Пътят на Мистика – етапи на духовния път

Етапи на духовния път

Записаният опит на много мистици във всички религии е от особен интерес. От него можем да научим, как изглежда духовния път, когато не се ръководи от определени устни или писмени доктрини. Повечето от тези хора в миналите векове, не са знаели, че има такова нещо като духовен път. Други пък са пътували по същия или подобен маршрут.

Те просто са усещали копнеж да се доближат до Бог и да се чувстват като едно цяло с Него. Да се слеят с Бог, както капката вода се слива с океана. Всеки от тях има различен опит и много от тях изминавали само част от пътя. С изграждане на композитна снимка от големия брой техни писания можем да различим един специфичен модел на типичния мистичен път.

Малко мистици са изминали целия “типичен” път. Това може би е така, тъй като можем да видим само един момент (един живот) от множеството личностни прераждания за цялото време на пътуване. Този типичен мистичен път може да бъде описан като пътуване в пет етапа. Лесно може да се открие връзката му със съвременните духовни практики.

I етап: Пробуждане

Духовното пробуждане е началото на мистичния път, а също и на духовния път като цяло. То може да бъде внезапно или постепенно. Често започва като емоционално и изумително “мистично преживяване”, което евентуално слага края на периода на големите емоционални мъки и страдания. Друга честа подходяща атмосфера, е чрез духовната посвещаваща церемония, подобна на водното кръщение на “Новородения Християнин”.

Друг начин за това пробуждащо преживяване може да бъде и по време на особено силна молитва или медитация, или плавно и постепенно излизане на духовния път чрез посещаване на семинари или четене на духовни книги. Последното, е опита на други тръгнали по пътя, защото от философските разсъждения се достига до състояние подобно на “менталните мистици” за разлика от “емоционалните мистици”, които са имали мистични преживявания най-вече на емоционално ниво.

Този първоначален сублимен опит може да продължи с часове или дни, с постепенно намаляваща интензивност. Обикновено това е комбинация от дълбоки силни чувства, като универсална любов, с дълбока духовна интуиция или прозрение, въпреки че в зависимост от личностните характеристики може да доминира емоционалния или психическия елемент. Също така психическият феномен често включва видения и гласове.

II етап: Пречистване След пробуждането, човекът вече не желае само да повтаря мистичното преживяване, а наистина иска да живее в постоянно състояние на благодат близо до Бога. Обаче, стремящия се мистик осъзнава, че все още не е достоен, пределно ясно му е за неговите недостатъци, за порочността на неговите мисли и чувства. Тогава той започва да се очиства от всички егоистични или нечисти желания.

Често това е свързано с периоди на гладуване или отказ от храна. Средновековните мистици умишлено са се отнасяли много жестоко със себе си, за да “умъртвят” тялото и с него непокорните сетива и желания на плътта. Светските занимания вече не са обект на никакъв интерес. Периодите на молитва и медитация са значително удължени.

Въпреки че този процес на пречистване се нуждае от силна воля и носи много самопричинена болка, той също така е осеян с красиви и вдъхновяващи мистични преживявания, тласкащи търсещия към по-големи жертви в името на по-възхитителен опит.

Този пречистващ процес продължава много години. Вместо да превръща духовната енергия, освободена при пробуждащото преживяване, в средство за пречистване, тя може да бъде насочена навън. Такива хора стават религиозни фанатици и могат да останат на това ниво до края на живота си.

III етап: Просветление

След като личността е вече достатъчно пречистена или изчистена и ума става изцяло фокусиран върху присъствието и състоянията на Божественото, може неочаквано да възникне състояние на просветление. То е подобно на усещането при пробуждането, но много по-интензивно и по-дълготрайно.

Отново, това може да бъде предимно емоционално усещане с чувство на неописуема Божествена любов, започващо с “Ах, това ли е” и в комбинация с видения и гласове, или може да бъде предимно ментално с дълбоки прозрения и състояния на чисто съзнание.

Обикновено първоначалният пиков опит се комбинира с усещането на интензивна или ослепителна вътрешна бяла светлина. За няколко месеца тези дълбоки чувства и идеи вътрешно ще продължат да текат, но те постепенно ще се успокоят в състояние на постоянно повишено и по-интуитивно съзнание.

Просветеният мистик ще остане завинаги със знанието за присъствието на Божественото във всичко и всички и излъчващо любов и благоговение. Интуитивните способности ще бъдат значително повишени. Обикновено той ще получава духовен подарък с просветление. Това може да бъде умението да се излекува или да вижда, или да знае. С развиването на тази способност той ще стане велик лечител, ясновидец или духовен учител.

Възприемането на мистицизма като неразбираем за нормалните, непросветени хора се дължи на факта, че повечето мистични писания са оставени от мистици от “емоционалния вид”. Те се фокусират върху емоционалните състояния на усещане и възприемане и описаните от тях виждания и опит с емоционални метафори си остават неразбираеми за непосветените.

Това е подобно на настоящото описание на реалността, дадено от квантовата физика. Животът в това състояние на просветление е лесен и изпълнен с радост, в постоянно състояние на голямо щастие и задоволство. Това е все едно да живееш в състояние на благодат, която никога не може да се загуби отново. Но, понякога се губи.

IV етап: Тъмната нощ на Душата

Казва се, че на оня, когото Бог обича най-много, ще му бъдат дадени най-суровите изпитания. Това със сигурност изглежда е истина за малкото мистици, които продължават да пътуват по същия духовен път, дори и след просветлението. По време на дългия и труден процес на пречистване амбициозният мистик жертва като акт на преданост повечето от своите сетива, като удоволствието от храната, сексуалния контакт, телесните удоволствия и приятната компания.

Вместо всички тях, енергиите са насочени само върху онова, което мистикът смята за трансцедентално и божествено. Но все още има едно нещо, което не е довършено, не е разгледано и това е волята, в централната част на Аз-а! За да се предаде на волята, вроденият инстинкт за лично щастие трябва да отстъпи. Това се нарича “мистична смърт” или “духовно разпятие”.

По време на просветлението мистикът сякаш върви ръка за ръка с Бога и облива себе си в безкрайно Божествено блаженство. Това прави контраста още по-голям в усещането, че сега той губи всички бивши благоволения и слава и е напълно изоставен от Бог, живеейки в окаяна нищета и мъка. Обаче, постепенно Аз-ът започва сам да приема пълния отказ от права.

Той се отказва от себе си, неговата личност и индивидуалност, не иска нищо и няма желания. Сега там цари пълна пасивност и приемане на, каквото е наредил Бог или каквото трябва да идва. Сега мистикът е готов за последния етап от земния си път.

V етап: Единеният Живот

Накрая давайки всичко, мистикът печели всичко. Тъй като е напълно пасивен, той е готов да се изпълни с Божия Дух. Вече не изпитва силни колебания в настроението между божествено блаженство и пълна изоставеност и страдание, той вече е уравновесен, с чувство на постоянен покой и запълнено с любов единение с Божественото. Това обаче не е целта на дългия му път, това просто е страничен продукт.

Истинският успех е, че мистикът сега е идеалното средство или инструмент на Божията Воля, за проява на Великият план на земята. Мистикът все още живее в света, но той вече не е част от него. Той може да бъде голям реформатор, лечител, изобретател, държавник, учител или духовен учител, но каквото и да прави никога не е воден от малки или егоистични интереси, а винаги за голямото добро на всички. Сега той живее живот на служба.

Каквото и да прави, той сега е духовен учител, дори и ако това не винаги е видимо за външния свят. След неговата смърт, той ще е възнесено същество, което няма да има нужда да се връща на земята.

Коментари за мистичния път

В това описание лесно могат да се направят сравнения с живота на Исус от Назарет и да се види символическата постановка на мистичния път. Кръщението е символ на духовното пробуждане. 40-те дни в пустинята са периода на пречистване. Последван от просветлението (метаморфозата на планината) и безкористната служба под формата на лечение и проповядване. Опитът на кръста и събитията, довели до него, са неговата тъмна нощ.

Докато единеният живот е прекъснат и това е показано чрез възнесението и последващия му преподавателски период във възнесена форма. Описаните състояния на мистичния път не е задължително да следват едно след друго. Някои могат да се появят едновременно, като просветление и тъмна нощ на душата или пречистване, просветление и всеотдайна работа.

Те могат да съществуват заедно или да се редуват, което води до емоционални крайности за кратки периоди. Съвместното им съществуване е възможно, защото ние не трябва да сме съвършени в постигането на просветлението и следователно, продължаваме с нашето пречистване на най-дълбоки нива.

Тези крайности и очаквани страдания са преди всичко, избор на емоционалния тип мистици. Менталният тип следват по-гладкия път. И двата типа имат трудната задача да се откажат от своята зависимост към задоволяване на сетивата. Да изоставят своята воля. Емоционалният тип мистици, обаче, са много по-чувствителни и приемат нещата много присърце.

Също така, те трябва да разберат, че не е необходимо да се отказват от нещата, а само от привързаността си към тях. Това не винаги се разбира от такива, които водят живот на екстремен аскетизъм.

Автор: Walter Last