Митът за холестерола и трилионно- доларовата индустрия, която се разви, за да лекува сърдечно-съдовите заболявания, са огромна пречка за преодоляване от хората, които биха предпочели да спрат сърдечните пристъпи, вместо да лекуват симптомите с байпас, ангиопластика, стентиране и понижаващи холестерола лекарства.

През 1790, императрица Мария Тереза на Австрия разрешила аутопсии на всеки, който умира в болницата. Това била истинска лаборатория за медицинските изследователи. През 1890 г. било открито, че когато е правена тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза) резултатът бил състояние, наречено микседем, в което желеподобно вещество муцин блокира артериите.

Това блокиране било достатъчно, за да предизвика инфаркт и последваща смърт. Обаче, в онези дни, основната причина за смъртта била туберкулоза. Болести на сърцето се срещали рядко и затова не се търсело лечение за сърдечно-съдови заболявания. Днес, това е съвсем различна история. Инфарктите и всички лечения за този проблем се борят със загубена кауза.

Когато лекувате симптомите на болестта, вие не можете да стигнете до корена, причиняващ проблема. Понякога решението на проблема е толкова просто, че не можем да повярваме. Затова го пренебрегваме. През 1890 г. виенски патолози открили, че слабо работещата щитовидна жлеза, причинява сърдечни пристъпи.

Изследователите установили, че отстраняването на щитовидната жлеза (тиреоидектомия) води до пълно блокиране на артериите. Д-р Брод О. Барнс, водещ изследовател на щитовидната жлеза, отишъл в Грац, Австрия и проверил 70 000 аутопсии, които били записани между 1930 и 1970 година. В книгата си „Рядкост на сърдечни атаки при пациенти, лекувани за щитовидна жлеза“, д-р Барнс детайлно описва 20-годишно изследване на 1569 пациенти.

Сред жените, 844 нямали никакви сърдечни пристъпи, а при мъжете били само 4 от общо 72, очакващи сърдечни атаки. За да потвърди откритията си, Барнс прегледал медицинската литература. Той искал да види, дали има и други индикации за връзка между щитовидна жлеза и сърце. През 1877 г. д-р Уилям Орд, в Лондон, извършвал аутопсия и забелязал голямо количество от желеподобния муцин, който задържал вода и причинявал оток в цялото тяло.

Щитовидната жлеза била почти напълно унищожена. Сърцето било увеличено и артериите били болни, съдържали утайки с несвойствени материали, които значително ги стеснявали. Пет години по-късно, Клиничното Общество на Лондон публикува 317 страници изследване за микседема. Тиреоидектомии били извършвани за предотвратяване на задушаването при пациенти с огромни гуши.

Изтъкнатият виенски лекар, професор Билрот, предполагал, че рутинните аутопсии трябвало да покажат увреждане на артериите при хората, загубили своята щитовидна жлеза. През 1895 г. д-р Вон Еиселберг, един от учениците на Билрот, направил тиреоидектомии на овце и кози, за да изследва ефектите върху техните артерии. Той открил атеросклероза, развиваща се в голямата главна артерия, аортата и в коронарните артерии.

Тези наблюдения били потвърдени и от други виенски следователи, които също отбелязали, че лечението на щитовидната жлеза ще предпази от увреждания на артериите. През 1913 г., в книгата на д-р Вилхелм Фалта, микседемата е дефинирана като състояние, при което артериите преждевременно са увредени от атеросклероза.

През 1918 г. един немски лекар, д-р Х. Зондек, открил, че дигиталис (билка Напръстник) не помага на някои от неговите пациенти със сърдечна недостатъчност. Когато Зондек забелязал микседема при тези пациенти, той опитал лечение на щитовидната жлеза. Техните уголемени сърца се свили до нормалния размер и отоците изчезнали.

През 1925 г. д-р H.A. Кристиян, от Роуд Айлънд, потвърдил констатациите на Зондек. Неговите хипотироидни пациенти със сърдечна недостатъчност подобрили сърдечната си функция след лечение на щитовидната жлеза.

Източник: theepochtimes.com

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Сърдечносъдови заболявания

Сърдечносъдови рискови фактори и натурален пчелен мед

Щитовидна жлеза

Лечение на щитовидна жлеза и гърло- лечебна картинка

 Тест за хормонален баланс при жени

Тест за хормонален баланс при мъже

Йодът. Нужен като въздуха!

Рецепти при сърцебиене