Средният път

Най-важното е да се движим в правилната посока, дори и бавно. Страданието идва от вървенето в погрешна посока, без значение колко далеч сме напреднали духовно. И светецът ще страда, ако се движи в грешна посока, и грешникът ще се чувства добре, ако се движи в правилната посока. Всичко е за това, за правилната посока.

В действителност, това е среден път между удоволствие- търсене и умишлено или неумишлено страдание. По това прилича на пътя на Буда. За дълго време, Буда се опитвал да достигне просветление чрез екстремен аскетизъм. Той постил, докато накрая разбрал, че е на грешен път, че се нуждае от тялото си като партньор и поради това трябва да изпълнява своите изконни биологични нужди, че трябва да бъде твърд, но и мил с него. Той го нарича “Средният път”, и много хора, търсещи истината след него, установили, че това е правилният път за тях.

По същия начин, нашата духовна философия трябва да ни помага да се чувстваме добре в тялото, както и в ума и духа. Страданието е само за егото. Ако вместо това, ние се отъждествяваме все повече и повече с духа ни и нашето висше Аз, животът ни ще бъде съответно по-лесен и по-забавен- най-малкото, ще започнем само да предполагаме и да се чудим, дали случващото се ще се окаже истина. Нашата базова предпоставка е, че привличаме или се превръщаме в това, в което вярваме.

Ако приемем, че Вселената съдържа всички възможности, всички нюанси на добро и зло, правилно и грешно, желано и нежелано. Много по-привлекателно е да се вярва в една доброжелателна вселена, отколкото в отмъстителна такава, в един Бог на любовта, отколкото в Бог, от който се страхуваме. Тази духовна философия на средния път казва, че можем да изберем и да имаме това, което искаме. Просто трябва твърдо да вярваме в това, което искаме и да действаме по съответния начин. Обаче, има и уловка.

Трябва да бъдем внимателни какво избираме и от кое ниво на нашето съзнание избираме. Ако оставим егото ни да избере, обикновено изборът е погрешен. Това означава, че избираме нещо егоистично, за което ще трябва да платим по-късно. Ако егото избира удоволствие, сега, ще платим по-късно чрез страдание.

Ако, от друга страна, ние се ръководим от нашите най-високи идеали и вътрешния глас на своето висше ръководство, тогава ще изберем пътя, който ни води към постепенно увеличаващото се и трайно щастие. Тогава няма да се налага по-късно да плащаме за него със страдание. Най-лесният и безопасен избор, е да поискаме да изпълняваме целта, за която сме въплътени или просто да поискаме да следваме волята на Бог.

Разбира се, ние не знаем нашата цел или волята на Бог, поне не и на съзнателно ниво, с ума си. Хубавото е, че и не трябва да знаем, ние просто трябва да се оставим Той да ни ръководи. Стъпка по стъпка, във времето, слушайки своето духовно ръководство или следвайки нашия най-висок идеал. Това се нарича “живот чрез вяра” или “да се оставиш по течението”.

Автор: Walter Last

Книги за самолечение на Walter Last