Още резултати

Маноза – основна захар

Маноза (Mannose)

Манозата е основен играч в комуникацията между клетките и се абсорбира осем пъти по-бавно от глюкозата. Когато манозата е погълната, тя отива директно от горния стомашно-чревен тракт към кръвния поток, вместо да се превръща в гликоген или складира в черния дроб. След това се филтрира чрез бъбреците и изпраща към пикочния мехур за отделяне.

От осемте основни захари, важни за доброто здраве на хората, манозата е най-значимата. Тя е въвлечена в повече клетъчни действия от която и да е от другите основни захари и недостигът на маноза може да доведе до цяло множество здравословни проблеми.

Манозата се свързва не само с помощта и в комуникацията между клетките, но също и с потискане на туморния растеж и предпазване от паразитни, бактериални, вирусни и гъбични инфекции, с основната и роля при тъканното ремоделиране. Подпомагайки имунната система, манозата е необходима за производството на цитокини, които се борят срещу инфекции и болести.

Според изследванията, манозата облекчава възпалението при ревматоидния артрит, понижава кръвната захар и нивата на триглицеридите при диабетиците, намалява холестерола. Помага при инфекции на пикочните пътища, може да помогне на пациенти с лупус, защото както показват изследванията, тези пациенти са с недостиг на маноза.

Учените от Гликобиологичния Институт в Оксфорд (Glycobiology Institute at Oxford ) са установили, че макрофагите имат манозни рецептори, които активират имунните атаки. E. coli бактериите, които се съдържат в лигавицата на пикочния мехур по време на инфекция, се закрепват към манозните молекули и се отделят по време на уриниране.

Това закрепване и механизма на изхвърляне могат да дадат на манозата по-висока успеваемост от антибиотиците в борбата с пикочните инфекции. D-Манозата може да се намери в някои плодове, включително червена боровинка, ето защо сокът от червени боровинки понякога се препоръчва като средство за борба с инфекции на пикочния мехур.

Манозата е открита в Gum Ghatti (индийска дъвка), която се получава от сока на дървото Индийска смрадлика. Среща се и в някои други растения, като например Алое Вера, рейши (гъбата на дълголетието), гъбата шийтаке, някои трици. Може да се приема и допълнително чрез гликонутриентни добавки.

Обърнете внимание: Основните захари не трябва да се приемат преди хранене. Те няма да навредят, но няма да направят и доброто, за което се вземат, защото захарите от храната ще отидат за гориво или съхранение. Когато тялото е вече задоволено, основните захари, взети след хранене, ще се използват по предназначение.

Още по темата:

Основни Захари