Почти всички храни съдържат небиологични химикали до някаква степен. Този процес започва с водоразтворимите торове, с които се злоупотребява и причиняват минерален дисбаланс, водят до минерален дефицит в житните култури; и продължава със свободното използване на хербицидите, пестицидите и дезинфекционните средства. Много от тези натрупани остатъци ние поемаме с храната.

Употребата на водоразтворими торове при отглеждането на житни култури води до подобно нарушаване на метаболизма на растенията, както строго ограничаващата захар диета води до хипогликемия при човека. Клетките са презаредени с някои вещества, докато други не достигат. В същото време сега, когато в храната има високо съдържание на небиологични химикали, необходимите хранителни вещества се срещат все по-рядко. John D. Hamaker в неговото “Оцеляване на Цивилизацията” (Hamaker-Weaver) дава следния пример за очертаващия се минерален дефицит, предизвикан от използването на торове.

През 1948 година най-високата концентрация на желязо в зелето е 94 ppm (части на милион), а най-ниската 20 ppm. През 1963 г. регистрираната средна стойност се понижава на 4 ppm. Историята била подобна и при другите зеленчуци. Общото заключение е, че средната стойност на минерала, съдържащ се в зеленчуците през 1963, е по-ниско дори от най-ниските концентрации през 1948. Най-последните резултати показват, че сега те са още по-ниски. Данните за 2000 г. на Министерството на Земеделието в САЩ (US Department of Agriculture) показват, например, че съдържанието на витамин С в броколите, гъбите и цветното зеле е наполовина на това през 1963.

Освен това, витамините А, В1 и В2 са намалели рязко, а калция в зърното е намалял със 78%. Съдържанието на минерали в един и същи вид зеленчук може да се различава повече от 100 пъти, в зависимост от качествата на почвата, в която той расте. Най-високите и най-ниските регистрирани стойности на манган в марулята, например, били съответно 169 ppm и 1 ppm. Съдържанието на селен в пшеницата варирало от 0.6 mcg/100 g в някои райони на Нова Зеландия до130 mcg/100 g в някои райони на Канада.

Съдържанието на витамини може да варира в подобни граници. Регистрираните стойности на витамини и минерали в храната се обезсмислят напълно, особено когато първоначалните данни са остарели с десетилетия. Минералното съдържание на обработваемата земя към момента е изключително ниско и бързо намалява, поради тежкото изтощаване на почвите, без да се мисли за възстановяването на онова, което вече им е отнето.

Наличните минерали в почвата зависят от разлагането на скалите. За да се ре минерализира почвата е необходимо да се добавят натрошени камъни към обработваемите земи. Тогава наличните минерали няма да бъдат отмивани от силните дъждове и ще се разтварят в киселините, отделяни от корените на растенията и така ще се абсорбират. Освен това подобряването на условията трябва да се поддържа, възвръщайки в почвите онова, което е било взето, като се използва компост и органични методи на земеделие.

Прекалената употреба на водоразтворими торове при бедни почви води до отглеждане на слаби и неустойчиви на заболявания и инсекти растения. Това оправдава използването на силно отровни селскостопански химикали, част от които остават в растението и плодовете и ние ги поемаме. Най-често засегнати от това са плодовете, отглеждани с търговска цел. Химикалите използвани в земеделието, могат да се натрупват в човешкия организъм, особено в мастните тъкани, а също и да увредят черния дроб.

Органофосфатните инсектициди, например, могат да причинят слабост, мускулно треперене, студено потене (един от първите признаци за увреждане на черния дроб), раздразнителност, астма, гадене и болки в корема. Органохлорните инсектициди, които включват DDT, Lindane, 2.4-D и 2.4.5-T са дори още по-токсични. Те засягат главно нервната система и могат да доведат до голямо разнообразие от симптоми, включително конвулсии, нечувствителност на крайниците, неконтролируеми емоции, страх, алергии и уродства.

Напоследък повечето пестициди и хербициди, използвани в селското стопанство, се свързват с неврологични заболявания, от типа на Алцхаймер и Паркинсон. Проявата на тези симптоми е нарастваща вследствие хроничното подлагане на ниски нива. Учените предполагат, че продължителната употреба на силно отровни химикали много по-вероятно води до неврологични разстройства, отколкото до чисто физически заболявания. В опитите с животни, системно подлагани на прием на пестициди се възпроизвеждат симптомите на болестта на Паркинсон. Хората, които са използвали пестициди в домашни условия, са два пъти по-застрашени да развият болестта на Parkinson, от тези, които не са.

Комбинацията от различни пестициди, най-вероятно води до по-висока токсичност, отколкото употребата им поотделно. Паракватът, обикновените хербициди и Манебът, както и най-често употребяваните фунгициди не влияят на мишките, които са били третирани с поне от тях. Обаче, когато са използвани и двата препарата едновременно, допаминовите неврони загиват при доста ниски нива или дори при най-малкото наличие на нива нормално считани за токсични. Продължителната употреба води до нарастваща невротоксикация.

Има безброй комбинации от слабо токсични остатъци в храната и водата и никой не знае по какъв начин те влияят на здравето ни. Само преди 100 години ракът и болестта на Parkinson са се срещали относително рядко и преди всичко при възрастни хора. Сега те имат епидемичен характер и дори децата и подрастващите развиват тези дегенеративни заболявания. Ракът и особено ракът на гърдата беше категорично свързан с натрупване на пестициди в организма. Някои широко използвани дезинфекционни средства могат да доведат до допълнителна опасност.

Органичните бромиди, особено метил- бромидът, унищожават пантотеновата киселина витамин В5) в обработените зърнени култури и могат да доведат до сериозни дефицитни разстройства. В последствие, дезинфектантът може дори да не бъде открит в дадена зърнена култура и тя да се счита за напълно безопасна. Обаче, растежът на такива зърнени култури е много слаб, което показва, че все пак те са били увредени.

Неправилното земеделие, пречистването, рафинирането, методите за обработка и приготвяне на храната доказват, че получаваме само частици от витамините и минералите, които бихме получили от необработена сурова храна, отглеждана в добри почви. Обаче, тези изключително ниски нива вече се приемат за нормални от здравните власти, защото класическите симптоми за сериозен дефицит все още не се забелязват при повечето хора.

Не ми се иска да мисля за дългосрочните ефекти от множеството под клинични дефицити. Месото, домашните птици, яйцата, могат да съдържат остатъци от антибиотици, пестициди и синтетични хормони, спомагащи растежа. Предполага се, че хормоните се разрушават при обработка и затова се считат за безвредни. Обаче, това не е така със синтетичните хормони или когато храносмилателната система на индивида е слаба.

Освен това, удивителен брой хранителни вещества могат да се погълнат чрез тъканите на устата, включително и огромните молекули на витамин В12, това може да включва и хормоните. Има данни за вторични сексуални изменения от обичайна употреба на пилета, хранени с хормони.

Освен с чернодробна дегенерация и различни форми на алергии и левкемия, натрупването на химикали се свързва и със синдрома на хроничната умора и заболявания на опорно-двигателната система… При хората с такива заболявания, черният дроб най-често е неспособен да неутрализира небиологичните химикали.

Автор:Walter Last

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Още по темата

Тест за недостиг на витамини и минерали

Любопитно за вас…

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ

КАНДИДА ТЕСТ

ТЕСТ ЗА АЛЕРГИИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ

НАТУРАЛНИ ТЕРАПИИ

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

МАСАЖИ

РЕЦЕПТИ- ЛЕЧЕБНИ

ХРАНЕНЕ НА ОРГАНИТЕ