Наименование: Напръстник (Foxglove)
Ботанически имена: Digitalis purpurea; Digitalis lanata; Digitalis lutea
Семейство Живеничеви (Scrophulariaceae)
Предупреждения!
Прекалено високите дози от билката са фатални.
Да се използва само под професионално наблюдение.
История
В медицинската история, напръстникът е най-известен като откритие на Уилям Уитеринг, английски лекар от 18-ти век. Любопитното за него е, че той изследвал потенциала на растението за медицинска употреба. Работата му води до производството на сърдечно лекарство, което познаваме и днес.
Употребата на билката тръгва от Ирландия, след това преминава в Шотландия и Англия, преди да достигне до Централна Европа. Първоначално е била използвана за лечение на язви в долната част на корема, циреи, главоболие, абсцеси и парализа, а също и външно за зарастване на рани. Също така била използвана за сърдечна недостатъчност, особено в случаите на високо кръвно налягане.
Основни действия
• сърдечен регулатор
• диуретик
Основни компоненти
• сърдечни гликозиди (включително дигоксин, дигитоксин и ланатозиди)
Лечебни части
Листа
Освен следи от сапонини, билката съдържа също мощни диуретични химикали, които се оказаха полезни при лечение на отоци или воднянка.
Традиционна употреба
Основното действие на напръстника е в помощ на болното сърце. Когато се влошава сърдечносъдовото заболяване, способността на сърцето да поддържа нормално кръвообращение намалява. Гликозидите в това растение забавят сърдечния ритъм и позволяват на сърцето да бие по-силно и нормално, без да се изисква повече кислород.
В същото време, стимулира производството на урина, което намалява обема на кръвта, намалявайки натоварването на сърцето. Днес, Digitalis lutea не се използва много в билковата медицина. Основният източник на сърдечни гликозиди е вида Digitalis lanata. Този вид има три пъти по-голям физиологичен ефект от обикновения напръстник. Въпреки това, обикновеният напръстник все още има силен тонизиращ ефект при заболявания на сърцето.
През последните години при фармацевтичните производители има тенденция на отказ от вида D. purpurea за сметка на свързания с него вид D. lanata, който расте в Северна Европа и Близкия изток. Тази билка не води до същите терапевтични ефекти, но съдържа големи количества от активните съставки.
Източник: www.innvista.com
Още по темата
Книги за изчистване на организма
Рецепти за домашни лечебни средства