Розмарин (Rosemary)

Наименование: Розмарин (Rosemary)
Ботаническо име: Rosmarinus Officinalis
Семейство Устоцветни (Labiatae)

Противопоказания!

Без наблюдение от специалист не приемайте вътрешно етеричното масло!

История

Розмаринът, както се предполага, за първи път е култивиран в Англия от Филипа д’Авен, съпруга на Едуард III през 14 век и е една от билките, които заемат централно място в Европейската билкова медицина.

Репутацията му като подобряващо паметта средство идва от древна Гърция, където студентите носели розмаринови гирлянди, вярвайки, че това ще подпомогне паметта им повече от ученето цяла нощ.

В миналото, розмаринът бил изгарян в стаите на болните за пречистване на въздуха. Стаите в съдилищата били посипани с розмарин, с цел защита от “затворническа треска” (тиф). По време на чумата през 1665, го носели в дръжките на бастуни и кутийки, за да го смъркат, когато пътуват през подозрителни области.

В някои селища на Средиземно море, бельото се простирало върху розмарин, за да изсъхне така, че слънцето да прогони молците, които не харесват неговия аромат.

По времето на Шекспир, билката била използвана в топиарните градини. (Топиари е изкуство за подрязване на дървета и храсти в различни причудливо-декоративни форми).

В някои крайбрежни райони на Британска Колумбия, Канада, розмаринът оцелявал навън и правел добър жив плет на градините. Роден по бреговете на Средиземно море, ароматът на розмарина често се носел в топлия морски въздух.

Още от времето на древните египтяни и гърци, розмаринът символизира любов, лоялност, приятелство и памет, затова дълго е използван в ритуалите и церемониите, свързани с брак и смърт.

Средновековните лекари смятали, че кошмарите и тревожността могат да бъдат прогонени като се поставя розмарин под възглавницата през нощта.

Елизабет, кралица на Унгария, според сведенията се излекувала от парализа в 1235 година, като масажирала ставите си с розмарин, който бил киснат във вино.

Розмаринът е бил използван в продължение на векове за запазване на: риба и месо, аромат на храна и ухание на козметика, сапуни и шампоани.

През цялата човешка история, билкари и традиционни лечители са препоръчали розмарина за лечение на плешивост, парализа, подобряване на паметта, лечение на депресия и главоболие, контузии и кожни рани.

Френски медици по време на Втората световна война изгаряли смес от листа на розмарин и плодове на хвойна в болниците, за предотвратяване на инфекции, практика, която датира от Средновековието.

Основни действия

(а) Надземни части
• адстрингент
• антисептичен
• антидепресант
• противовъзпалително
• абортифациент (предизвикващ аборт)
• спазмолитично
• антимикробно
• газогонно
• стимулира циркулацията
• сърдечен тоник
• храносмилателно средство
• диуретик
• дезинфектант
• подпомага изпотяването
• подпомага жлъчния поток
• подпомага менструалното кървене
• укрепващ тоник за нервната система
• тоник

(б) Етерично масло (локално)
• аналгетик
• антиревматично
• увеличава приток на кръв в определени места
• стимулант

Ключови компоненти
• етерично масло (1-2.5% главно от борнеол, камфен, камфор и цинеол)
• производни на кафеена киселина (главно розмаринова киселина)
• розмарицин
• дитерпени (picrosalvin)
• тритерпени (олеанолова киселина, урсулова киселина)
• танин
• флавоноиди (апигенин, диосмин, хесперидин и др.)

Използвани лечебни части
Надземни части.

Изследвания с етеричното масло са доказали, че розмарицинът е стимулант, леко обезболяващо и че противовъзпалителното му действие се дължи главно на розмариновата киселина и флавоноидите.

Флавоноидите също така укрепват капилярите. Изследователите днес изучават неговия потенциал за предпазване от рак. Някои от мощните антиоксиданти в маслото могат да помогнат и да играят роля в превенцията на рака и ефектите на стареенето.

Използвани средства

Горещи запарки се вземат при настинки, грип, ревматични болки, стомашно разстройство и като стимулираща напитка при умора и главоболие.

Тинктури се приемат като стимулиращ тоник и в съчетание с овес, превара или върбинка при депресия.

Компреси, напоени с гореща настойка, се използват за навяхвания, като на всеки две или три минути се редуват с ледени компреси.

Изплакване на косата с настойка от билката се използва за лечение на пърхот.

Етеричното масло се добавя към ваната за успокояване на болки или артрит, или може да действа като стимулант при нервно изтощение. Екстрактите често се срещат в състава на предлаганите в магазините шампоани.

Масажното масло се приготвя от разредено етерично масло, смесено с някакво неутрално масло и се втрива при болки в ставите, мускулите, в скалпа, за стимулиране растежа на косата или при главоболие в слепоочията. Етеричното масло се използва за подобряване на концентрацията чрез изгаряне на няколко капки масло в аромалампа.

Традиционна употреба

Розмаринът е безопасен при поглъщане и вдишване, и се прилага външно като мехлем, шампоан или овлажняващ разтвор.

Розмаринът се използва и за облекчаване на храносмилането, разстроен стомах, газове, за ускоряване заздравяването на контузии и кожни рани, както и като средство против насекоми.

Той също се използва за лечение на епилепсия, виене на свят и за повишаване на ниско кръвно налягане.

Той е ценно средство при изтощеност или периоди на слабост, свързани с лошо кръвообращение.

Стъблата на розмарина могат да се поставят в огъня или барбекюто за прогонване на насекоми.

Розмаринът стимулира потока на храносмилателни сокове. Танините и етеричното масло действат като диуретици. Като тоник за кръвообращението, розмаринът е безценен при всички случаи на слаба циркулация и болки в ставите, които идват с хладното време.

Продължителната употреба на чай от розмарин ще подобри цял набор от симптоми при хора с лошо кръвообращение. Маслената настойка има слава като укрепваща сърцето и успокояваща сърцебиенето.

Официалната немска фармакопея съдържа рецепта за масажно масло от розмарин, което се втрива в цялата област на сърцето.

Розмаринът е тоник за нервите и облекчава болките при невралгия, но тъй като е стимулант не трябва да се приема преди лягане.

Билката има специален афинитет към главата. Тя облекчава главоболие и мигрена, и може да се комбинира с лайка при главоболие или с кардамон при депресия. Използвана самостоятелно, тя подобрява състоянието на скалпа, засилва растежа на косата чрез подобряване притока на кръв към кожата на главата и предпазва от преждевременно оплешивяване.

При сух скалп, се втрива розмаринова маслена настойка и се оставя за тридесет минути преди да се измие с мек шампоан. При слаба коса с мазен скалп, се използва разреден с вода розмаринов оцет към последното изплакване на главата. Той е популярна съставка в шампоани и тоници. Неговото действие е успокояващо кожата на главата и намаляващо склонността на кожата към лющене и производство на пърхот.

В някои части на Централна Америка, розмаринът е бил използван при нервни разстройства, за очистване на рани и язви на кожата, за облекчаване на главоболието и за измиване на косата.

Социологическо проучване сред мексиканците показало, че билката е сред първите, използвани главно за менструални и храносмилателни проблеми. Ароматерапевтите я препоръчват като стимулиращ разтвор за вана, а масажистите я използват за увеличаване на периферната циркулация.

Масло от розмарин може да се втрива в ставите, за облекчаване на артрит или ревматични болки.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение