проблеми с дишането; и когато те поддържали адекватен прием на вода ежедневно, астма-подобните симптоми изчезнали напълно.

Какво ли ще стане с друг подобен ефект на доминото? Белодробните тъкани се свиват, когато течността е намалена, което води до отделяне на хистамин в белите дробове и бронхите. Това ги заставя да търсят вода от други тъкани. Ако хистаминът не успее в получаването на повече вода, белите дробове се свиват.

Ако те останат стегнати за по-дълъг период от време, резултатите са хронични възпаления. Когато това се случи, се предписват антихистамини, които осигуряват временно облекчение. Проблемът си остава и във времето, при хронична липса на вода, клетките в белите дробове се разрушават, намалявайки още повече капацитета на белите дробове. Този проблем е решен само с прием на вода. Водата е най-евтиния медикамент.

Другите течности, особено тези, съдържащи кофеин, са с обратно действие, защото имат диуретични свойства, които увеличават процеса на дехидратация. Високото ниво на калий в тялото, също може да стимулира производство на повече от обичайното количество хистамин. Когато е налице недостиг на вода в организма, тялото започва да задържа солта.

Недостигът на сол в места, където е била очаквана, е основния виновник за астма атаките. Солта е естествен антихистамин. Но тя е ефективна, когато е балансирана с достатъчно прием на вода. Хистаминът е агент, с изключение на неговата водно- регулираща роля, който отговоря за отбранителните системи на тялото- антибактериални, антивирусни и срещу чуждите вещества. В дехидрирано състояние, хистаминовата дейност става ненормално увеличена и той се отделя в огромни количества. Болката в тялото е начин то да покаже, че в дадена област е отделен твърде много хистамин.

Беше доказано, че производството на хистамин намалява, когато е налице увеличен прием на вода. Хроничната болка е знак за хронична дехидратация. Водата е необходима в белите дробове, за да се поддържа влажността на въздушните пътища и така да се предпазят от изсушаване при вдишване и издишване. В първите стадии на астма, слузта се секретира, за да се защитят тъканите от изсушаване.

С течение на времето, ако няма прием на вода, слузта, която се отделя, започва да пречи на нормалното преминаване на въздуха през дихателните пътища. Натрият е естествен слузо-разбивач и обикновено пречи на слузното натрупване. Ето защо храчките имат солен вкус. Щипка сол върху езика, след пиене на вода, лъже мозъка да си помисли, че много голямо количество сол е влязла в тялото. Тогава, мозъкът изпраща съобщение за отпускане на бронхите.

Астматиците имат повишени нива на хистаминово съдържание в белодробните си тъкани, което регулира бронхиалната мускулна контракция. Тъй като едно от местата за водна загуба чрез изпарение е в белите дробове, бронхиалното свиване произведено чрез хистамина, означава по-малко водно изпаряване по време на акта на дишане. Това е една проста физическа маневра за запазване на водата в организма.

Средният прием на вода за 24-часов период е: от течности 1600 мл.; от храна 700 мл.; от метаболитна вода 200 мл. Средното отделяне на вода за 24-часов период е: от урината 1500 мл.; от потта 500 мл.; от издишания въздух 300 мл.; от изпражненията 200 мл. Това е нормалният баланс, но той не оставя никаква възможност да се случи нещо необичайно. Стандартните съвети за пиене на шест до осем чаши вода дневно рядко се следват. Това е абсолютния минимум количество вода, която е нужна на тялото, без никакви натоварвания.

Алкохолните напитки, кофеиновите напитки или дори плодовите сокове често са причисляват към необходимите течности. Обаче, газирани напитки, кафе и чай не могат да бъдат смятани като валиден воден прием, тъй като те съдържат кофеин. Както казах преди това, кофеинът има диуретични свойства, които принуждават тялото да загуби дори повече количество вода. Обезводняване се получава чрез обичайния прием на кофеин и алкохол, които причиняват изпомпване на повече вода във водните пътища на нервната система.

Това означава, че трябва да бъде осигурено повишено кръвообращение около нервите. Този процес включва освобождаване на хистамин от обвивките на клетките, които покриват нервите, причинявайки възпаление, което в крайна сметка ще увреди нервите с по-бързо, отколкото това може да бъде поправено. Резултантните физиологични симптоми са на МС (множествена склероза). Стимулантите засягат централната нервна система.

В същото време, те също действат и като дехидратиращи агенти, заради техния диуретичен ефект върху бъбреците. Постоянното използване на кофеинови напитки или алкохол лишава организма от неговата възможност за формиране на “хидроелектрическа” енергия и изчерпване на ATP запасения фактор в мозъка и тялото, което е способстващ фактор за кратката продължителност на живота и хроничната умора.

Многото кофеин също ще изтощи сърдечния мускул, поради непрекъснатата свръхстимулация. Ще потиска важната ензимна система – PDE (фосфо-ди-естеразен) – която е свързана с развитие на обучението и паметта. Много болезнени нарушения могат да бъдат коригирани с адекватен прием на вода. Включително диспепсна болка, ревматоиден артрит, артрит, ангина, болки в гърба, периодични болки в краката, мигрени и колит.

Сутрешното гадене е сигнал за жажда, както на майката, така и на плода. Сухата уста е най-последния знак на дехидратация. Тялото може да страда от обезводняване дори когато устата е все още доста влажна. Още по-мрачен сценарий, при възрастните хора, устата ще бъде очевидно суха и въпреки това жаждата няма да бъде усетена или изпълнена. Синовиалната течност в ставите, бурсите (малки кухини с еластични стени) и сухожилните обвивки са главно от вода. Тъй като синовиалната течност е намалена, за компенсация хистаминовите нива са повишени и произведената болка в крайна сметка води до хроничен артрит, бурсит и тендинит.

Болките ниско в гърба също са сигнал, че водните запаси са ниски. 75% от теглото на горната част на тялото се поддържа от водния обем, съхраняван в междупрешленните дискове. Докато само 25% е поддържан от влакнестите материи около диска. Веднага, след като обезводняването стане факт, всички части на тялото започват да страдат. Особено междупрешленните дискове и техните съединения. Петият лумбален диск е засегнат на 95%. Рядко, ако изобщо е признато, обезводняването е приемано като причина за тези симптоми.

Вместо това, се предписват лекарства. Хроничният запек изчезва с увеличаването на водата. В допълнение към фибрите, за да бъдат ефективни, трябва да се приемат и големи количества вода. Осем до десет чаши филтрирана вода в момента се препоръчват, с два до три литра за поддръжка. Най-доброто време да консумирате вода е 1/2 час преди всяко хранене и 2 1/2 часа след всяко хранене. Също така е добра идея да добавите още две чаши вода по време на най-голямото хранене и преди лягане. Въпреки това, жаждата винаги трябва да бъде задоволявана, по всяко време.

Ако позволите на дехидратацията да продължи, тялото няма да е в състояние да функционира правилно. Това е причина за стрес в системата. Ендокринната система е неизправна и хормоналното равновесие е прекъснато. Лимфните течности стават гъсти, причинявайки стрес на имунната система и обща загуба на тъканна оксигенация. Водата непрекъснато промива пикочния мехур и пикочните пътища. Тя премахва бактериите, които иначе си стоят и се размножават!

Източник: www.innvista.com