Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Пробуждането на Вътрешния Христос

Пробуждането

Постепенно живота чрез вяра ще позволи на духовното божествено семе да се събуди и да расте вътре в нас. Подобно на холограма, това семе е миниатюрно отражение на Бог и Вселената. Напълно развито, това семе ще се превърне във възкръсналия Христос. Тогава ние ще живеем в Христос и Христос в нас. Това е обещанието за тези, които знаят.

Изразено по различен начин, можем да кажем, че ние, като жива душа, сега сме се превърнали в чудесно средство за Висшия Аз или Христовия Аз. Христовият Аз може да започне да проявява волята на Божествения Аз, “Бащата”. Подобно на Исус, който стана Христос, тогава ще можем да кажем: “Аз и Отецът сме едно”. Ние всъщност можем да погледнем на живота на Исус като на символично навлизане във вътрешния път, което всички, рано или късно, сме призвани да направим.

Разпъването символизира смъртта на егото ни, а възкресението- раждането и възхода на вътрешния Христос. Превръщайки се в Христос, ние най-накрая ще изкупим първородния грях- нашето отделяне от Бога. Аз също имам различно тълкуване на религиозните доктрини, които разглеждат човешкия аспект на Исус като Синът на Бога. Вместо това аз гледам на Христос като на възкръсналия Исус, който е “единственият син на Бог”.

Аз разбирам, че Исус е възприемал себе си като “Човешкия Син”, а не като “Божия Син”. Ние събуждаме и отглеждаме Христос, чрез изграждането на духовно тяло, съставено от по-висше емоционално тяло и по-висше ментално тяло.

Това, правим по подобен начин както с биологичното тяло, чрез храната, която ядем, изграждаме емоционалното тяло чрез нашите чувства и емоции или менталното тяло, посредством съответните системи от вярвания чрез мисли и идеи. “Хранителните” вещества, от които се нуждаем за нашето духовно тяло са духовни чувства и духовно мислене.

С духовни чувства, като преданост, безкористна любов, състрадание, вътрешен мир и божествено блаженство, ние изграждаме по-висше емоционално тяло. Това се съчетава с по- висше ментално тяло, което ние изграждаме чрез духовно мислене с високи идеали, чисти подбуди, духовна философия, проницателност и духовно знание. Това духовно тяло или “Сияещо” тяло, позволява на Висшия ни Аз или на Христовия Аз да се сливат все повече и повече с душата, така че душата в крайна сметка да стане израз на Христос.

Това е същият принцип, довел до превръщането на личността в проява на душата. Казано по друг начин, може да говорим за Христовия Аз като за Вътрешния Учител. С това сливане на душата и Христовия Аз, личността на душата вече може да бъде проявена като духовен учител. Обаче, тази проява все още е ограничена, като е канализирана в биологичен мозък.

След премахването на биологичното тяло, Христовото съзнание може да се изрази много по-свободно като “Възнесен Учител”. Ако погледнем по-далеч в бъдещето, тогава можем да приемем, че Христовият Аз ще се слее с Божия Аз. По този начин “АЗ СЪМ”, от където първоначално започва изграждането на самата личност, ще се превърне в жива душа и евентуално “Възнесения Учител”, вече ще се върне към своя източник и ще стане Бог.

В този процес ние виждаме две противоположни сили, които поддържат “Въртенето на колелото на живота”. Една от тях е тенденцията към индивидуализиране на “АЗ СЪМ”, нашето его, което ни кара да изграждаме тяло и да придобиваме самостоятелна идентичност, а другият е обединяващата тенденция или Христовия принцип, който ни призовава да се върнем към своя източник.

Автор: Walter Last

Книги за самолечение на Walter Last

Свързани публикации