Полюсът на страданието

Страданието е с нас още от нашето най-ранно съществуване. Можем да сравним човешкото съзнание с отрицателните йони на акумулатора в колата. Отблъсквани от отрицателния полюс, тези йони се насочват към положителния полюс, за да се заредят положително. По подобен начин, съзнанието на човека се опитва да бяга от полюса на страданието в търсене на положителния полюс на щастието.

Страданието  намира очевиден израз в процеса на раждане и при всяко последващо разделяне на бебето от майката. Веригата на страданието продължава в нашето детство с много негативни преживявания, повечето от които са предназначени за адаптирането ни към изискванията на конкретното общество, в което ще живеем.

Нашата система на училищни и университетски изпитвания причинява неизразимо страдание. Подобно е и със сексуалните проблеми, започвайки още в детска възраст и често продължаващи през зрелостта. Самота, недоволство, депресия, разочарование, обида, страх от недоимък, от заболяване или смърт и други подобни чувства, всички те са примери за страдание.

Друга широко разпространена форма на страдание се причинява от стреса. Социалният стрес на съвременния живот. Стресът на заобикалящата ни среда. Хранителен стрес, предизвикан от неправилен избор на храни и лоши хранителни навици.

Обаче, ние не искаме да страдаме и се опитваме да потиснем всеки спомен от страданието и свързаните с него неприятности. Това се постига чрез частично скриване на такива неприятни спомени дълбоко в нашето подсъзнание и чрез частично самоангажиране с някаква приятна дейност.

Стараем се да държим себе си винаги заети, за да нямаме “празно” време, когато потисканите проблеми могат да се появят в съзнателното ни мислене. Такива погребани или латентни безпокойства са отговорни за голяма част от гневното, свръх-емоционално поведение в съвременното ни общество. За да не го чувстваме в душата си, ние го проектираме отвън.

По принцип, страданието съществува предимно на емоционално ниво и е предизвикано от неизпълнени желания и очаквания. За нормалния човек, търсещ удоволствие, страданието не просто е неизбежно. Погледнато от духовна гледна точка, то е дори много желателно.

Без страдание, ние просто ще продължим с нашия повърхностен начин на живот. Ще имаме много малък шанс да вземем участие в необходимата еволюция на съзнанието. Страданието, повече от всичко друго ни изважда от нашето самодоволство. Голяма част от нашата съзнателна умствена активност се използва, за да се избегне или намали страданието и да се намери или увеличи удоволствието вместо това.

Начинът, по който се развива нашето съзнание е в основата си един и същ и за индивида, и за цялото общество, и за човечеството. Проблем, дилема или противоречие се разгръща и причинява все повече и повече страдания. Докато не се предприемат съответните действия за решаване на проблема. Това от своя страна позволява на друго противоречие, което е на малко по-високо ниво на съзнание, да се разгърне.

По този начин човечеството колективно преодолява робството и феодализма. Днес пък се мъчи да се справи с проблема на многото работещи в полза на неколцина, които са събрали материалното богатство. Несправедливата социална система, основаваща се на алчността, е на предела да стане все по-явна и възмутителна. Това ще продължи докато масовото съзнание на човечеството не започне да търси по-добър път. Същото се отнася и за борбите за войни. Рано или късно масовото съзнание на нашето човечество ще се събуди и ще извика “достатъчно!”

Има и изтънчен вид страдание, което е пряк резултат от нашата индивидуалност като човешки същества. На емоционално ниво това може да се чувства като самота, а за духовно търсещия, това е усещането на един странен копнеж към обединяване с някаква “висша” сила, като с липсваща част от теб самия. Все повече и повече ние можем да осъзнаваме това разделяне от първичния Източник на нашето същество. Разделение, което е неизбежно условие за човешкото съществуване и цената, която ние плащаме за индивидуализацията.

След като напълно осъзнаем това усещане за отделяне от нашия Източник, ние вече не искаме да продължаваме с потискането на нашето скрито безпокойство, преследвайки мимолетни удоволствия. Вместо това сме насочени към избора на духовния път. Започваме да трансформираме себе си, за да станем отново едно цяло с Природата, Вселената, нашите Аз-ове и нашия Източник.

Това решение да тръгнем по духовния път е нашето най-важно съзнателно решение. Не само за настоящия ни живот, но най-вероятно за всичките ни животи взети заедно. Основната причина да вземем това решение, е да избягаме от полюса на страданието и постепенно да се доближим до полюса на щастието.

Продължава > > >