Правилно или неправилно

На умствено ниво, нашето съзнание се развива между полюсите на правилно или неправилно. Всеки човек се опитва да прави това, което мисли, че е правилно. Да избягва това, което е прието да се възприема като неправилно. Обаче, ключовият въпрос е: “Правилно или неправилно, съгласно чии стандарти?” Дори убиецът или крадецът, обикновено оправдава своите действия и ги приема съгласно своите убеждения и цели. Затова, решението за правилно и неправилно очевидно се отнася към нашите индивидуални цели и стандарти.

По тази причина, качеството на нашите убеждения и цели е съществено при вземането на решения за това, кое е правилно или грешно от духовна гледна точка. Като общо правило, можем да кажем, колкото по-егоцентрични са нашите убеждения и цели, толкова повече ще сме склонни към погрешни решения. В случай, че те се оценяват от по-висока и по-широка гледна точка.

Както се оказва, доброто и правилното за отделния човек, често е погрешно според общността. Общността, от друга страна, като ,например, група, банда, секта, село, може да има разногласия с вярванията и целите на нацията. Две нации, могат да бъдат във война помежду си. И двете нации да заявяват, че са прави. Едно лице от нацията във война може да убива или дори да извършва масови убийства по напълно безкористни причини и да смята, че е постъпило правилно.

Дори и някой, който вярва, че работи за благото на човечеството може силно да навреди на животинския и растителен свят. Ето защо, безкористността не е достатъчен, сам по себе си, валиден критерий за оценка на това, кое е правилно или неправилно от духовна гледна точка. Ние можем да помогнем или излекуваме някого по егоистична причина, която ни кара да се чувстваме добре. Това правилно ли е?

Налице е също напълно различна мярка. Нашият основен инструмент по пътя към духовното ни усъвършенстване е способността ни да се учим от своите грешки. Ние експериментираме на материалното поле, за да видим какво работи и какво може да ни помогне по пътя. Ние също така откриваме чрез резултатите на своите действия, къде все още има области в нашата личност, които се нуждаят от усъвършенстване или изчистване.

Затова, правенето на нещо неправилно ни помага да признаем това, което би било правилно. Това ни повдига, като следващия път се опитваме да го направим по-добре. Правенето на грешки може да бъде правилно от духовна гледна точка, но само при условие, че ние сме готови да се учим от своя опит.

Въпреки това, има начин да се намери най-подходящия или най-добър начин за действие, без да е необходимо да се учим от грешките. От духовна гледна точка, отговорът е:

Правилно е това, което е в най-добър интерес или за най-висше добро на всички засегнати.

Докато работим предимно на умствено ниво, ние ще правим много грешки в преценката за това, кое е за най-висше добро на всички заинтересовани. Все пак, това не би трябвало да ни възпира от използването на този критерий. Друг начин за това казва:

Правилното за нас е това, което е в хармония с нашите висши идеали.

Продължавайки да следваме високите си идеали, ние ще станем все повече проява на нашето Истинско Аз на всички нива. Тогава ще можем да следваме препоръките на своето най-Висше Аз и ще действаме според своите чувства, интуиция и вдъхновение, без да се налага да правим оценка, правилно ли е това или неправилно. Когато имаме правилен начин на мислене, всичко, което правим е духовно правилно.

Чистият мотив е ключът към духовното правилно действие.
Автор: Walter Last

Продължава > > >