Витамин В1 (тиамин). Витаминът на оптимизма

Витамин В1 (тиамин)

Днешният бърз прогрес на истинската Наука предизвиква у мен порой от тъжно чувство на съжаление, че съм се родил толкова рано! Не е възможно дори да си представиш до каква степен на могъщество ще достигне властта на човека над материята в близкото хилядолетие… От сто доларовата банкнота ме гледа Бенджамин Франклин- учен, казващ тези слова преди двеста години.

Казаното действително е отдавна, но под тези думи може и сега всеки да се подпише, макар че дълбочината на съвременните научни знания едва ли е по силите на някой да я оцени. Собствено, науката знае много.

И ако става дума за биология, за съжаление, много често между знанията и живота стои голямата пропаст на невежеството, рутината и скритите грехове на човешката леност! Затова освен напразното възхищение и очакване, че науката ще ви поднесе вълшебната пръчица си струва да се положат усилия.

Голямата наука – до нас

Днес ще поговорим за моя любимец- тиаминът или витамин В1. Това е моята първа и аспирантска “любов”. Скоро ще стане цял век, откакто човечеството се е заело с изучаването на специфичните компоненти на храненето, отсъствието на които повика смъртоносната болест бери-бери. Това нервно заболяване е било широко разпространено на Изток.

Милиони хора загивали от странен паралич (полиневрит). При това има писмени документи, доказващи, че много поколения китайци са знаели за лечебния ефект на оризовите трици, но или тези сведения не са получили широко разпространение, или към тях са се отнасяли скептично. През 1893г. холандският лекар Айкман, работещ на остров Ява забелязал, че ако хранят пиленцата само с изчистен варен ориз у тях се появявали симптоми подобни на болестта бери-бери. Също, както и при затворниците, където той практикувал (затворът не е санаториум, така е било във всички времена).

А добавянето към храната на оризови трици водело до оздравяване и на едните и на другите! През 1912г. полският биохимик Функ (бъдещ нобелов лауреат) формулира “теория на витамините”, съгласно която заболяванията бери-бери, рахит и скорбут са обусловени от отсъствието в храната на жизнено важни хранителни вещества и се опитал да ги отдели. Тъй като намерените съединения съдържали в своя състав амини (от химията- частици) той ги нарекъл “витамини” (т.е. жизнени амини).

През 1915 г. американците Мак-Колум и Дейвис установили, че растежа на плъховете зависи от наличието на два фактора в храната: един разтворим в органичен разтворител, който нарекли “А” и друг разтворим във вода- “В”. Факторът “В” излекувал пиленцата от бери-бери. Въобще трябва да се отбележи, че работата по изучаването на витамините вървели много бавно, тъй като чиновниците, от които зависело финансирането на работата (ох, познавам това племе!) черпели информация, както е прието от вестниците на чашка кафе, а те заразени от модната теория на Пастьор пишели, че “всички болести са от микробите”.

Едва през 1936 г. американецът Уилямс, работещ на свой страх и риск и изпитващ крайни нужди, получил и изучил структурата на кристалите на витамина от оризовите трици. Тъй като се оказало, че полученото вещество е само част от “фактора В” го нарекли “В1”. По нататък се оказало, че той играе важна роля в обмяната на въглехидратите в организма на животните и човека, осигурявайки клетките с енергия. Открили, че преди всичко той се съдържа в мускулите, по-малко в черния дроб, мозъка, сърцето и нервните тъкани.

В кръвта на здрав човек тиаминът е всичко 1- 1.5 мг / 100 мл. Че дневната потребност на витамина се измерва в 2-3 мг. А при еднократен прием на вече 5 мг, особено в състава на поливитамините, 3/4 от това количество просто отива в тоалетната. Парадоксално: колкото повече учените изучавали тиамина, толкова повече загадки се появявали. Тиаминът “се държал” не винаги “като витамин”, както подобава на катализатор на химичните реакции на обмена.

Когато се натрупали много факти се случила своеобразна “революция”, автор на която станал докторът на науките Островски. Той блестящо доказал, че витамините и в частност тиаминът са първите древни хормони, които в определени количества “събуждат” паметта на клетката, оказвайки им фантастичен лечебен ефект. Благодарение на неговата работа се преобръща законното право на мега терапията (приемане на големи дози витамини при лечение на различни заболявания).

Стресът? Вече не е смъртоносен…

Каквото и да е било преди, днес тиаминът блестящо се доказва в лечението и профилактиката на сърдечносъдовите заболявания (кардиомиопатиите). Той заслужено получи прозвището витамина на “оптимизма”. Неговият дефицит предизвиква чувство на мъчителна отпадналост, повишена умора, раздразнителност и липса на апетит. Често пъти нарушаване работата на стомашно-чревния тракт, мускулна слабост, “смазаност”, или както казват “осведомените”- синдром на хронична умора, а също разнообразни болкови усещания, в това число и в областта на сърцето.

Това не е нищо друго освен състояние свързано с недостиг на постъпление на витамина. Учените установиха, че влошаване на умствена работа се появява много по-рано преди изразените прояви за недостиг на витамина. Американците проведоха скоро серия от експерименти и доказаха, че допълнителния прием на тиамин подобрява с четвърт способността към обучение! Повишава настроението и комуникативността.

Студентите взели участие в него били по единни, енергични и съобразителни! Всъщност, при недостиг (само недостиг, а не липса) в постъпленията на тиамин е характерно агресивно и зависимо поведение. Особено е характерно това за злоупотребяващите с алкохол, наркоманите и подрастващите, получаващи бедна храна. Тиаминът често влиза в ролята на обезболяващо средство, например при невропатии, мигрени, някои форми на артрит и др. Както изясниха нашите биохимици, тиаминът е мощен защитник от разрушителното действие на стреса.

В един от експериментите описани от Виноградов, само вкарването на големи дози от витамина при моделирането на стреса позволило на животните да оцелеят, тогава когато в контролната група всички животни загинали! Възможно е в това да се крие прекрасния лечебен ефект на тиамина при деца с често повтарящи се простудни заболявания, присъщи за отслабнала имунна система. Това състояние е характерно и за възрастните.

Проведените клинични изпитания потвърдиха правотата на учения. Стресът влияе пагубно на лимфната и съединителната тъкан (спомнете си пристъпите на радикулит след тежки нервни сътресения), неусетно се поврежда сърцето и мозъка.

Цялата “сол” – е в обелките!

Витамин В1 е широко разпространен в природата. Особено богати на него са житните растения и дрождите: свинско месо – 1 мг, телешко – 0.23 мг, грах – 0.8 мг, соя – 0.9 мг, олющено просо – 0.6 мг, овесени ядки – 0.45 мг, елда – 0.5 мг, хляб пшеничен – 0.2 мг, ръжен – 0.18 мг в 100 гр. от продукта. Природата като на шега за нас го е опаковала в обвивката на плодовете. Например, в зърнените той е най-много в триците, в ябълките – в кората.

Развитието на технологиите е на обратно, стремеж, колкото може повече да се очистят продуктите. Не случайно специалистите препоръчват зърнен хляб или с триците! Добавете към това и изключителната чувствителност на витамина към нагряване, към окислението на кислорода във въздуха, към ултравиолетовото облъчване – и “здравейте, моля” – този витамин в нашата храна го няма. Затова и състоянието на авитаминоза (липса на витамина) е по-скоро закономерност за градските жители. Впрочем с днешните доходи и селяните също няма да го придобият.

Така че, без допълнителна аптечна порция тиамин няма да минеш. Но… и тук има уловка. Обикновено той влиза в състава на поливитаминни комплекси. Но при попадане вътре в организма между събратята витамини започва конкуренция за усвояване, която нашият герой не винаги печели. Ето всъщност откъде идва невеселия виц, че парите за витамини – това са “пари за тоалетната”.

Между другото, идеята за разделния прием на витамини пръв е предложил Островски още през 70 години. Но я осъществи една московска фирма, пускайки препарата Алфавит – най-добрия в света днес. Колко витамин В1 трябва да се приема? С упорство чиновниците на науката до сега препоръчваха 1-1.5 мг дневно.

Обаче, никой не взема в предвид, че нашия побъркан живот зад прозореца с постоянен стрес, диктува необходимост 50-200 мг. тиамин дневно. Нали за водоразтворимите витамини предозиране (в разумни граници) няма? Предлагат се препарати, които са с по-големи дозировки. Ако на вас ви предстоят значителни натоварвания, продължителни неприятности, настоятелно ви препоръчвам тиамин.

Днес учените разработиха и пуснаха мастноразтворима форма на тиамина – бенфотиамин. Той по количество и скорост на усвояване далеч превъзхожда своите водоразтворими събратя. А по лечебен ефект е сравним само с инфузно въвеждане на препарати с витамин В1.

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов – ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия