Витамин В12. Червеният витамин

Витамин В12 (Vitamin B12)

Кой за какво, а голия за банята! Ето и аз все за витамините. Днес ще поговорим за химически най-сложния от тях, към откритието на който колкото и да е странно, приложили ръката на физиката и… математиката! През 1868 г. е описана болест, която нарекли злокачествена (пернициозна) анемия. За нея така и си останало името пернициозна анемия или болест на Адисон- Бирмер.

Тя се смятала за заразна и неизлечима и за своята повече от столетие история е отнела стотици хиляди животи. Това е било толкова страшно за времето си заболяване, че когато през 1925 г. Уипл, а през 1926 г. Мино и Мерф съобщили, че пернициозната анемия се лекува с въвеждане в ежедневното хранене на животните и хората на суров черен дроб- те получили Нобелова награда (!) за 1934 г., макар техните отчаяни опити да намерят този антипернициозен фактор да завършил безуспешно.

Тонове суровина и милиони операции

Да разберат този фактор се оказало много трудно. Късметът се усмихнал едва през 1948 г. Две групи учени- американска и английска- едновременно и независимо една от друга отделили червените кристали на новия витамин, на който дали името “витамин В12”. Да се оцени техния труд може, само пресмятайки, че за извличането на витамина те използвали говежди черен дроб, където неговото съдържание е един на милион, т.е. за един мг кристал се е наложило да се преработят тонове суровина. Изключително сложната химична структура успели да разшифроват едва след седем години- през 1955 г. При това химиците се оказали безсилни- толкова сложен строеж имал новия витамин. На помощ дошли физиците.

Това бил първият опит да се определи структурата на вещество с помощта на нов метод- рентгено-структурен анализ. Първите данни, предвид сложността на обекта, на математиците се наложило отново да обработват с ЕИМ (били проведени повече от 10 милиона операции). За финален акорд в изучаването на неговата структура послужил пълния изкуствен синтез на молекулите, проведен едва през 1973 г. Сред класическите витамини той бил последен. “Причина за пернициозна анемия”- клеймото, което изиграло зла шега с В12. Изучаването на неговите свойства било едностранно, ориентирано само към това заболяване. Дори нормите за прием на витамина били определени, изхождайки от минималните дози, необходими на организма да се справи с анемията (3-5 мкг. дневно). Решавайки проблема човечеството го оставя в покой.

Още повече, че се намерили само две реакции, в които той взема участие: първата- преобразуване на аминокиселините и мазнините в енергия; втората- превръщане на някаква си там хомоцистеинова киселина, в аминокиселина метионин. Наистина, имало още работа за неговото участие в образуването на ДНК, но всичко това бледнеело пред триумфа на- “Победител на злокачествената анемия!”

Любопитството е оправдано

Защо ми харесват учените, заради тяхната непреходна способност да се съмняват?! Именно, тази черта постепенно извела нашия герой от мъглата, показвайки, че анемията е една от големите, но не единствена победа на витамина В12. Аз вече напомних, че края на ХХ век се ознаменува с едно много важно откритие на механизма на най-кръвожадната болест на човечеството- атеросклерозата. В развитието на болестта централно място заема повишеното ниво на хомоцистеиновата киселина.

Този агресивен агент “държи юздите”на четири витамина: В6, В9, В4 и както се оказа на В12. Спомниха си за него и диетолозите. На човечеството му се прииска да се раздели със своите телесни натрупвания, да стане стройно, подвижно и здраво. Отивайки на среща с “желанията на трудещите се”, на учените им се наложи да изпробват маса известни вещества и се оказа, че В12 в това “световно” дело е приятел и помощник.

Взема ли участие в синтеза на ДНК? А нека да го изпитаме при всевъзможни процеси, където е нужно активно зарастване, възстановяване на тъканите. Моля! Козметолозите отдавна са го взели в своя арсенал: тонус на кожата, подкожни мастни натрупвания и регенерация на повърхностния епител- всичко това е зона на действие на витамина. В травматологията- ускоряване срастването на костите при счупване. В12 е задължителен препарат при възстановяване на увредени нерви. Американците по всички кабелни телевизии рекламират препарати против псориазис. А ние по наш стар навик забравихме, че още през седемдесетте години проф. Давлатаров използва за лечение на това кожно заболяване високи концентрации на В12 и 60% от болните оздравели.

В организма на здравия човек е нужно примерно 5 мг. от витамина. Ако се прекрати неговото постъпление изведнъж, перниционната анемия ще се развие за някъде 3-5г. Но това, така да се каже, е ярко изразено проявление на отсъствието на витамина. Нима ранните стадии не се проявяват? Отговорът колкото и да е странно, може да се намери при “бащите-основатели”. В описание, дадено от Адисон, намираме пълен списък на симптомите на постепенно нарастване на авитаминозата на В12. В началото човекът го безпокои нарастваща слабост, повишена умора, понижена работоспособност, после започва да се оплаква от главоболие, раздразнителност.

В по-късните периоди е характерна загуба на апетит, намаляване на паметта, шум в ушите. Такива състояния действително не са рядкост. Особено, ако се отчете, че витамин В12 могат да го синтезират само някои микроорганизми, доставяйки го за животните и растенията. За нас го синтезират микробите в нашите черва, обаче, освен хазяина организъм за него има още много храненици, в това число- глисти, бактерии и гъби. Оказва се, че безобидното влечение на човека към сладкото стимулира интензивното поглъщане на витамина от собствената микрофлора на червата.

Човек със здрав стомашно-чревен тракт получава витамина само от продукти с животински произход: 30 гр. говежди черен дроб съдържа- 5-30 мкг.; 30 гр. кашкавал- 10 мкг.; 100 гр. печено- 4 мкг.; а чашка пълномаслено мляко- 5 мкг. витамин В12. Работата на учените продължава и аз мисля, че нас ни очакват още нови витаминни сюрпризи.

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов – ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия