Витамин В6. Всичко е под контрол

Витамин В6 (пиридоксин)

Древният мореплавател се обръщал към Нептун, попадайки в буря така: “О Боже!” Ти можеш да ме спасиш, ако пожелаеш, а можеш и да ме погубиш. Но каквато и да е твоята воля, своето кормило аз ще управлявам по мое усмотрение…” М. де Монтен Ако се блокират всички процеси в организма, в които витамин В6 взема участие, с помощта на антивитамин- животното загива, а недостатъчното негово постъпление от храната води до тежки разстройства, които с лекота се премахват при въвеждане на витамина.

Диапазонът на неговото действие е от усвояването на глюкозата от клетките до осигуряване процесите на висшата нервна дейност. И всичко това е витамин В6 или пиридоксин- грандът на витамините, доставчикът на монарха Негово Величество Мозъка, един от най-важните водоразтворими витамини.

Роди се и послужи

Неговото откритие е свързано с търсене на лечение на пелаграта, грозно и смъртоносно заболяване, свирепстващо в много страни до средата на миналия век. През 1926 г. Холдебергер установил, че симптомите на пелаграта при плъховете, не поддаващи се на лечение с витамин В1 и В2, преминават при хранене на животните с дрожди. Съдържащият се в тях неизвестен компонент той нарекъл “червен фактор”. През 1938 г. го извлекли, синтезирали и нарекли витамин В6 или пиридоксин. Както се доказва, за пелаграта в човека той няма отношение- виновника там е витамин В3.

Но съдбата му не е била да си остане просто “червения фактор”. Скоро се изяснява, че процеси свързани с аминокиселините (съставните тухли на белтъчините) са възможни само при участието на пиридоксина. Точка по този въпрос поставя американеца Снел, отделяйки през 1944 г. две разновидности на този витамин: пиридоксал и пиридоксамин. Съвременната медицина смята, че недостигът на пиридоксин е в основата на повече от 100 различни разстройства на здравето и сериозни заболявания.

И макар, че той е широко разпространен в растителния и животински свят се синтезира от микрофлората на червата. Съвременните технологии за приготвяне на храната и широко разпространените дисбактериози (все по-често роля има и безсмисленото приемане на антибиотици), високата скорост на разход на витамина при стрес и физически натоварвания- задължават специалистите да бият тревога- недостиг на пиридоксин изпитват до 80% от хората! По данни на Световната Здравна Организация само 1-2% от населението на планетата имат нормално ниво на витамина.

Какво могат кралете?

В нашия организъм пиридоксинът заема множество “ключови постове”.

Първо: той стои начело на веригата за използване на глюкозата от клетката като енергиен субстрат, с други думи, определя ефективността на използването на въглехидратите от кръвта за получаване на енергия. “Затруднението” от използването на вече постъпилата в клетката глюкоза води до явление, характерно за хипогликемията – постоянна умора, нервност, безсъние, подтиснатост, неспособност да се справяш с ежедневните си задачи – “всичко ми се изплъзва от ръцете”. Психофизиолозите дори смятат, че честите прояви на агресивност – това е подсъзнателен механизъм. Интуитивен начин човекът по пътя на изхвърляне на адреналина да увеличи достъпността на енергийния материал до клетките.

Второ: пиридоксинът се явява главният катализатор на обмена на аминокиселините и това което е изключително важно, синтеза от тях на преобладаващо мнозинство нейромедиатори (предаватели на нервния импулс в мозъка и нервните проводници) – серотин, неропинефрин (способства за доброто настроение) и др.

Трето: без витамин В6 е невъзможен синтезът на хема в хемоглобина, което се превръща в анемия при достатъчно или дори излишно количество на желязо в кръвта. Това влачи след себе си кислороден глад на тъканите и органите. Външно се проявява с появата на чувство на слабост, “безпричинна умора”, сънливост, когато съня не носи почивка, раздразнителност за дребни неща, често главоболие.

Както нито един друг витамин от група В, пиридоксинът демонстрира “колективност” в действие. Така той в съдружие с витамините В9 и В12 пази ДНК от повреди. По мнение на английски специалисти защитава клетката от раково израждане. Тази троица защитава нашия организъм от атеросклерозата. В6 има общо дело с витамин В1 и в същото време между тях има нетърпимост- дори ги въвеждат разделно.

Да пия или да не пия?

Проведените през последното десетилетие научни изследвания с помощта на най-съвременни модели и методи, позволиха да се разработят препоръки за целево използване на витамин В6. Сега лекарите обезателно го предписват при: токсикози на бременни, при това толкова удачно, че дори го препоръчват за профилактика на “морската болест”.

При предменструален синдром, паркинсонизъм, неврити и радикулити- в комплекс с други събратя от “В” клас, гастрити (нормализира киселинно-образуващата способност на стомаха), анемии, дерматити, (особено невродермити). За намаляване токсичността на противотуберкулозните препарати, пероралните контрацептиви и антибиотици. Например, беше установено, че при въвеждане на пеницилина се образува вещество с анти- В6- витаминни свойства. Острият дефицит на пиридоксин- това е като “натоварването” с редовен прием на алкохол, което се отразява на нервно-психичното състояние, здравето и самочувствието на пиещите.

Американските неврофизиолози препоръчват обезателно въвеждане на пиридоксин при жертвите на стресови ситуации, което повишава психологическата устойчивост, подобрява настроението и самооценката. Много женски болести са свързани с натрупване в организма на женския полов хормон – естрадиол. Поради затруднение на прехода му в естриол, който лесно се изхвърля от бъбреците. Специалистите смятат, че този процес лежи в основата на такива болести като фибромиома, мастопатия, ендометриоза, предменструален синдром. Като в много случаи е свързан и с недостиг на витамин В6.

Дневната нужда на здрав човек от пиридоксин е 0.5-3 мг. в зависимост от възрастта. При заболявания и при изразен недостиг го въвеждат до 100-200 мг. и повече. Наистина, има отделни съобщения, че продължителния прием на големи дози може да доведе до повреждане на нервната тъкан. Своята дневна норма ние получаваме, изяждайки: черен дроб- 350 гр., дрожди- 400 гр., соя- 350 гр., орехи- 440 гр., риба- 750 гр., банани- 860 гр., постно месо- 1 кг., пилешко месо- 1,8 кг. и ако изпием 4 литра обезателно прясно мляко.

Наистина, това предизвиква черен хумор, нали? Ако добавим още и това, че при замразяване продуктите губят 15% от витамина, при варене и печене- 70-75%, а при консервиране- 90%, то какво ни остава на нас?

Така че, ако изведнъж вие сте започнали да забелязвате у себе си:

• бърза умора,
• състояние на депресия,
• свръх опадване на косата,
• поява на досаждащи цепнатини в ъглите на устните, устойчиви към приема на витамин В2,
• ако вас ви безпокои чувство на изтръпване на крайниците,
• мускулна (и друга) слабост,
• мързи ви да поглеждате към противоположния пол,

То следва да погледнете към аптеката!

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов – ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия