Селен. Коледният “подарък” от Луната

Селен

“… и случаят, Бог изобретателят”. Цялата история на откритията на човечеството потвърждава истината: не бива предварително да се съставя списък на научните открития. Нямаше да го има Негово Величество Случаят. Рентген така и не би осветил фотолентата. Уотсън нямаше да намери грешки в сметките на известния химик Полинг и ние така и нямаше да разберем, че генетичната информация за целия организъм е опакована в ядрото на клетката във вид на спирала.

Ако асистентът не беше забравил да изключи термошкафа, Светът така и не би се досетил, че спирохетите – това не е само сифилис, но и язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника.

Срамежливият убиец

Селенът, сребрист метал, известен като родният брат на сярата, кислорода и телура. В таблицата на Менделеев те стоят един до друг. А при определени условия могат да се заместват един друг. Той отдавна бил известен като много рядък, много токсичен и отровен минерал, предизвикващ при животните: опадване на козината, цироза на черния дроб, куцане, пороци в развитието на костите и даже смърт.

И никой от биолозите не би му обърнал внимание, ако не… В редица райони на Китай в продължение на векове загадъчна болест отнемала живота на деца и млади майки. В началото на миналия век с усилията на учени медици било установено, че това е свързано с проявяването на сърдечна недостатъчност.

Болестта получила името “кеншанска” (на името на града, в чийто район особено свирепствала болестта). Но причината си оставала тайна. В края на 70-те години случайно проведен анализ на почвата показал пълна липса на селен.

Когато опитали да го дават на неговите жители допълнително към храната (около 100 мкг. на ден) им се отдало практически да премахнат този болест. С това веригата от случайности с нашите “герои” не завършва. По това време се провежда изучаване влиянието на витамин А и неговите провитамини за предпазване от ракови заболявания. Единственият район, показващ най-впечатляващи резултати бил китайската провинция Линдзян.

При детайлното изучаване на този “феномен” се оказало, че само там изследваните едновременно получавали още и добавка селен (профилактика срещу болестта “кеншан”). Това, разбира се, било сензация. Сензация, даваща старт на надпреварата в изучаването биологичната роля на този микроелемент.

Сребърната надежда

Американецът Лари Кларк, днес голям специалист по изучаване биологичната роля на селена, в края на 70-те изучавал нивото и причините за смъртността от рак в югоизточна Америка и нейната връзка с използването на пестициди в селското стопанство в този регион. Областта на неговия интерес бил арсенът и производните му. Опитвайки се да намери взаимовръзка, той нанасял на топографската карта данните за почвеното ниво на арсена, честотата на онкологичните заболявания при хората, живеейки на тази територия – никаква връзка!

Това бил провал! За да се спаси някак от тази ситуация, той чисто случайно се опитал да съпостави тези данни с нивото на селена в почвата, смятайки (наистина, грешно), че той е конкурент на арсена, обърквайки абсорбирането на последния от червата в кръвта. Нанасяйки данните на картата… ахнал.

Честотата на случите на рак била обратно пропорционална на нивото на селена в почвата! Младият учен бил спасен и през 1981 г. блестящо защитил дисертация. Неговите знаменити карти били публикувани десет години по-късно – толкова невероятни били данните! Освен честотата на случаите на рак, на тях той поместил и резултати от съпоставяне и с други заболявания.

По тях е видно – ниското съдържание на селен в почвата, а оттам, естествено, в растенията и по-нататък в храната на хората, носи след себе си висок процент случаи на рак, инфаркти, паралич и т.н. През юли 1983 г. в британското авторитетно и сериозно научно-медицинско списание “Lancet” се появява статия на д-р Вилет за селена. На 5000 здрави мъже – доброволци той взел проби кръв и ги наблюдавал 5 години. При 111 човека от тази група се развил рак.

Сравнили съдържанието в кръвта на различни вещества и се оказало, че има само една съществена разлика. Вие се досещате – риска от рак при мъжете, имащи ниско съдържание на селен в кръвта, бил два пъти по-висок, отколкото при останалите. Сухата теория на наблюденията изисквала живо експериментално потвърждение. Едно нещо е – карти и статистика.

Друго – клинично изпитание, което е единствения начин да докажеш истината. Доктор Л. Кларк със сътрудници провел изследвания в 5 региона на САЩ, където почвата е бедна на селен, а жителите са подложени на интензивното въздействие на слънчевите лъчи. Доброволците получавали по 200 мкг селен на ден във вид на обогатени с този минерал изсушени маи (дрожди) в течение на 10 години. Резултатите били публикувани на 23 декември 1996 г.

Това бил истински Коледен подарък от учените за човечеството! Ето ценните цифри на отчета:

– Смъртността от рак намаляла 50%
– Общата смъртност намаляла 17%
– Честотата на възникване на рак намаляла 37%
– Ракът на белия дроб намалял 46%
– Ракът на стомаха намалял 63%
– Ракът на дебелото черво на 38%

Това било победа! Селенът станал бестселъра на фармакологията. Така често се случва. Един факт, като вълшебен ключ, отваря вратите на много тайни и ни кара по новому да преосмисляме, оказва се, избистрената картина на света. Думата “стрес” някак тихо и незабележимо се включи в нашето всекидневно общуване.

И ако бабата от лавката на подлеза говори на своята приятелка “аз съм постоянно в стрес”, за останалите е разбираемо: индивида под натиска на социално – битовите условия изпитва психо-емоционално натоварване, изтощаващо неговите адаптационни и приспособителни възможности. Малко теория: Свободните радикали се образуват в момента, когато кислородът, участващ в процесите на метаболизма, губи своя електрон. Ставайки химически агресивен, свободния радикал допълва загубата, отнемайки електрон от съседните молекули. Например, от водата той прави водороден прекис (перхидрол), известното на всички нас вещество за изрусяване на косата. Особено трагични са последствията, когато към него се залепи молекула от клетъчната мембрана.

Подобна верижна реакция отслабва мембраната, нарушава целостта на клетката и открива пътя за множество заболявания. Разрушителното действие на излишната концентрация на свободни радикали се проявява в ускоряване процесите на стареене, активизиране на възпалителни и дегенеративни процеси, нарушаване функцията на нервната, имунната и сърдечносъдовата система. Ако физиците знаеха за свободните радикали преди 50 години, то на биолозите, както вече казах, и в най-страшните си сънища не би им дошло на ум, че те могат да се образуват в организма на животните и човека.

Днес се смята за доказано, че свободните радикали участват в процеса на стареене, канцерогенеза, химичното и лекарствено поражение на клетките, възпаленията, радиоактивното въздействие, атерогенезата. Оказва се, че в биологията прекисите (продуктите от реакцията на свободните радикали) служат за оръжие. Тях ги използват едноклетъчните организми срещу своите врагове. Без тях нашите защитни клетки на кръвта (неутрофили и макрофаги) не биха могли да унищожават проникващите в организма бактерии.

Война на три фронта

Наличието в живата природа на такива разрушителни сили подразбира от само себе си и система за съответна защита. Тя действително съществува във всички живи същества и носи названието антиоксидантна. Нейното откритие дължим на биохимика Ричард Посветер. Неговата пионерска работа за възможностите за забавяне процесите на стареене се появява през 1971 г. След две години той публикува резултати от свои изследвания за връзката на свободните радикали и рака.

Ето така съвършено делнично било установено, че всяко живо създание непрекъснато се защитава от три свята: макросвета- стихиите, катаклизмите, нещастните случаи, агресията на себеподобните; микросвета – вирусите, бактериите и молекулярна – свободните радикали. Всъщност, всеки един миг на нашето съществуване е непрестанен двубой между антиоксидантите, защитаващи живота и свободните радикали – носещи смърт. Някои учени смятат, че първите видимо започват да губят в организма на човека примерно към 25-годишна възраст.

А самата смърт – не е нищо друго, освен господстващо преобладаване на прекисните окисления над антиоксидантната защита на клетката. Дори такъв термин измислиха “оксидантен стрес”. В природата за антиоксиданти служат или определени молекули, или специални белтъчини – ферменти. От най-значимите, вие вече знаете, са витамин А и неговите провитамини, витамините Е, К, С и цял клас биофлавоноиди, които се съдържат най- много в растенията, тъй като те им служат за защита от пагубното въздействие на ултравиолетовото облъчване.

И още, помнете, рекламата за козметика “с коензим Q”! Това не е нещо друго, а широко разпространеният в природата антиоксидант убихинон. Ферментите – антиоксиданти. Това е огромен клас на изключително важни за живота и здравето белтъчни молекули, в чиито активни центрове се съдържат атоми на желязо, цинк, магнезий, мед и др. Нашият герой – селенът. Изучаването на този клас белтъчини принуди кардинално да се преразгледа нашето отношение към микроелементите, повишаването им в ранг на незаменими и задължителни компоненти на храненето.

Селенът заема важно място в антиоксидантната система на организма в състава на специализирани белтъчини, обезвреждащи всевъзможни прекиси. Американецът Петерс през 1991 г. публикува работа за изразения лечебен ефект на селена при заболявания на ставите, в това число и при ревматоиден артрит. Наистина, той отбелязва, че подобряването не настъпва веднага след първия прием, а няколко месеца след приемане на препарата.

Други изследователи откриха, че при хора с ниско ниво на селен в кръвта рискът от коронарна болест на сърцето на 70% се увеличава, често се среща астма, колити, псориазис и др. Природата се е изхитрила и е направила селенопротеидите не само преки антиоксиданти, но и белтъчини, възстановяващи вече “използвани” молекули – антиоксиданти: витамин С, убихинон (Q 10), липоевата киселина. Тях можем да намерим в състава на ядрото на клетките и това вероятно е последната бариера за защита на нашата генетична информация.

Неотдавна те бяха открити също и в сперматозоидите. Освен това, в тези “славни момци” намериха специален “капсулиран” селенопротеид, намиращ се в основата на тяхната опашчица. Смята се, че той е необходим за осигуряване на тяхното придвижване. Така че, няма селен – няма дечица! Приблизително 60% от селена в кръвта влиза в състава на селенопротеида Р, който както считат се явява “трамвай”, превозващ 10 “атома – пътници” селен от червата до “мястото на работа”. Селенопротеидът W – е абсолютно необходим за нормалната обмяна на веществата в мускулите, прави човека силен и издръжлив.

Накрая, как може да забравим, фермента йодитиронин дейодиназа. Той е белтък, превръщащ слабо активния хормон на щитовидната жлеза тироксин в активен – трийодтиронин. Оказва се никой в природата, освен дадения селенопротеид, не умее да се занимава с това. А недостигът на селен ще се отрази на здравето и ще маскира даже нормалното постъпление на йод в организма.

До настоящия момент обаче не са известни механизмите на неговото влияние за активиране на имунната система и защитата на организма от токсичните метали – кадмий, живак, олово, но това е само въпрос на време. Учените установиха, че в кръвта на човека за оптимална се явява концентрацията на селен, равна на 115- 120 мкг/л. В районите, където почвата е бедна на този минерал, неговото ниво в кръвта се понижава до 50 мкг/л и по-малко, което е крайно недостатъчно. Нивото на селена в почвата определя и неговото съдържание в продуктите за хранене.

На кого и колко?

Смята се, че ние получаваме необходимата доза селен, употребявайки ръжено и пшенично брашно. В останалите продукти за хранене той е твърде малко. Препоръчителните дневни норми на Световната организация по здравеопазване са следните:

– Деца до 1 г. – до 15 мкг
– Деца до 10 г. – до 30 мкг
– Деца до 14 г. – 40-45 мкг
– Възрастни – 50-70 мкг
– Бременни жени – 65 мкг
– Кърмачки – 75 мкг

Учените смятат за профилактична доза 100-200 мкг на ден. Дози по-високи от 300 мкг на ден при продължителна употреба могат да бъдат токсични! Статията беше почти готова, когато излезе публикация, че селенът се усвоява от продуктите само в органичен вид. Т.е. в състава на продуктите от растителен и животински вид. Благодарение на тази новост стана ясно, защо термичната обработка на продуктите катастрофално намаляваше количеството на усвояване на микроелементите.

Аз със спокойна съвест мога да препоръчам на моите читатели – допълнете обезателно своето хранене със селен! Така ще бъда съвършено спокоен за здравето на вас и вашите деца!

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов – ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия